начало > Църква > Християнското семейство - неизменна духовна институция!

Християнското семейство - неизменна духовна институция!

Публикувана: 20.11.2019
Автор: Люба Канелова
Прочетена: 1168
Коментари: 0

Сподели

Тъй като в последните години всеки ден е празник за нещо, а моето вътрешно бунтовно аз отказва да приеме, че трябва да има специални дни за празнуване на любовта, усмивката, милостта, добрината, семейството и т.н., потърсих от кога се празнува Денят на християнското семейство. Останах приятно изненадана. Още през 1929 година православната църква е решила на този ден да се почита християнското семейство, като акцентът е децатата да се учат на вяра в Бога и послушание към родителите. Това, разбира се, не трябва да е само един ден от годината, нали? Сам Бог ни казва да почитаме майка си и татко си, за да ни се продължат дните на земята. Според „задължението“ на празника, се ходи на църква и се пали свещ за здравето на семейството и след това вкъщи, в семеен кръг, се празнува кротко и спокойно.

Звучи чудесно (освен с ходенето само един, два, три пъти на църква). Семейството е това, което опазва душите на хората. Ще се зачудите от какво ги опазва. Нека не забравяме, че семейството е духовна инстанция. Духовна единица, срещу която сатана воюва ожесточено. Преди време бях чела разказа на един пастир, който, пътувайки в самолета, видял как човекът до него започнал да се моли. Зарадвал се, че пътува с друг вярващ. Изчакал да приключи с молитвата си и го попитал от коя деноминация е. Човекът казал, че е от църквата на сатана и са дали обет всеки петък в 12 часа да се молят за разбиването на християнските семейства.

Останах шокирана. Не знам дали е истина, но знам със сигурност, че срещу Божиите семейства има обявена война. Знаете, че сатана никога не напада открито и директно. Идва чрез сивото ежедневие, чрез умората, пускайки стрели на съмнение, недоверие, обида, гняв, егоизъм, себеправедност, пренебрежение към човека до нас. Понякога в умората си съпрузите си казват ядна дума, която оставя огромна пропаст между тях. ... И колко лекомислено хващаме тези стрели и допускаме да дълбаят живота ни. И от чудесните моменти дните в семейството се превръщат в ад. И дяволът протрива ръце доволно. За съжаление, доста семейства страдат по този начин.

Какво е необходимо в подобни моменти да се направи? В момент, когато се чувстваш обиден на половинката си. Когато, сякаш, виждаш, че този човек се е променил и то не към добро. Когато неговото падане събаря и тебе. Прояви милост. Така, както Христос прояви милост към теб. Защото, както казва К. С. Луис, християнството се състои в това да простиш непростимото на ближния, защото Христос е простил непростимото на теб. Когато покажеш Божията милост на твоята половинка, въпреки че душата ти се раздира и копнееш за справедливост, тогава идва и онова изцеление и заздравяване на семейството, каквото само Бог може да направи.

Случвало ли ви се е да чакате съпругът/та ви да се върнат вкъщи, за да си почине душата ви? Да? И е много приятно, когато го/я видите пред вратата, нали? Това е, защото Бог е създал този човек специално за вас. Много често с моя съпруг сме се питали къде сме били, че не сме се срещнали по-рано, за да можем от по-рано да се наслаждаваме на присъствието един на друг, но истината е, че за всяко нещо си има точно време и съм благодарна на Бога, че ни срещна тогава, когато трябваше.

Да живееш в семейство, което кани Исус Христос всеки ден за Свой приятел е невероятно! Независимо трудностите, които се изправят пред вас като двойка, минават по-лесно с Негова помощ. Много харесвам метафората с триъгълника. Така, както двете страни се съединяват горе в един ъгъл, така и ако двамата съпрузи се стремят към Бога, ще стигат по-близо до себе си. Не преставайте да търсите всеки ден Бога. Той е любовта на живота ви и от Него идват всички чудесни неща – половинката ви, децата ви... Не преставайте да представяте семейството си пред Бога всеки ден. И не преставайте да бъдете милостиви един към друг. Така, както и Христос Е милостив към нас.

Сподели: