Уважаеми читатели,
В началото на месеца, в който ще празнуваме Рождество Христово, бихме желали да ви срещнем с две насърчаващи семейства. Слънчеви и винаги заредени със Словото /дори децата разказват как редовно гледат филма „Книга на книгите“/. Обичат да окуражават и млади, и стари, служат на стотици хора. Те са Табакови и Зашеви – от Евангелска петдесятна църква „Подуене“ в София. Двете дами – Ина и Маргарита, пеят в Дамския хор към тяхната църква, който е записал чудесни дискове и е професионален – воден от Нели Андреева от ансамбъл „Филип Кутев“. И двете семейства имат невероятни свидетелства за Божия слава! Иван Табаков е споделял как е Господ Исус Христос го е освободил от хероина и по Българската национална телевизия. Автор на интервюто е Лъчезара Йосифова.
Лъчезара Йосифова: Месец декември е месец на подготовка за Бъдни вечер, Рождество Христово и Нова година, в който семействата се събират заедно – различни поколения. Какво най-често съветвате децата си, как ги възпитавате в Христвата вяра? Как вие се готвите за тези празници?
Табакови: Винаги говорим и насърчаваме децата си да бъдат добри и да избират да вършат добро, да обичат хората около себе си, така както и Исус обича нас и най-вече да изграждат лична молитвена връзка с Него. Но това, което виждаме, че дава най-ефективен резултат, е личният пример и това, което виждат, че ние вършим.
Зашеви: РОЖДЕСТВО е един от най-големите празници за всички християни. Празникът е повод да поздравим близки, приятели и колеги с „Честито Рождество Христово“, вместо обичайното за повечето хора: „Честита Коледа“, защото ние и децата ни празнуваме раждането на нашия Спасител! И продължението на разговора често е споделянето на Благата вест. С децата подреждаме сцената на Рождество в къщи /в мини вариант/ и си припомняме историята. Любимите ни мигове са, когато сме заедно на празника, както и със семейства от църквата - това ни зарежда с радост и със сигурност споделянето на свидетелства от ежедневието ни укрепва и умножава вярата ни.
Децата съветваме да пресяват всичко, което виждат и чуват през „ситото“ на Библията. На този празник, както и на много други, има ритуали и предания, които не са споменати в Божието Слово. За нашето семейство е важно да не бъдем извън рамките, в които Бог ни е определил да бъдем. Със сигурност за децата най-важен обаче е личният пример. Често си спомняме за множеството свидетелства от нашия живот – като това как си купих маса за хола 190/90 см, преди да имаме хол, в който да се побере, и собствено жилище. Но аз знаех и имах увереност, че Бог ще ни даде жилището, за можем да събираме повече християни в къщи. И така, масата стоеше разглобена повече от три-четири месеца, докато дойде времето да я сглобим в нашия първи дом. А около Рождество е и нашата годишнина от сватбата - може би най-голямото ни свидетелство... Можем до безкрай да разказваме за славните чудеса на нашия Бог!
Лъчезара Йосифова: И двамата водите молитвени събрания в църквата ви и често призовавате за молитва за семействата в България – вярващи и невярващи?
Табакови и Зашеви: Вярваме в силата на молитвата и знаем от опит, че тя е, която променя обстоятелствата. „И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите.“(Матей 21:22)
Лъчезара Йосифова: Ваньо Табаков, ти си младежки ръководител. Често с младежите посещавате град Земен, където основахте църква, имахте благовестие по улиците вечерта на Хелоуин и други интересни инициативи. Би ли разказал повече за това?
Иван Табаков: Посещението ни в град Земен започна с покана от пастира на църквата, да направим няколко благовестителски излизания, тъй като в последно време не е имало богослужения поради липса на хора. Така вече 7 месеца всяка последна събота на месеца ходим там и провеждаме богослужения. Вече има нови хора и даже пастирът започна всяка сряда да провежда молитвени събрания. За град Земен, Хелоуин и другите инициативи Бог ни напомня един стих от Неговото слово, който се опитваме да живеем: „Не вие избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; и каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде“(Йоан 15:16).
