Джон Купър, вокалистът на рок група „Skillet“, отговори на обвиненията по повод последните изявления на отстъпили от вярата млади християнски лидери. В публикация във Фейсбук, озаглавена „Какво се случва в християнството?“, Купър коментира причините, изтъкнати от автора на песни от „Хилсонг“, Марти Сампсън, отрекъл се от своята християнска вяра. Поместваме превод на цялата публикация.
„Добре, казвам го. Защото е твърде важно да не го кажа. Какво се случва в християнството? Все повече и повече лидери или влиятелни личности, които някога са били известни със своята християнска вяра, днес се отричат от нея. В същото време те са много смели и открити в това. Шокиращо е, че продължават да искат да влияят на другите (с каква цел?). Държат всички да узнаят, че отричат вярата си. Ще заявя моето мнение, след което ще посоча някои опровержения на изявленията, които съм чел от някои от тях. Първо, аз никога не съдя хората извън моята вяра, дори и да мразят религията или християнството. Това не е моя работа. Имам много приятели, които не са съгласни с моята религия и това е 100% ок. Но когато става въпрос за хора от моята вяра, трябва да има мярка за лоялност, приятелство и отговорност един към друг и пред Словото Божие.
Заключението ми за църквата (за всички нас християните) е: Трябва да СПРЕМ да смятаме, че църковните лидери или водачите на хвалението, които харесваме, са най-влиятелните хора в християнството. (И да, това включва хора като мен!) От 20 години повтарям (и изглежда това дразни някои от моите връстници), че сме в опасно положение, ако църквата приема 20-годишни хвалители като „извор на истината“. Съвременната църковна култура научава кой е Бог от пеенето на църковни песни, а не от учението на Словото. Не съм груб с приятелите на моите почитатели (много от които биха се съгласили с мен), като казвам, че певците и музикантите са добри в създаването на емоция и чувство. Ние подготвяме почвата, за да може Бог да говори. Въпреки това певците не винаги са най-подходящите хора, които да излагат солидната библейска истина и учение. Понякога сме твърде млади, твърде невежи за Писанията, твърде неосъзнати или твърде несигурни за чистотата на Писанията и светостта на Бога, за Когото пеем. Замисляли ли сте се някога за неуважението към песни за Бога, които не описват вярно Неговия характер? Имам няколко конкретни мисли и опровержения на изказвания, направени от неотдавна отрекли се от вярата църковни личности.
На първо място, аз съм изумен, че очевидно най-важното за тези водачи, загубили вярата си, е открито да обявят новата си позиция. По принцип те казват следното: „Проповядвах смело 20 години и ръководех цели поколения, но сега вече не вярвам в това. Ето защо смело и открито казвам на хората, че всичко е наред, защото смело ще ги водя отново към следващата истина.“ Изненадан съм защо тези хора не се смущават? Защо не се смирят? Защо не се срамуват или страхуват? Защо не са объркани? Защо са толкова нетърпеливи да продължат да водят хора, когато очевидно не знаят накъде са поели?
Втората ми мисъл е, защо хората се държат така, сякаш „тяхната истина ще покрие множество грехове“? Сякаш е смело да обявиш преди всички, че живееш в мрак. Това не е смелост, а проява на страхливост. Дали са обмислили последствията? Сякаш са вестители на истината с думите: „Преди съм мислил по един начин, но сега научих цялата нова истина и ще започна да я практикувам и проповядвам.“ Така тези хора държат да налагат тяхната истина във всеки етап от живота, независимо каква е еволюцията в тяхното мислене.
Трето, има една обща нишка, свързваща тези лидери и влиятелни хора, и тя е, че според тях „никой друг не говори за ИСТИНСКИТЕ неща.“ Това просто не е вярно. Току-що прочетох в изявлението на известен лидер, отрекъл се от вярата си: „Как Богът на любовта може да изпрати хората в ада? Никой не говори за това.“ Сякаш той е първият човек, който задава този въпрос? Брат, ти не си толкова уникален. Църквата се бори с това в продължение на 1500 години. Буквално. Всички говорят за това. Децата говорят за това в Неделното училище. Има милиарди книги, написани по темата. Това, че не получаваш желания отговор, не означава, че не трябва да продължиш с въпросите. Ние задаваме въпроси, докато не се преобразим посредством Писанието чрез обновяването на ума си.
И накрая, най-шокиращото според мен е, че тези влиятелни хора, които отричат вярата си, винаги завършват изявленията си с „новото си прозрение или нова истина“, което всъщност е парафраза на думите на Исус?! Това е наистина странно и иронично. Те казват следното: „Отказвам се от вярата си, но помнете, обичайте хората, бъдете щедри, прощавайте на другите“. Хммм, защо? Това всъщност не е типично за човешката природа. Нито едно дете не се ражда и казва: „Просто искам да обичам другите, преди да обичам себе си. Искам да обърна другата буза. Искам да дам парите си на другите в нужда“. Това са библейски принципи, проповядвани от един Пророк / Свещеник / Цар на царете, който иска да живеем по по-висок стандарт, който не е земен стандарт, а по-скоро е стандартът на „Царството Божие“.
Следователно, ако Исус не е истината и ако Божието Слово не е абсолютно, тогава когато проповядвате учението на Исус, вие подкрепяте думите на един луд. Лунатик, който каза „Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Отца, освен чрез Мен.” Той също каза, че е живял преди Авраам, а когато Го видиш, все едно си видял Бога, защото Той е едно с Бога. Така че защо тогава един отстъпил християнски лидер ще насърчава, че „щедростта е нещо добро“? Как бихте могли да знаете „какво е добро“ без учението на Исус? И вашите идеи за „доброто” ще се менят всяка година въз основа на вашия опит, културни тенденции, популярно мнение и т.н. Тогава ще продължавате ли година след година да убеждавате другите, че идеята ви е добра, въпреки че тя не е абсолютна? Удивен съм, че толкова много християни искат ползите от Божието царство, но държат те самите да бъдат Цар.
Време е църквата да преоткрие превъзходството на Словото. И да ценим учението на Словото. Трябва да ценим истината над чувството. Истината над емоцията. И това, което виждаме сега, е резултат от издигането на църковни лидери и хвалители, които не са оценили истински истината, а са водили поколение, което също не вярва във върховенството на истината. И сега тези разочаровани лидери гордо водят хората ДАЛЕЧ от истината.
Чудно ли е, че някои от разколебаните християнски лидери оставят абсолютната истина на Библията и впоследствие животът им се разпада? По-нататък те потъват в морето на живота, докато викат „сега открих истината! Следвайте ме!”
Братя и сестри във вярата по целия свят, пастири, учители, лидери на хвалението, влиятелни хора, ... умолявам ви, моля ви, моля ви, когато искате да направите евангелието актуално, нека НЕ ползваме творчески начини да представяме Божието слово според модела на нашата култура, като задушаваме неудобните истини. Но по-скоро нека се придържаме още по-здраво към котвата на живото Божие Слово. Защото ТОЙ НЕ се променя. „Тревата изсъхва и цветята вехнат, но словото на нашия Бог пребъдва вечно” (Исая 40:8).
Източник: Cogent Christianity
Превод: Петя Зарева
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите