Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

От какво се оплакват църковните служители?

Main Pic
Публикувана: 02.07.2019
Автор: Карл Вотърс
Прочетена: 1261
Коментари: 0
Какви са трите основни оплаквания на църковните служители, които най-често се чуват от хора, посветени на тази работа и вършещи я професионално? Вижте каква е статистиката в американските евангелски църкви и може да я сравните с тази в нашата страна.
 
1. Хората не дават достатъчно
 
Даренията в църквата намаляват. Средният брой на десятъците и сумите, давани от обичайните дарители, от година на година намаляват. И все още няма признаци на възстановяване.
 
Пастирите не са в това служение заради парите ("Какви пари?!", мога да чуя пастири да се смеят, когато се коментира този въпрос). Всъщност, повечето анкети показват, че пастирите са сред най-ниско платените професионалисти, особено за средното  ниво. Това не е оплакване, но трябва да се спомене, когато говорим за църковни финанси, защото малцина са проповедниците, които получават големи заплати, защото имат огромни църкви.
 
Когато средствата са малко и все повече се затягат, налице е разочарование. И никога не съм ги виждал толкова ограничени, колкото са в момента – в църквите навсякъде.
 
2. Хората не посещават църквата редовно
Статистиката е налице и броят на църковните членове, които редовно ходят на църква, постоянно намалява. Според някои важни изследвания на Том Райнер и Липът, "преди около 20 години, един член на църквата е смятан за активен, ако той или тя посещават три пъти седмично. Днес един член на църквата се счита за активен, ако той или тя посещават три пъти месечно".
 
Както е видно от  някои последни проучвания, направени в североизточните щати на САЩ и както виждам всяка седмица в Калифорния, на много места статистиката е дори по-ниска.
 
3. Хората не искат да служат като доброволци.
Нарича се "принцип на Парето" или още принцип "80/20". В повечето случаи 80% от работата се извършва от 20% от хората. В много църкви е по-скоро 90/10, тоест, 10% от хората вършат 90% от работата. Според лични наблюдения има църкви, в които работата се върши само от неколцина.
 
ИМА ЛИ РЕШЕНИЕ?
Лесно е да се назоват тези проблеми, да се предложат някои възможни решения, след това да се оплакваме от църкви и пастири, които не са достатъчно гъвкави, за да се адаптират към новата ситуация. Много е лесно. И не е правилно.
 
Това, което е по-трудно, е да се спре за момент и да се признае болката, която изпитват толкова много добри, посветени, трудолюбиви пастири и църкви. Ако това си ти, искам да знаеш, че много от нас са се чувствали така  и все още усещат тази болка, така че могат да ти съчувстват.
 
Дори и да напиша някои възможни решения на тези проблеми, осъзнавам, че прилагането им не е толкова лесно, колкото писането за тях. Така че, не се отчайвайте. Дръжте главата си вдигната. Поемете си дъх. Молете се. И знайте, че не сте сами в това. Какво да направим, вместо да се оплакваме?
 
1. Задавайте правилните въпроси!
Вместо да се оплакваме, можем да се запитаме как да се приспособим към променящата се реалност. Трябва да попитаме "защо?" Искрено и честно. С истинско желание да открием решения заедно, да не бързаме с умни, предварително готови отговори.
 
2. Слушайте внимателно!
Трябва да се вслушаме в сърцата на хората, не само да чуем техните думи. Когато хората са наранени, те  не могат да изразят болката си в логични изречения. Вместо това, те въздишат и стенат (Римляни 8:26 ). Това ги прави уязвими. Ако всичко, което се опитваме да направим, е да спечелим някой спор, може и да успеем. Но за сметка на това ще загубим човека. Седенето, слушането и съчувствието, показано към наранените хора, е съществена стъпка в подпомагането им да се излекуват. Любовта към хората винаги е по-важна от печеленето на спорове.
 
3. Адаптирайте църковните структури така, че да отговарят на променящите се реалности!
Трябва да спрем да молим хората да се вписват в представата ни за църквата. Повечето от нашите сгради, графици и събития са проектирани да отговорят на нуждите на хората, които са живели в много различно време от нашето. Божието слово е универсално и вечно и винаги ще говори в сърцата на хората. Но институциите, които сме изградили около него, не са универсални или вечни.
Това, което Исус казва за Господния ден, може много добре да отрази истината за нашите църковни структури. Хората са по-важни от институцияра. Всичко трябва да се върши за славата Божия.
 
4. Обучавайте, но давайте свобода на членовете на църквата
В твърде много от църквите ни сме заменили обучението със задължения, мероприятия и събития. Това е естеството на институциите. Те започват, като служат на благородна кауза – в този случай на ученика. Но в рамките на поколение или две (понякога по-малко) те започват да служат сами на себе си. Църквата трябва да се върне към основната си цел. Да обичаме Исус, да обичаме другите и да научим хората да служат заедно на Бога.
 
Промяна в сърцето
Твърде често вземаме грешни решения. Желанията ни трябва да се променят. Забравете да се опитвате да убеждавате хората да дават, да присъстват и да участват доброволно.Те трябва да обикнат отново Исус – или да го направят за първи път, ако не са Го познали. Както и ние.
 
Пастири, проповедници, учители и други църковни ръководители, ние трябва отново да намерим първата си любов. Нашето време, усилия, енергия и молитви трябва да се променят. Не може да се говори за ходене на църква, дарения или доброволци. Трябва да спрем да се тревожим за институции, чието време е отминало.
 
Трябва отново да се влюбим в Исус. Когато правим това, другите ще го видят и ще откликнат – и нашето възнаграждение, посещаемостта на богослуженията и доброволческото служение вече няма да са проблем.
 
Източник: Christianity Today
Превод: Петя Зарева
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg