Национална мисионерска конференция, 2018: Христовата църква в действие

На 9 и 10 ноември в град Сливен се проведе Национална мисионерска конференция, на която присъстваха 220 представители на петдесятни църкви от цялата страна, както и гости от други деноминации. На конференцията имаше и чуждестранни говорители, които споделиха своя опит, знания и преживявания.

Форумът започна с откриване и молитва от страна на п-р Пламен Ганчев, след което делегатите заедно издигнаха гласове на хваление към Господа. Поклонението беше водено вокалната формация на църквата в град Сливен, включиха се и Самуил Ефтимов и Йоил Митев. Водещ на първата сесия беше п-р Мирослав Маринов, който представи п-р Иван Врачев, Председател на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България. П-р Врачев направи обзор на Божието действие в България в периода 1928-2018 година. Той припомни събития, повод за прослава на Господ Исус Христос за Неговата грижа, пазителство и милост, с които е съпътствал героите на вярата, поставили началото на Петдесятното движение в България. Сърцата на присъстващите се изпълниха с признателност, че са приемници на такова славно наследство, на вярващи, устояли на борби, гонения и страдания.

П-р Трайчо и Ина Стефанови ни насърчиха с разкази за плодовете от мисионерското поле, на което Господ ги е призовал. Трайчо и Ина споделиха за работата си с деца и юноши чрез лагерите "Царски деца". Там децата от малки се научават да служат с благовестието на невярващи в селища със смесено население. Семейство Стефанови служат и сред деца сираци и в домове за възрастни хора. После тези деца и юноши се включват активно в живота на местните си църкви. От няколко години семейство Стефанови служат и на младите хора в евангелските църкви в Албания. 

В кратката обедна почивка делегатите на конференцията можаха да споделят радостта си от общуването, след което имаха възможност да се насладят на лекцията на п-р д-р Джон Томсън, преподавател в университета "Орал Робъртс", Тълса, Оклахома. Сесията стана достъпна благодарение на отличния превод на д-р Таня Петрова, декан на Петдесятния факултет на ВЕБИ. Лекцията на д-р Томсън беше не само образователна, но и практична. Той направи обзор на мирогледните нагласи в Европа и ни запозна с настроенията в различните европейски страни. Д-р Томсън говори за "засаждането на Благата вест", както и за предизвикателствата, свързани с този сложен процес. Следващите две лекции на д-р Томсън бяха посветени на даровете за служение в църквата.

Малко по-късно п-р Веселин Йотов ни зарадва с плодовете от мисиите, в които участва. Той ни разказа  новини за работата сред бежанците. Запозна ни с факти за християнското служение в бежанските центрове в България, където евангелски мисионери редовно снабдяват с храна, медикаменти и санитарни материали. Християните отиват там, за да помагат и да показват любовта на техния Господ. Когато бежанците им се доверят, те са готови да им споделят Благата вест за спасение. П-р Йотов разказа и за мисионерската дейност, която имат в Украйна със заселници с български произход, чиито предци пазят своите корени.

Втората сесия беше особено докосваща. Тя беше въведена от п-р Татеос Нигохосян. Присъстващите на конференцията с вълнение изслушаха п-р Йордан Йорданидис, който служи като мисионер в Турция от 13 години. Той не само разказа за своите трудности в изучаването на езика и изграждане на взаимоотношения с местните хора, но и изрази радостта си от споделяне на благовестието. Несравнимо е преживяването да станеш свидетел на хора, чийто живот се променя след срещата с Христос. Още по-голямо е вълнението да ги видиш да се посвещават на Бога чрез кръщение. П-р Йорданидис сподели и за цената, която мисионерите в Турция плащат - носталгия по дома и самота, изгубени приятелства, липсващи близки и деца, чието съзнание и култура са по-скоро чужди. Въпреки всички предизвикателства те продължават да сеят семената на благовестието и в други области на Турция.

След музикален поздрав участниците в конференцията изслушаха с интерес последната за вечерта лекция на д-р Томсън, преведена от п-р Людмил Арсов. Темата беше "Предизвикателствата в църквата на 21 век и пастирът като човек с две професии". Първият ден от конференцията завърши с призив от страна на п-р Румен Борджиев, Председател на Евангелския алианс в България, който беше почетен гост на форума. Той запозна присъстващите с последните събития, свързани със законопроекта, внесен в Народното събрание и гласуван на първо четене, който с решенията си ще застраши свободата на вярата на евангелските християни и ще върне страната ни десетилетия назад по отношение правата и свободите на словото.

Вторият ден от работата на конференцията също протече интензивно след хваление и молитва, въвеждане от страна на п-р Илчо Евтимов. Всички присъстващи бяха впечатлени и имаха повод да прославят Бога за успеха на делото Му в Азербайджан. Сесиите бяха посветени на лекция и свидетелство от мисионера Уейн Саватски, чиито думи  станаха достъпни за слушателите, благодарение на компетентния превод на п-р Людмил Арсов. За  последната сесия преводът бе дело на Мария Тодорова.

Уейн разказа, че служи на мисионерското поле от 17 години в Азербайджан заедно със семейството си. Основал е училище за преподаване на английски, за да има повод да остане легално в страната. Той сподели, че основен ключ за успеха на всяко служение е постоянната молитва, от една страна за служителите, а от друга - за мюсюлманите, на които благовестват. Уейн изтъкна, че за тях е много важно да имат стратегия, тъй като служат сред хора с различна култура и особености. Новото, което планират, е да основат фирма за туризъм, за да имат достъп до всяко селище в страната. Така ще могат да водят там и други мисионерски екипи. Уейн сподели, че в своята мисионерска работа използват подхода за споделяне на благовестието, което са нарекли "трите В" - споделяне на Благата вест за Христос "винаги", "всякъде", "всекиму". Когато установят взаимоотношения с мюсюлманите, които срещат, мисионерите обикновено тръгват от общата идея за Бога, но след това навлизат в същността на благовестието. Те обясняват, че само Христос може да прощава грехове, защото това е невъзможно с вършене на добри дела. Основен фактор за успешното благовестие е християнинът да съумее да сподели своето свидетелство кратко и ясно, ако мюсюлманинът отсреща не желае да слуша подробни обяснения.

След като изслушаха вдъхновеното свидетелство на Менду и Сениха Велиеви участниците в конференцията отправиха гореща, ходатайствена молитва за успеха на Божието дело в България, Балканите, Европа и света.

С цел да ви направим съпричастни с духа на конференцията, споделяме специално за читателите на Евангелски вестник мненията на  д-р Таня Петрова, д-р Джон Томсън, п-р Иван Врачев и п-р Румен Борджиев. 

Д-р Таня Петрова: Целта на настоящия форум е да се съвместят пастирската и мисионерската конференция, да се припомни каква е мисията на църквата, да се върнем към нашите корени. Говорителите бяха поканени да предоставят статистика, да ни мотивират да погледнем отново в себе си, да осмислим нашата идентичност. Да преосмислим познати и непознати неща, да се срещнем със себе си и мисията си. Много се радвам, че чухме важни факти за историята на Петдесятното движение. Посланието и нуждата в това историческо време е за единство и обединение. Добре е да погледнем отвъд проблемите, в дълбочина, да анализираме работата в миналото. Единството е състояние на Духа. Най-хубавият урок от миналото е да си дадем сметка за  недостатъчната чувствителност по отношение приемствеността на новите поколения вярващи. Целта на тези ежегодни конференции (както пастирската, така и мисионерската), е  развитието на по-добра култура у българина. Целта беше да преосмислим работата си и повече хора да се включат. Да отговорим на въпроса има ли стратегия за младите хора, как младите да се включат в служението. 

Д-р Джон Томсън: Не зная достатъчно за България, но мисля, че едно от предизвикателствата за евангелските християни е  свързано с промяната на културата. Ние трябва да адаптираме методите си към променящата се култура. Родени сме във велика традиция. Тук е удачен примерът на Исус за "новото вино в старите мехове". Трябва да приспособим старите мехове. Нужно ни е дълбоко прозрение, опознаване на културата, познаване мисленето на новото поколение. Аз съм от старото поколение. Ние сме аутсайдери за младите. Трябва да се вслушваме в тях. Как ще изглежда църквата в новото поколение? Забележителните събития от миналото ни правят силни. Трябва да сме гъвкави и адаптивни, защото, ако не го направим, ще загубим следващото поколение. Ако не разберем времената, ще изгубим децата си. Едно от големите предимства на петдесятната църква, е, че не е обвързана с държавата и е независима в нейните решения. За да оцелеем, трябва да сме в света, но не от него. Светът се променя, младите хора минават през различни проблеми и трябва да сме наясно с тях. Време е да допуснем младите да заемат нашето място. Вместо да се делим, да дадем път на младите и да предадем щафетата. Не е нужно да останат в същата църква или деноминация, но да дадем път мирно и с любов, да бъдем ментори, а не надзиратели.

П-р Иван Врачев: Църквата Христова всеки ден е изправяна пред нови предизвикателства. За момента това са предложените промени в проектозакона за вероизповеданията. Когато този проблем отшуми, ще дойде следващият. Опитът, който сме натрупали, ни е научил, че църквата не е просто институция. Тя е Божие дело, жив организъм. Църквите в България са дело на Бога. Исус казва: "Аз ще съградя Моята църква и портите на ада няма да ѝ надделеят." Той е, който пази Църквата Си. Той е, който изпраща съответните хора да се борят. Христос подготвя църквата Си, когато преминава през страдание. Във всемирната църква винаги е имало отделни хора, които минават през гонения. Жертвата на християните си струва. Господ е, който ще даде изход. Не считам обаче, че сме постигнали много в мотивиране на млади хора и привличането им за делото на служение. Това е и една от целите на подобна конференция. С нея тръбим младите да се мотивират. Всичко, което се прави през годината на местно и национално църковно ниво има точно тази цел - лагери, семинари, конференции. Акцентът е върху Божия призив. Трябва да спуснем мост към младите хора. Това е отговорност на всеки отделен водач.

Призовавам да сме активни във връзка с младите. Време е да им гласуваме доверие. Нека да променят неща в богослуженията и във вътрешно църковния живот, стига младите да чувстват Бжоието дело като лична кауза. Нужно е да им възлагаме отговорности, да имат терен в местната и околните църкви. Аз израснах във вярващо семейство, във време, когато имаше отхвърляне между деноминациите и взаимни упреци. Вярвам, че тези неща са в миналото. В момента сме единни и приятели с вярващите от другите християнски вероизповедания. Причината не е само защото сме се сближили, а понеже е налице взаимно признаване и уважение. Знаем, че всеки според дарбата си служи. Всяка деноминация има роля в Божия план. В момента се изгражда единство, което никога не е съществувало. Сближаваме се все повече. Деноминациите не са каквито бяха. Господ изгражда една единна църква, която е национална.

П-р Румен Борджиев: Българската църква е узряла за идеята, че не трябва само да получава подкрепа и да очаква мисионери от чужбина, а и сама да изпраща мисионери. Църквата Христова е мисионерска от самото начало. Църквата в Ерусалим трябваше да бъде подбутната, за да излезе от комфорта си и да изпрати мисионери. Радвам се за тази конференция. Българската църква не трябва да чака, за да послужи на другите. Когато ние служим на други народи, това допринася за нашето собствено благословение. Убеден съм, че тази конференция ще даде нужния тласък. Ние очакваме Божия призив да дойде с гръм и силен глас, но се надявам, че и след конференцията Бог ще работи в сърцата на хората, за да чуят Божия призив и да откликнат. Нещата не винаги се случват на самата конференция. Понякога очакваните резултати идват след месеци или години.

Автор на фотографията: п-р Румен Борджиев