Шарена черга

Интервю с един талантлив музикант и творец Виктор Макаров, по повод националното  турне на новия му албум „Шарена черга“.

Какво се крие зад името „Шарена черга“, как се спряхте на него?

Това е всъщност заглавието на встъпителната песен в албума. Ако трябва да разкрием метафората, става въпрос за живота ни, с несъвместимите му шарки, разнищени краища, протрити и позакърпени моменти. Текстовете рисуват плетеница от истории (радостни и тъжни), и представят присъствието на Твореца ни във всеки етап от живота ни.

Другата причина „чергата“ ни да е „шарена“ е изключителното стилистично и инструментално разнообразие: албумът е смес от българо-келтски звуци, с намеци за джаз, акустичен рок и дори шансон.


Бихте ли представили и останалите участници и музиканти в този проект?

Групата се казва Custom Project. На перкусиите е синът ми, актьорът Крис Макаров. Тамбурата и част от вокалите са на Пламен Димитров, който, заедно с пианиста Самуел Ефтимов, е и основен автор на аранжиментите. На баса е Ицо Радев, най-верния ми музикален спътник – свирим заедно вече 19 години. Гайда и саксофон – Ники Маринов. Участват и няколко барсове (поети с китара): Радо Михов – китара, вокал; Косьо Кучев – цигулка; Иво Георгиев – акордеон. Повечето беквокали записа Влади Младенов, който специално за финалния концерт от турнето ни идва от Англия, за да застане с нас на сцената. Виолончелистки сменихме няколко, но нито една не се задържа в концертната формация. Трябва обаче специално да споменем Крис и Габи Калоянови от ансамбъл Силуети, които не веднъж помагаха – не само с челото, но и с нотиране, насърчение, молитва… И да добавим, че не само Крис – Косьо и Пламен също са актьори и това си личи в концертите.


Предстои втора част от турнето ви из България къде и кога да ви очакват почитателите?

За повече информация може да намерите събитията във Фейсбук:

03.11. Варна, концертно студио на радиото, 19:00 ч.

04.11. Бургас, Alive Bar, 19:00 ч.

05.11. Сливен, Евангелска съборна църква, 10:00 ч.

05.11. Пловдив, концертно студио на радиото, 19:00 ч.

10.11. София, City Mark Art Center (бивше кино „Левски“ на бул. Янко Сакъзов 30)


Какво е посланието на вашата музика?

По-точно на текстовете… Аз все пак съм поет с китара, богослов (и проповедник), че и преводач – всичко в живота ми сякаш се върти около думите и техните значения. Като поет съм малко хаотичен и спонтанен – пиша по-скоро защото някакъв въпрос или преживяване ме гложде, без да си поставям за цел да изкажа определено твърдение. Просто търся отговор за себе си и изливам всичко това в песен. Понеже вярата ми е неделима част от личността ми, съвсем естествено в много от песните се появява Христос. Веднъж приятелка-поетеса ми каза: „Ти тоя твоя Бог и на влака го качи!“ А аз й отговорих: „Не е вярно! Аз се качих на влака, Бог вече си беше там!“ И това е навярно основната същност на песните в албума – благото, вярно и утешаващо присъствие на Твореца във всяка житейска ситуация.


Вашето пожелание към читателите на Евангески вестник за празника на будителите?

Ех, че не обичам такива „празнични“, тематично обвързани въпроси – може би защото в тях се крие тъкмо онази преднамереност, която все избягвам? Нищо, ще опитам. Значи, Будителите… Идва ми на ум фразата за джуджетата, стъпили на раменете на гигантите. Онова, което възрожденците са постигнали и всичките трудности, които са преодолявали, за да има днес България – като географско, езиково и културно – това е невероятен подвиг. Велик пример, който да следваме. А и е много задължаващо за нас това тяхно дело – нямаме право да изпадаме в низините на простащината или пък на чуждопоклонничеството, когато някой е платил толкова скъпа цена за свободната ни идентичност. То е като библейския призив да живеем достойно за жертвата на Христа. Така че, ето пожеланието: „Българино, знай своя род и език!“ Май звучи твърде превъзнесено, но това е!