начало > Протестантство > Уроците на живота с п-р Тодор Енчев

Уроците на живота с п-р Тодор Енчев

Публикувана: 23.07.2019
Автор: Таня Петрова
Прочетена: 1576
Коментари: 0

Сподели

Беше неделя, 28 май 2019 г. и по обяд отидох да посетя п-р Енчев, дъщеря му Даниела Свенсон и внучката София. Беше ден за Евроизбори и въпросът към мен веднага беше: “Ти ходи ли вече да гласуваш?” Аз по традиция ходя следобед да гласувам и затова отговарих: “След като се видим, ще отида”.

Не помня точните думи от разговора ни, но благодарността от свободата, която Бог ни е дал да гласуваме, да се събираме, да сме грамотни, да имаме мнение, беше изписана на лицето на п-р Енчев, така че съм запечатала и тях в съзнанието си, а не само откъслечни изречения от разговора ни. Не се променяше през годините твърдото му убеждение за свободата, за която сме създадени като човеци в Божия образ. Беше самобитен богослов, четящ и грамотен пастир, събирач на антикварни книги на религиозни теми, старателен ученик на Словото на Бога.

И тогава не само урокът за свободата ме развълнува, но и спомените за платената цена, престоят в лагера Белене и Божията свръхестествена сила, която е била с п-р Енчев. В онези далечни времена през 50-те на миналия век Тодор Енчев бил съкилийник на министър Атанас Буров. Той делял с него и горната си дреха, но в онзи период младият Тодор най-вече изпълнявал призива да насърчава за Бога, макар да е наскоро повярвал в гр. София.

Осъзнавам колко комплексни са уроците на живота, през които Бог ни прекарва. Чувам в себе си гласа на п-р Енчев: “Само с Божията благодат се издържа страданието”. Разговорът ни продължи за промените и ценностната система в нашето съвремие, загърбило изконните християнски ценности, вярата в Бога и нуждата от по-старателно и посветено благовестие. П-р Енчев ме насърчи с думите: “Таня, не само да четем от страниците на историята, но и днес да искаме същото, което са имали апостолите в Деяния, или ние преди 50 и повече години”.

Да държи човек и двете не е лесно, но това е урок за неразделно-свързаните диахронично (в историческа последователност) и синхронично (в съвремие) вярващи от църквата на Живия Бог, да избегнем индивидуализма, който води до фрагментация или разкъсване на комуникацията в Тялото Христово.

П-р Енчев говореше бавно и отчетливо, често с лека усмивка. Обичах да го посещавам и да си говорим – сядахме с него и дъщеря му и си записвах мъдрости. Обичаше да напомня често, че за библейските студенти е добре да имат и друга професия, освен богословието, че не се знае какъв ден ще дойде и ще трябва да изкарват прехраната си по различни начини. Беше удовлетворен, че е имал и професия - бояджия, което по време на комунистическия режим го прави независим от преки началници и партийни секретари, и способен да се грижи за прехраната и нуждите на семейството си. Давам си сметка колко прозорлив е бил и преди всичко беше платил цената за своите думи и съвети. По характер беше с учителско и пастирско призвание, но ми се струва, че обичаше най-много благовестителското, радваше се на християнските предавания и медии. Да се прогласява Христос беше “номер едно” в неговото богословие.

Днес, преди погребението на 25 юли 2019 година, се моля да издига Бог посветени млади хора, какъвто беше и копнежът на п-р Енчев. Надявам се те да се развиват и да четат Словото и да знаят как да го прилагат, да не “бъдат като дървени философи”, както би се изразил той. А онези, които не учат богословие и не са служители, да не спират да търсят Божията воля как да служат, защото “светилник не се слага под шиник” (Матей 5:15). И се моля да ценим свободата, която имаме и да използваме даденото ни благовремие, да бъдем верни до край, защото "ни чака венецът на правдата" (Колосяни 4:5, Откровение 2:10, 2 Тимотей 4:8).

Нека помним живота на Божиите светии преди нас, страданията и верността им!

Светла памет на п-р Тодор Енчев!

Сподели: