Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Реформацията

Main Pic
Публикувана: 30.10.2016
Автор: Тодор Диамандиев
Прочетена: 3979
Коментари: 0

Същност и предпоставки за Реформацията

Едно от най-значимите събития в европейската история след Великата схизма (1054) е Реформацията. Тя е логично следствие от развитието на Римската църква. През този период Римската църква започва да губи позиции. В нея процъфтяват корупция и спекула. Тя се стреми да контролира европейските владетели, което естествено предизвиква тяхната съпротива. По своята същност Реформацията е движение, насочено срещу Католическата църква и нейното влияние, а не срещу християнството и господството на религията в живота. Догодина в Германия ще се честват 500 години от Реформацията.

Повод, разпространение и течения

Конкретният повод, поставил началото на Реформацията, е поредната разпродажба на индулгенции през 1517 г. Монахът-католик Мартин Лутер се противопоставя на тази акция като окачва на вратите на храма във Витенберг (Германия) своите 95 тезиса, в които критикува практиката за продажба на индулгенции. След като през 1520 г. с папска була (папско постановление) е отлъчен от църквата, той скъсва с католицизма и поставя началото на ново учение. То е главно с анти-католическа насоченост. Според него християнството трябва да се върне в първоначалното си състояние от времето на Христос, а Библията е единственият източник на вярата. Проповедта трябва да е на народен език, а не на неразбираемия за мнозинството латински. Църквата се отрича като посредник между Бог и човек. Лутеранството се разпространява в Саксония, Хесен, Страсбург и Франкфурт. Протестантството (както наричат новата доктрина от 1529 г.) се разделя на различни течения, обикновено сплотени от една фигура. Такива течения са: създадените от Томас Мюнцер (Германия), Улрих Цвингли (Швейцария), сектата на анабаптистите, калвинизма на Жан Калвин (Женева).

През първата половина на 16 век и Англия се включва в Реформацията. Началото е поставено със скъсването с папската институция, а поводът е отказът на папата да признае развода на крал Хенри VIII с Катерина Арагонска. През 1534 г. Парламентът обявява краля за глава на църквата и поставя основите на Англиканската църква.

Контрареформация

Тя протича почти едновременно с Реформацията в Западна Европа. По своята същност представлява движение за реформи в Католическата църква, с цел възвръщане на нейното влияние. Реформите засягат основно организацията и дисциплината в църквата, без да променят догматиката на католицизма. Принципите, поставили началото на новата организация в църквата, се изработват на събор, свикан от папа Павел III в град Тридент през периода 1545-1563 г. На него индулгенциите се премахват, протестантството се признава за нова религия, а в църквата е въведена строга дисциплина и централизация. Важна роля в Контрареформацията имат католическите ордени (монашеско-рицарска организация с определен устав). От тях най-голяма роля изиграва Йезуитският орден, основан през 1534 г. от Игнацио Лойола. След поредица от войни (Хугенотските войни, 30-годишната война и други) и благодарение на Контрареформацията, Католическата църква си възвръща Южна Германия, Франция, Савоя, Полша и установява своето влияние в голяма част от Новия свят.

Причини
- монопол на църквата върху спасението на душата
- срещу богатството, алчността, индулгенциите
- срещу преклонението пред материални обекти
- загниване на църковната йерархия
- нови идеи – нова църковна организация
- достъпност на Светото писание – Гутенберг и печатната книга, преводите на говорими езици.

Реформата на Мартин Лутер (1483 – 1546)

а)“95 –те тезиса” от 1517 г. – спасение само чрез вярата в Господ Исус Христос
б) 1529 – събранието в Шпайер на германските принцове: евангелизмът, признаващ само 4 евангелия е забранен – това предизвиква протест срещу решението на някои принцове и се ражда протестантството.


Течения в протестантството:
а) лутеранство
б) калвинизъм – Жан Калвин (1509 – 1564), теорията за предопределението,
(суров контрол върху поведението на общността (конгрегацията) – разпространение в Швейцария ( Женева), Шотландия, Нидерландия и Франция ; във Франция – хугеноти)
в) Томас Мюнцер и Улрих Цвингли.


Политически аспект на реформацията:
а) Аугсбургски мир 1555 “На когото е властта, на него е и вярата” – т.е. поданиците изповядват религията на своя принц.
б) Англиканската църква и Хенри VІІІ (1491-1547) oт 1529 – “върховен глава” (всъщност – нужда от пари и земя за джентрите ( дребни провинциални нетитулувани благородници) 1549 – Молитвеник, който е в основата на Англиканската църква – признава кръщението и светото причастие, духовенството сключва брак, но запазва много елементи от католицизма; пуританите – за “очистване” на остатъците от католицизма.


Контрареформацията
а) Инквизицията
б) Индекс – списък със забранени книги, който се допълва;
б) Подкрепата на католическите владетели
в) Създаването на Йезуитския орден 1534 г. “ Братството(Обществото) на Исус”, Игнасио Лойола в Париж; нова образователна система –колежи, физическо възпитание и пр.
г) Тридентският събор – 1545 , свикан от папа Павел ІІІ - осъждане на ересите, мисионерска дейност, семинарии, барок като течение в изкуството, създава се модерният католицизъм.

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg