За болките на пастирите

1. Ние скърбим, когато браковете на вярващите се разпадат. Обикновено чуваме и двете страни на историята и съчувстваме на страдащите, но и съжаляваме за греха. Често сме свидетели на болката, която може да причини развод.
2. Наранени сме, когато младите хора вземат решения, които впоследствие предизвикват проблеми. Никой от нас не иска нашите  млади хора да тръгват по пътища, които биха могли да доведат до дългосрочни трудности или нерешими дилеми. Не винаги можем да ги спрем.
3. Понякога се обвиняваме, когато проповедта ни не е била толкова силна, колкото сме искали да бъде. Обикновено ние самите сме най-лошите си критици. И някои от нас мислят с дни за това как бихме могли да се справим по-добре.
4. Понякога скърбим за греховете на другите повече, отколкото те самите. Знаем, че не можем сами да ги доведем до покаяние и е агонизиращо да ги гледаме как продължават да вървят по път, който ще ги доведе до унищожение.
5. Ние боледуваме, когато нашата църква трябва да наложи църковна дисциплина. През всичките ми години на служение малко ситуации са били толкова болезнени, колкото отстраняването на член на църквата, който избира да игнорира нашите опити за напътствие и помирение. Остава чувството, че не съм успял да го достигна като негов пастир.
6. Ние страдаме, когато църквите, които ръководим, не растат. Осъзнавам, че можем да превърнем числата в идоли, но повечето пастири, които познавам, се чувстват неудобно, когато църквите, които ръководят, не привличат нови хора, които да се спасяват.
7. Понякога се нараняваме сами, когато виждаме самотата и борбата в нашите собствени семейства. Не хвърлям вината върху никого тук; Просто посочвам, че някои пастирски семейства се борят под тежестта на служението - и ние продължаваме да водим тази борба вътре в себе си.
8. Тихо скърбим на погребенията на хора, които не са показали никакво доказателство за истинско християнско обръщение. Трябва да се справяме и в тези ситуации, но понякога леем сълзи, без никой да знае, когато останем насаме.
9. Ние се борим със самотата, когато не успяваме да създадем силни и качествени приятелства. Честно казано, мисля, че този проблем е по-често личен и не е свързан с църквата ни, но въпреки това може да доведе до самотност.
10. Често се чувстваме виновни дори да изразяваме някоя от тези мисли. Може би съм единственият пастир, който някога е усещал тези неща, но се съмнявам да е така, а по-скоро проблемите са общи - затова използвам тази публикация, за да помоля за молитва от името на всички мои колеги - служители.

Моля ви, молете се за вашия пастир!

Източник: Church Leaders

Превод: Петя Зарева