Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

За един скромен герой на нашето време - Христос е центърът

Main Pic
Публикувана: 20.08.2018
Автор: Петя Зарева
Прочетена: 6749
Коментари: 0
Животът ни е сив без герои. Героите ни дават сила в ежедневието, вдъхновяват ни, когато сме обезверени. Предизвикват ни, когато сме готови да се върнем назад. На героите се крепи светът. Днес искам да възпея един герой, когото познавам, откакто съществувам. Винаги с безупречен външен вид, умерен и здравословен начин на живот, и желязна дисциплина в поддържане храма на Духа, поверен му от Бога. Реших да не искам от него интервю. Твърде скромен е, не обича да говори за себе си. Ала такива са истинските герои. Те са силни в слово и в дело, посветени да служат на другите, а не да угаждат на себе си. Моят герой оприличавам на библейска фигура от древността; на незабравим мъж, живял в 19 век, оставил своя отпечатък и наследство до днес; и разбира се, на Личността, владееща вечността от преди вечността.
 
Евреите от всички поколения са единодушни, че Мойсей е ненадминат пророк. Той е автор на знаменития псалм 90 (по слав. 89). В него има чуден стих 10: "Дните на живота ни са естествено 70 години, или даже, където има сила 80 години..."(БЛ). Странното е, че авторът на тези думи живя цели 120 години, а на 80, когато се предполагаше, че животът му е към своя край, беше призован да извърши Божието дело, непосилно по човешки, но изпълнимо с Божията сила. Мойсей беше известен като най-кроткият човек на земята. Моят герой днес навършва 80 години, но след няколко минути разговор с него ще се удивите не само от духовната му сила, но и от младежката жизненост, която блика от теменужните му очи и от цялата му личност. На 80 (подобно на Мойсей) ентусиазмът и посвещението му са заразителни, и заслужават да бъдат описани.
 
Имам удоволствието да ви представя Васил Вангелов Василев, роден в китното село Лозеница, в близост до уникалната местност Мелник. Буден и интелигентен, той расте с мечти, които са трудно осъществими, защото е син на кулак, когото комунистическото общество по-скоро ще репресира, отколкото да толерира, колкото и да е талантлив. Мечтите обаче се променят, когато на пътя му застава Христос и Евангелието. Още в зората на младостта си Васко е покорен от любовта на Христос, но не само това. Запленен е и от силата на кръста. За него става блян не просто да живее посредствен християнски живот, а да принадлежи на Бога, Когото е започнал да познава. Да е Негов всецяло, да Му служи с цяло сърце и с всичко, което има. В същия този период Господ го свързва завинаги с любовта на живота му и вярна съратничка, Милка Василева. Превръщат се в мощна сила, непобедим екип, който не може да бъде уплашен нито от тормоза в Народната милиция, нито от дългогодишния живот, изпълнен с трудности по софийски квартири. Господ ги благославя с две красиви, умни и изключително надарени деца, което е съвсем закономерно - приличат на родителите си!
 
В родната ми църква, в Петрич, моят любим герой, брат Васко е предизвикан да застане на амвона и да проповядва или (както тогава обичахме да казваме), "да сподели нещо". Това слага началото на изявяването на дарбата му, продължаваща и до днес. Който е слушал п-р Василев да проповядва, е забелязал, че той сякаш се преобразява. Ако в ежедневието е кротък като агне (неслучайно го оприличих на смирения Мойсей), на амвона той заприличва на Лъва от Юда. Сините му очи заблестяват с огнен плам, думите набират сила и скорост, и вие за миг се пренасяте в Новия завет. Пред вас се откроява фигурата на Исус от Назарет, в чиито слова имаше обич, но и предизвикателство, и винаги покана за промяна.
 
Ако за много проповедници темата за кръста е отживелица или не е популярна, защото включва трудния призив за цялостно посвещение и скъсване с греха, за брат Васко тя е задължителна. Според него, ако в една проповед липсва посланието за кръста, тогава то е само едностранно и не е изиграло своята същинска роля. Но Васко Василев не е само проповедник и пастир. Отлично помня тайните палаткови лагери в Рила планина, където той се грижеше не просто за проповядването. На плещите му лежаха организацията, изхранването, транспортирането и съветването на едно разнородно множество, дошло с най-различни мотиви. С риск да изгние в някой затвор той беше готов да понесе умората и евентуалното преследване в години на мрачен комунизъм, за да привлече макар и една търсеща душа. Васко е душегрижител, готов да се жертва по примера на Христос.
 
Брат Васко беше готов да стане "всичко за всички", за да придобие души за Царството по всякакъв възможен начин. На практика това включваше безкрайни посещения в дома му по всяко време на денонощието, зиме и лете. Съпругата му Милка е истинска героиня, която още не е възпята, но името великолепно ѝ приляга. Сигурна съм, че я чака блестяща небесна награда. И ако Христос изми нозете на Своите ученици, то всеки посетител в дома на брат Васко, си тръгваше с интересна изненада, която даже не винаги забелязвахме. Обувките ни бяха почиствани до блясък от любезния и смирен домакин. Нямам представа кога е успявал да го стори, защото обикновено богословските дискусии или семейното съветване, което ни осигуряваше свършваха в малките часове. Работата е там, че обикновехо го установявахме чак след излизането от дома му и едва ли някой му е благодарил. Не зная колко обувки е почистил. Едва ли имат брой. Искам да го уверя, обаче, че Господ ги е изчислил с божествена прецизност.
 
Васко Василев е страстен благовестител. Не ще се поколебая да го нарека Уесли на нашето време. Не зная дали той самият може да калкулира километрите, които е изминал с цел да споделя евангелието по села, паланки и колиби, в забравени от хората ромски махали. За дни е организирал строежите на къщи за многодетни семейства, останали без покрив. Замръквал е гладен и жаден в безкрайните пътувания, когато притежаването и разпространяването на Библии и християнска литература се наказваше със затвор или концентрационен лагер. Участваше и в превода, и в снабдяването с така ценените и бленувани от тогавашните християни книги и брошури, които се брояха на пръсти. Без него нямаше да познавам Спърджън, Тори, Тозер, Бънян, Уочман Ни, Били Греъм, Максуел и Вознесенски, още когато бях на 16. 
 
Обещах ви да го оприлича и на влиятелна личност с непреходно значение, живяла в 19 век. Ще ви обясня защо. Д. Муди е американски евангелизатор със скромен произход и образование, но със световна известност и огромно духовно наследство. Той никога не се е сдобил с висока научна степен в богословието, но пък за сметка на това Богословският институт в Чикаго носи неговото име. Прекарал е живота си в пътуване, благовестване и духовно съживление, като е мотивирал младите хора не просто да приемат Христос, но и да посвещават целия си живот на Него. Брат Васко Василев не е удостояван с титлата "Доктор хонорис кауза", но години наред е бил водещ в богословското обучение на стотици млади хора, в особено трудната област "Основаване на нови църкви". И така, брат Васко не е доктор по богословие, но Библията учи, че "ученикът не е по-горен от учителя си." Време е да ви запозная с мненията на личности, които споделят сърдечните си мисли за героя на днешния разказ. Подбрала съм само 7, макар да зная, че могат да бъдат 70 пъти по 7. Останалите, до които не съм се допитала, ще ми простят. Постарала съм се да интервюирам хора от различни етноси, възрасти и деноминации, мъже и жени. Всички ние сме неговата "докторска титла".
  • П-р Николай Неделчев, Световен евангелски алианс: "Брат Васко е подарък от Бога за мен. Срещнах го за първи път в Петрич, в нашия дом. Беше 1962 година. Когато повярвах в София през 1971 година, той стана мой духовен наставник, приятел, съработник, съветниик и сътрудник. Такъв е и до днес. Обичам го! Благославям Бога за него и семейството му!" 
  • П-р Влади Райчинов, заместник - председател на Евангелски алианс, България: "За мен чичо Васко е духовен стълб за моето поколение във вярата. Чистотата на неговото сърце, дълбините на библейските му познания, силата на молитвения му живот, стабилната му вяра в завършеното дело на Исус, както и трайната му подкрепа в развитието ми - всичко това го превръща в духовен родител за мен. Учил съм се от умението му да вижда невидимите неща, да съзира голямата картина на случващото се, да цитира без затруднение десетки библейски текстове, да хвали Спасителя с духовни химни, да се моли с вяра и простосърдечие, да помни наизуст крилати мисли от християнски автори, да дава спокоен съвет в напрегнати ситуации, да благовества и проповядва с постоянство и вярност през годините."
  • Саркис Ованесян, "Мисия без граници": "Брат Васил Вангелов има сърце да изгражда ученици. Той на практика изпълнява Великото поръчение от Матей 28 глава, защото и мисията на нашия Господ Исус Христос беше не само да има Свои последователи, но Свои УЧЕНИЦИ, които от своя страна да бъдат способни да научат и други.  Винаги насърчава вярващите да изследват и да познават Библията, а не книгите, защото няма друго писание, което да е боговдъхновено и да заслужава пълно приемане, както е Свещеното писание – Библията."
  • Светлана Мартин, Великобритания: "Чичо Васко играе огромна роля във формирането ми като млад човек, който е задавал безброй въпроси. Много от отговорите виждах у него. Благодаря му за милостта, която показваше към нас като семейство, след като баща ми почина. Не зная как успяваше да оказва толкова много духовна и практична подкрепа на стотици хора. Само той си знае и семейството му. Те трябваше да го споделят със стотици нуждаещи се. Искам да му пожелая благодат и мир. Поучаването за благодатта е честа тема в проповедите му, врязани са в паметта ми. Да има удовлетворение във всичко - когато работи и когато почива, да се наслаждава на дните си, защото Бог го обича, и аз го обичам. Моля за прошка, че през последните години не сме се чували. С обич и благодарност за интегритета му."
  • Антоанета Ефтимова, Евангелска баптистка църква, Благоевград: "Брат Васко сякаш е изтъкан от любов. Той раздава тази 'агапе' любов към всеки! Познавам чичо Васко от дете, когато никак не беше престижно да бъдеш християнин. Била съм свидетел как тогавашните власти го гонеха и му забраняваха да говори за вярата си в Бога. Той не се страхуваше. Продължаваше да ни разказва със сълзи на очи за великата Божия любов, с която са възлюбени всички човеци на земята и вечното спасение, което е изработил за тях. Тих, скромен и благ, мъдър съветник и благословение за мнозина!" 
  • Петър Василев, член на хвалебна група, Евангелска баптистка църква, София: "Преди всичко п-р Васко Василев е много ценен като човек, а след това като служител и пастир. Именно това е скъпоценното в него. Винаги можеш да си поговориш и да чуеш мъдър съвет, разсъждение, което да те накара да се замислиш много дълбоко или пък някоя интересна история от не толкова далечното минало. А най-милото е, че винаги ще се обръщам към него с близкото 'чичо'."
  • П-р Иван Врачев, Председател на Съюза на петдесятните църкви в България: "Брат Васко е невероятно смирен и духовен, миролюбив и миротворец. За мен е благословение, че го познавам и че съм повлиян от неговия пример. Благодаря на Бога, че в България има такива духовни бащи като п-р Васко Вангелов Василев."
А ето как го описват децата му: "Той е най-милият и благ дядо, най-разбраният и толерантен свекър, най-добрият баща...Ако трябва да го опишем с една дума, то това е "търпелив". Най-търпеливият и невероятно спокоен човек, когото познаваме и бихме били щастливи да бъде близо до нас още дълги години!"
 
Всеки знае, че понятието пенсиониран пастир не съществува. Затова след пастируването в Първа баптистка църква, София и ръководството на Съюза на евангелските баптистки църкви в продължение на няколко мандата, Васко Василев продължава да се грижи за баптистката църква в квартал "Овча купел", София. Не е спрял да увещава и насърчава, и по никакъв начин не е изоставил дарбата си на благовестител. Последното му служение е свързано със споделяне на евангелието с неговите връстници в клубовете из София. Ако случайно питате дали не е време да си почива, лесно ще ви отговоря с библейски стих: "Защото даровете и призванието от Бога са неотменими" (Римляни 11:29). 
 
Днес имаме привилегията да почетем един светия с неопетнена репутация и доказан духовен характер, както Господ и Библията ни заповядват. Да благодарим за посвещението и дръзновението му, да прославим Небесния Баща за всеки родител във вярата, който все още е сред нас и можем да черпим от опита му. Да не преставаме да издигаме и благославяме, докато е ден...
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg