Истинското значение на думата „шалом“

Много хора са чували еврейската дума „шалом“ или „мир“. Общоприетото значение на думата мир на Запад е „липса на конфликт или война“, но на иврит означава много повече.

„Шалом“ е взета от корена на думата „шалам“, която означава „да бъдеш здрав в дух, душа и тяло“. Тази дефиниция ни говори за завършеност, пълнота или вид цялост, която ни кара да отвърнем – щедро да се отплатим за нещо по някакъв начин.

Истинският библейски шалом има връзка с вътрешното усещане за завършеност и цялост. Въпреки че думата означава „липса на война“, множество библейски препратки описват вътрешна завършеност и спокойствие. Когато днес поздравите или се сбогувате с някого в Израел, трябва да кажете „шалом“, т.е. буквално му казвате „благоуспявай“ или „нека здраве и успех изпълват дните ти“. Ако разбираме библейското значение на думата мир по този начин, то много стихове внезапно придобиват ново значение. Имайки предвид това еврейско значение на думата „шалом“, нека разгледаме няколко известни стиха от Библията, свързани с мира: “Кажи на Аарон и синовете му, ‘Така да благославяш синовете на Израел, като им казваш: ГОСПОД да те благослови и да те опази; ГОСПОД да осияе с лицето си над теб и да бъде милостив към теб; ГОСПОД да обърне лицето Си към теб и да ти даде мир.“ (Числа 6:23-26).

Контекстът на Аароничното благословение е ироничен (играта на думи е на автора). Бог каза на Аарон да благославя Израел с мир, докато те се подготвяха да завладеят Обещаната земя. Ако мир означава „липса на война“, тогава всичко това няма смисъл, след като те скоро ще разрушават градове. Бог говори за вътрешен мир и завършеност в резултат на споделяне на Неговите подкрепа и защита. Точно от това благословение имаше нужда Израел! Рядко им се случваше да живеят във време на физически мир, но дори и в разгара на битката, те имаха вътрешна почивка в Божието присъствие, която беше независима от заобикалящите ги обстоятелства – така трябва да бъде и с нас днес!

“Молете се за мира на Йерусалим: Нека благоуспяват онези, които те обичат. Нека да има мир отвътре стените ти и успех измежду дворците ти.” (Псалом 122:6-7).

Днес много хора се молят за мира на Йерусалим заради надигащите се заплахи от враговете на Израел. Този призив за подкрепа, обаче, не е за безконфликтен живот в страната, а за да изпълни Израел своята съдба - намерението на Единствения, който може напълно да възобнови града, за който Исус говореше като „Градът на великия Цар“.  

Псалом 122:6-7 трябва да ни служи като молитва за духовно съживление на Израел. В седмия стих се казва да се молим за мира между йерусалимските стени и дворци. Това е мястото, където може да се открие истинският библейски мир – вътре. Молете се за пълнотата и завършеността на Йерусалим. Молете се да има такава пълнота и сигурност, та да прелее и да потече към другите. От този ъгъл изглеждa сякаш се молим за завръщането на Месията на Израел, Княза на мира, да основе Своя трон в Йерусалим.

“Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.“  (Матей 5:9).

В този стих, Исус не се обръща към посредници или политически преговарящи, но към онези, които носят вътрешно чувството на пълнота и сигурност, които идват единствено чрез приемане от Бога. В библейското еврейско разбиране за шалом има момент, в който си изпълнен с толкова много шалом, че започва да прелива от теб и се „отплаща“ или „предава“ на другите. И така докато правим останалите хора мирни и вътрешно цялостни, се превръщаме в миротворци, а Исус каза, че тези миротворци, ще се нарекат Божии синове. Самият Исус беше наречен Синът на Бога и когато споделяме Божият преливащ мир с другите, ставаме като Исус.

Има още много достойни за изследване примери, които засягат шалом. Мирът е много повече от едностранната дефиниция на света. Трябва да намерим собствено разбиране за мира според Библията, според Бога на Израел, защото ще ни трябва в идните дни.

“Господ да те благослови от Сион, за да видиш благоуспяването на Израел през всичките дни на живота си. Нека наистина видиш деца от децата си. Мир на Израел.”  (Псалом 128:5-6).

Превод: Мария Илиева