Сърцата ни са изпълнени с благодарност към Бога

Интервю с Таня и Кирил Матанови за 21 ноември, Деня на християнското семейство

Те са насърчаващо семейство, женени от 26 години, което дава пример и на много други – по-млади и по-възрастни. Тя е медицинска сестра, той – музикант от Софийска филхармония. И двамата взимат активно участие в хвалението на Петдесятна църква Подуене в София.

С вас сме водили интересни и откровени разговори. За какво най-често благодарите на Господ Исус Христос, Който е основата на вашия щастлив брак?

Таня: От събуждането до заспиването сърцето ми е изпълнено с благодарност към Бога. Благодаря Му, че Той ни се е открил лично в живота, че сме скрити в Неговата ръка, че въпреки трудностите, през които сме преминавали, сме вярвали в добрия изход от проблемите и сме се доверявали на Словото Му, че „Всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога“.

Кирил: Наистина трудно е да се определи нещо конкретно, за което най-често благодарим на Бог. Всичко в живота ни е благодарение на Неговата благодат и милост, това, че ни е събрал в едно семейство, че през всичките тези 26 години сме виждали Неговата вярност и благодат към нас. За децата, които ни е дал....с една дума за всичко!


 И двамата сте от потомствени евангелски семейства. Лично познавам бащата и майката на Кирил, Иван и Магда Матанови от Пловдив, които са много позитивни и с младежки дух след 50 години брак, направо златна сватба. Родителите на Таня, Иван и Лидия Делчеви, които са от вашата църква, също са с толкова дълъг брак, 51 години. На какво най-често са ви учили родителите ви?


Таня: „Страхът от Господа е начало на мъдростта“! Това е най-ценното, което си спомням от моето християнско възпитание. Първият стих, който научих наизуст с майка ми, беше: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота!“ Притчи 4:23

Кирил: Това, което се запечатало в съзнанието ми още като дете, е редовната молитва, която имахме всички вечер преди лягане. Бяхме възпитавани в постоянство в общението и богослуженията, в четенето на Словото.

Децата ви са вече големи. Таня, ти можеш да насърчиш много млади двойки, които още се колебаят дали да имат деца – на 20-годишна възраст вече си имала едно дете и си чакала второ. Сега Симона (Мони) и Иван Панови, са семейство от една година и също очакват дете... Тук бих попитала тях какво ще пожелаят на нашите читатели, как денят на християнското семейство да не е само веднъж в годината, а всеки ден да се превръща в празник дори и заради дребни поводи, когато си с брачния партньор...

Да честваш всеки ден деня на християнското семейство с половинката си означава да оценяваш Божия дар до себе си, да изявяваш християнския морал и ценности пред света, на работното място, в университета в това аморално съвремие. Чрез живота си всички ние можем да се включим в максимата „здрави семейства, здрава и силна църква“, пред която портите на ада няма да устоят!

Дойде ред и на сина ви Иво, който тази година се сгоди за едно момиче от вашата църква, Веселина. Веси също е от евангелски род и доколкото знам, баба й от малка я е водила на църква... Вие всички сте и с много добри фигури, защо да не поговорим за това. Нужен е и спорт в ежедневието, нали? Нека тук да дадем думата на Иво и Веси също да пожелаят нещо на нашите читатели, както и на вашите родители. Да ги поздравят с някой любим стих от Словото например... Ще стане цял букет от Словото за празника!

Като хора, които спортуваме, можем да кажем, че както поддържаме във форма физическото ни тяло, така апостол Павел ни подканва да се състезаваме и за една велика награда, която ни е обещана да получим, когато приключим земния си път.

А призивът, който отправят нашите родители, е да не се притесняваме за нищо, защото наличието на притеснение и безпокойство показва липса на доверие в Бога. Това четем и в Словото: „ „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение; и Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“.


Едно изследване е установило, че евентуалната раздяла на съпрузите зависи от няколко фактора: възрастта на партньорите, на колко години са се оженили, броя на децата, които искат да имат, дали родителите на съпрузите са се развеждали, парите и безработицата, дали мъжът помага в домакинството. Рискът от развод намалявал значително при двойки, в които съпругът активно участва в домакинската работа и грижата за децата. Така ли е във вашето семейство? Кирил, който свири на виола и пиано, сигурно обича да се разтоварва с домакинска работа...


Таня: Не мисля, че домакинската работа може да разтовари някого:)! Но в интерес на истината, голяма подкрепа съм имала от съпруга ми. Той винаги е бил близо до мен и до децата. Разбира се, помагал ми е в домакинството, но най ценното е било, че е присъствал активно в живота на децата. Майката е много важна за семейството, но бащата е ключова фигура. Той е натоварен с отговорност от Създателя да се грижи, да е пазител на семейството. Аз искрено благодаря на Бога за семейството, което ми е подарил. На нашата сватба единият от четиримата пастири, които бяха, каза: „...И думата развод дори да не се споменава между вас!“ Това го помня 26 години! Да, разводът не е изход от проблемите. Напротив, той те вкарва в още по-големи проблеми. От самото начало ние сме се борили с проблемите, с цел да ги преодолеем, защото винаги в съзнанието ни е била мисълта, че този брак е „...докато смъртта ни раздели...“, така че в наш интерес е  да създадем съвместен живот в хармония. Аз съм твърдо убедена в това, че Господ има бъдеще и надежда за живота на всеки един от нас. А това няма как да се случи, ако ние имаме нещастни семейства. Вярвам, че тези неотменими ценности ще бъдат основа в живота на децата ни и техните семейства. Вярвам, че те ще ни предоставят все повече поводи за радост и щастие!

В книгата Еклисиаст се споменава за тройното въже, което не се къса лесно (Еклисиаст 4:12). Всъщност това е Бог и двамата съпрузи. После стиховете продължават - „по-добре са двама, отколкото един, понеже имат добра награда за труда си.“ Какво означават за вас тези думи след 26 години брак?

Таня: Странна закономерност! Когато единият е депресиран, другият го вдига чрез стихове, подкрепа и молитва...Тези роли постоянно се разменят, без предварителна уговорка! Което доказва истинността на споменатия стих! Много по-лесно се преминава през проблемите от двама, отколкото човек сам да се бори. А когато възлагаме упованието си в Бога, успехът е гарантиран!

Кирил: Всъщност, този пример за тройното въже много ясно показва, че единството и подкрепата между двамата съпрузи, здраво  преплетено с присъствието на Бог в живота на семейството, е най-важното условие за благословен и щастлив брак!


Благодаря, че вашето хваление участва с чудесни песни за Небесния Младоженец Господ Исус Христос на мисионерски концерт, на който ви поканихме. Най-важната задача на последното време е да се приготвим от Христово тяло да станем Христова невяста... С кои песни и стихове бихте ни насърчили в тази посока?


„ Твоята невяста Теб очаква днес,

Облечена във вярност, изпълнена с копнеж...

Отделена за Теб, осветена с кръвта Ти проляна,

Като жадна за вода земя, вика тя към Теб сега:

„Заведи ме в Твоето присъствие,

Там, където няма грях, но обгърнат в любовта Ти.

Привлечи ме и ще тичам аз след Теб,

Завинаги пленен от любовта Ти!“