Лъчезара Йосифова: Ваньо Зашев, ти си споделял как се събирате вярващи от различни църкви в твоя роден край и се насърчавате взаимно.
Иван Зашев: Да, в църквата, в която сме повярвали със съпругата ми – в село Сестримо, освен богослуженията през седмицата и в неделя, има молитвени групи почти всяка събота вечер. А „където са двама и трима - и Господ е посред тях“. Молитвата е най-силното ни оръжие, виждали сме и виждаме множество чудеса и свидетелства след тези молитви. Когато има сериозни и дълготрайни нужди, църквата застава във верижен пост и молитва - и отговорът не закъснява. Благодарен съм на Бог за родната ми църква, защото здравата основа, на която стъпва християнинът, е изключително важна за устояването му във вярата. В последните десет години със семейството ми посещаваме църквата в Подуене, тъй като чрез проповедите на п-р Борджиев и служителите, заставащи на амвона, ние несъмнено се надграждаме и утвърждаваме във вярата и Христовата любов.
Лъчезара Йосифова: Маргарита Зашева, ти водиш рекламен отдел към една фирма. Много християни споделят как принципите на Божието Слово за сеене и жънене помагат в професионалния бизнес. Би ли разказала твои впечатления?
Маргарита Зашева: Виждам всеки работен ден как стихът от Еклисиаст „Хвърли хляба си по водата и ще го намериш след много дни“ се изпълнява. Когато работиш като за Господа, а не за пред човеци - Бог вижда сърцето и делата ти, и винаги ти дава да пожънеш много повече, отколкото се надяваш и се молиш. Поставени сме, за да бъдем светлина и трябва да светим. Когато повярвах, ми беше трудно да споделям с колегите си за Бог, но Той имаше план как да ми помогне. На фирменото тържество за Рождество, както беше събрана цялата фирма, една от колежките попита на висок глас: „А сега, кажи ни, Марги, в каква църква ходиш ти?“ Настана пълна тишина и аз трябваше да избера - да свидетелствам на тези хора или да излъжа. Избрах първото, и така до днес, слава Богу!
Лъчезара Йосифова: Каква ще е новата програма на дамския хор за Рождество Христово и за другата година – предстоящи инициативи? Къде могат да се закупят досегашните ви дискове с песни?
Маргарита и Ина: Дамският хор ще изненада приятно с нови авторски песни. Най-скорошното ни участие е в концерта на църква „Блага вест“ на 15 декември от 19 часа. Дисковете могат да се закупят в християнски книжарници, нашата църква и други църкви.
Лъчезара Йосифова: Ваньо Табаков, тук ще си позволя да цитирам свидетелството ти, което ни изпрати - как Господ Исус Христос те е освободил от хероина. Ти не спираш да го споделяш и помагаш на зависими да преодолеят дрогата!
Иван Табаков: Искам да разкажа за това, през което преминах, за да преодолея зависимостта си към дрогата и за Този, Който ми помогна да изляза от блатото, в което бях затънал. Както много млади момчета, така и аз исках да опитам от всичко, което света предлага. Едно от тези неща беше наркотикът. Бях на 16 години, когато за първи път опитах твърд наркотик. Тогава дори и не подозирах какви последствия може да има след употребата му. Опита ли се веднъж, се повтаря и потретва, след което отказването е доста трудно, дори невъзможно. Употребявайки наркотици (кокаин и хероин), първоначално бях заслепен и не мислех, че човек може да привикне към тях. С течение на времето започнах да си давам сметка, че не мога и ден без тях. Разбрах, че наистина проблема е много сериозен и имам огромна нужда от помощ. В началото правех опити сам да се справя, но без успех. Искаше ми се да потърся помощ от моето семейство, но нямах смелост да им кажа. Един ден, обаче, майка ми ме завари в стаята, когато взимах поредната доза. Тогава ѝ споделих и я помолих да ми помогне. Започнахме да търсим решение на проблема – опитвахме всичко, което ни беше по силите, но наркотиците се оказаха по-силни. Потърсихме и помощта на лекари-специалисти. Започнаха да ми предписват разни хапчета – успокоителни, приспивателни и други, за да предотвратят и успокоят кризите, които получавах.
Психическата зависимост беше и другия проблем, с който трябваше да се справям. И така, от специалист на по-добър специалист, правех отчаяни опити, за да преодолея проблема. Спазвах различни програми за лечение, като наркотиците се заместваха с лекарства, но нямаше никакъв ефект и отново се връщах към тях. Вече се бях отчаял и загубил всякаква надежда, че някога мога да се освободя. Спомням си как вечер в леглото плачейки, загубил надежда за всичко, виках към Бог за помощ. Не знаех дали изобщо има Бог, жив ли е и чува ли ме, но въпреки всичко продължавах да викам. Просто казвах: “Господи, помогни ми, защото не издържам вече. Не искам да живея повече така!”
Постъпих във Военна болница за поредното лечение, от което дори и не виждах смисъл. Нещо вътре в мен ми подсказваше, че и това няма да е от полза. Докато бях в болницата си спомних за един център за наркомани в Испания, на които се бях обадил преди време, но не отидох на срещата. Още докато бях в болницата им се обадих отново, след което се срещнахме. Те накратко ми обясниха, какво представлява центъра. Споменаха също така, че е християнски и там се чете Библията, но това изобщо не ме интересуваше. За мен бе по-важно да замина някъде надалече. Това беше последната ми надежда .
Четири месеца по-късно бях в Испания. В началото всичко ми се струваше доста странно и необичайно. Там никой не предлагаше хапчета или някакви програми за лечение, дори обратното. Бяха забранени всякакви лекарства, цигари, алкохол – дори гледането на телевизия беше ограничено. Единственото, което предлагаха бе – да отворя сърцето си за Господ. Провеждаха се събирания, в които хората четяха от Библията, молеха се, пееха и пляскаха с ръце на Бог. Момчета, имали същия проблем с наркотиците, даваха своите свидетелства за благословение на нас, новите. Разказваха за това как след като повярвали в Бог, техния живот се променил и били благословени от Него. Всичко, което виждах, чувах и чувствах, ми се струваше доста странно и в същото време толкова познато – как и тези момчета са опитали от всичко (лекари, лекарства, помощ от семейството), отчаянието и безнадеждността, които са ги преследвали. И в същото време стоят там и благодарят единствено на Господ Исус Христос за това, че вече са свободни.
Колкото и непознат да беше за мен Бог, Той се превърна в последната ми надежда. Тогава реших и аз да опитам, да отворя сърцето си и да потърся помощ от Него. Започнах да се моля да ми помогне да отворя сърцето си и да ми даде разбиране за всичко, за което се говореше на събиранията. Не мога да изразя с думи как Бог влезе в сърцето ми и как ме промени. Знам само, че повярвах в Него, приех Го за мой Господ и Той ме прие за Свой син. Сетих се за вечерите, в които лежах в леглото си, плачех и се молех на Бог, без дори да Го познавам. Той беше чул гласа ми и ме заведе там, където можех да Го опозная, за да ме спаси. Това, което за мен, за семейството ми и за лекарите бе невъзможно, за Господ Бог бе възможно и напълно безплатно! Рецептата, която никой не можа да ми даде, я намерих при Него. Трябваше само да отворя сърцето си за Него, да повярвам, че Исус Христос е умрял на кръста заради моите грехове и възкръснал, за да мога да се родя отново. Това и направих, и сега се радвам, че отново съм жив, благодарение на милостта, която Бог прояви към мен. Моля се Господ да не позволява да забравям откъде ме изведе, какво бях и това, което съм в момента. Затова прославям името Му, отдавам му слава и хвала, защото Той Го заслужава. “Господи, благодаря Ти за любовта, която ми даваш и показваш всеки ден!”
Лъчезара Йосифова: Въпрос към твоята съпруга Ина, а пак и към теб, Ваньо. Свидетели сме на чудото, което се случи в нейния живот – Господ Исус Христос я изцели от рак. Бихте ли споделили за това изцеление за Божия слава и насърчение на нашите читатели?
Ина: Един ден забелязах издутина на врата си колкото орех. Вуйчото на Иван, д-р Мирчев, веднага ни изпрати на хирург. Тръгнахме с молитва и от първия миг Бог ни проправяше пътя. Запътихме се за Пирогов, но се оказахме в Токуда. От там ме изпратиха на скенер за следващия ден. Вечерта пастира ме помаза, чрез което приех благословение от Господа и от църквата. От скенера се отправихме към онкологията за биопсия. Очаквахме резултатите до 10-15 дни.
Иван: Застанахме на колене в молитва със свити сърца. В този момент Господ ни припомни за Павел и Сила в затвора. Как като се молеха и пееха веднага всички врати се отвориха. Започнахме с Ина да пеем, издигнах ръце, благодарих на Бога за всичко и чух в сърцето си: „Защо се страхувате, защо се съмнявате? Аз Съм Господ, Аз Съм Този който съм направил небето и земята и вас. Аз Съм Този, Който дава спасението и надеждата за вечен живот, не се страхувайте от нищо!” И тогава ни заля Божият мир, който беше в нас, каквото и да се случваше. До късно стоях пред празен лист хартия с вътрешна борба на вяра, дали да пиша нужда за молитва в църквата, или като благодарност за победа. И реших, че ще е благодарност, че ще бъда силен и смел.
Ина: Съобщиха ми диагнозата: „Лимфом на Ходжкин“ – рак на лимфните възли. Това ме сломи. Изпратиха ни с „връзки“ при главния лекар в онкологията, но след дълго чакане отидохме в хематологията за скенер на цялото тяло. Определиха ни дата след месец. Отчаяни си говорихме с наш брат, дошъл да ни подкрепи. Изведнъж зад нас се появи лекар, който ни изпрати при свой колега за скенер. Когато отидохме, той укори сестрите за тази дата, изхвърли бележката и каза: „Запишете я за утре.” Спогледахме се тримата. Бог ни показваше, че е с нас. На следващия ден преживяхме ново чудо. Чакайки за скенера сестрата ни запита къде ни е „направление 7“. Отговорихме, че не ни е казала. Тя се изненада, но ни допусна без него. По-късно научихме, че връщат хора от цяла България без този документ. С очите си видяхме, как Бог смекчи сърцето на тази сурова жена. Следваше химиотерапията. Нямахме директен отговор дали да се подлагам или не. Молихме се горещо, но не чухме ясно „не ходи“.
Иван: Имаше хора, които ни разубеждаваха, но бързото отваряне на врати от Господа, точната болница, изпращането на точните лекари, чудото със скенера – бях убеден, че Бог ни води навсякъде, а и ни употребяваше.
Ина: Често в Интернет умишлено сякаш ми се поднасяха смразяващи факти. Дяволът ми шепнеше: „Виж какво те очаква.” Имах тежки нощи, борих се с мислите. Много се молихме в такива моменти. Изключителна помощ за мен беше ходенето ми на църква. След химиотерапиите още същият ден, пеех в хвалението. Дори и за миг не съм си мислела да отсъствам от богослуженията. През всичките 8 терапии само 2-3 пъти бях зле. Всичко и всички: и диагнозата и химиотерапията и хората ми казваха, че съм болна, но аз не усещах болестта. Това само Бог го правеше чрез любовта на всички. В църквата имаше постоянен призив за молитва; разбрах, че е имало и верижен пост. Голяма подкрепа е да чуеш: „молим се за теб“, много ме насърчаваха в социалните мрежи, дори непознати. Децата ни, макар и малки се молеха с вяра. Родителите ни стояха до нас.
Иван: Благодаряхме на Бог, че имаме приятели около нас. Бог ги употребяваше по уникален начин; дали с молитва, или някой да гледа децата, лекарства, добавки, предлагане на финанси, безвъзмездно изпратено скъпо лекарство от чужбина...
Ина: Една нощ се събудих чувайки: „Не бой се, само вярвай!” Знаех, че е Исус. Подариха ми и картичка със същия стих – потвърждение, което приех и ме крепеше. Получих съобщение от пастора с Ис.54:10-13. Взех го много присърце и се хванах за стиховете. Където и да отварях Библията Бог ми казваше, че милостта Му няма да ме остави. Знаех, че Исус се моли и ходатайства за мен. Една вечер, в молитва усетихме осезаемо, как Исус е застанал пред нас и положил ръцете Си на главите ни.
Често изповядвах: „Аз няма да умра, но ще живея“. Но физическият свят ми показваше друго. Момиче от химиотерапията почина и това ме сломи. В такива моменти Иван и приятелите ме привдигаха. Бог ме употреби за едно момиче Галя от химиотерапията. Имах водителство да се моля и да й благовествам. По-късно се срещнахме в Пловдив на конференция „Огън“ и разбрахме, че тя и майка ѝ са повярвали. Галя е огромното ми насърчение, че страданието ми не е било напразно!
Иван: Когато очаквахме на финала ПET-скенер не се притеснявахме от резултатите. Важен бе мирът и спокойствието, които Господ ни даваше. Защото дори и да не си добре, ти си в Божията ръка. Резултатите потвърдиха победата и сега ние свидетелстваме за това чудо – за Господ Исус Христос, Йеова Рафа, Изцелителя!
Лъчезара Йосифова: Ваньо Зашев, би ли споделил някое вълнуващо свидетелство от вашето семейство, независимо от коя сфера на живота?
Иван Зашев: Толкова много са! Когато очаквахме първото си дете, лекарите даваха минимални шансове да бъде износено, поради медицински причини. Когато дъщеря ни се роди, няколко месеца подред трябваше да бъде водена на лекар, за да наблюдават какво се случва в главичката и през фонтанелата. Лекарите не ни информираха дали има проблем или са рутинни прегледи, но на третия-четвъртия месец се запитахме защо от всичките семейства с бебета, само нашето дете е подложено на тази диагностика. Отворихме епикризата от изписването и там бяха описани множество нарушения - отоци на мозъка, кръвоизливи и т. н. Веднага се обадихме на позната лекарка и тя ни каза, че има вероятност детето да бъде с нарушения на говора, двигателната активност, да не бъде здраво. Ние не прегърнахме тези диагнози, а обърнахме поглед към Лекаря, който е над всички други. Какво се случи ли? Дъщеря ни проходи малко преди деветия месец, на 13 месеца вече изговаряше цели изречения, а към днешна дата свири на пиано, пее и рисува прекрасно - 14-годишна съвършено здрава млада дама! Доверихме я в ръката на Господ и видяхме силата и славата Му!
Лъчезара Йосифова: Какво бихте пожелали на читателите ни – вие като възрастни, децата Ваньо и Самуил Табакови и Марсел Зашев, както и Никол Зашева като тийнейджърка?
Табакови: Нашето семейство поздравяваме читателите с един стих от Божието Слово: „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение.“ (Филипяни 4:6)
Зашеви: Да бъдат вкоренени здраво в Божията любов и да я отдават на тези, на които липсва, защото всичко друго ще премине и ще се отнеме, но любовта ще остане!
Желаем ви благословено Рождество Христово и много сбъднати мечти през Новата 2019 година!
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите