Родословието на Исус има какво да ни каже. В
миналата статия, озаглавена "Божието CV", говорихме за 4 жени, които се срещат в него. Но ако се вгледаме по-внимателно ще видим, че жените всъщност са 5. Последната от тях е много добре позната – това е Дева Мария и тя, разбира се, е главна героиня в онова първо Рождество, защото точно от нея се ражда Христос. Ние днес по рефлекс мислим за Рождество като за един радостен празник, но за Мария нещата са стояли по съвсем различен начин.
Евангелист Лука ни казва, че Мария е живеела в един град, наречен Назарет. Когато чуем думата град, ние обикновено си мислим за сравнително по-голямо населено място. Но разкопките на Назарет са показали, че по онова време той е бил селище с население около 1000 души – нещо, което днес ще ни е трудно да наречем даже село.
Мария е сгодена за човек на име Йосиф. Нямам представа какво знаете за браковете в древността. В момента средната възраст за сключване на брак в западна Европа и скандинавските страни е малко над 30 г. В САЩ е около 26 г. В България е близка 26-27 г. за жените. Най-ниска е в Афганистан – под 20 г за жените. В Израел по времето на Христос средната възраст за годеж и след това за брак на момичетата е била 15-17 години – още дете по нашите представи.
И тогава момичето с име Мария получава вест, че ще роди дете по свръхестествен начин. За нея това е всичко друго, но не и хубава новина. По-скоро това е новина, че животът ѝ ще бъде напълно съсипан, още преди да е започнал истински.
Хората в древността са можели да смятат достатъчно добре. Мария е била сгодена, но не е женена. Дори и да е имало сватба, при появата на бебето, те много бързо щели да съобразят, че сметките не излизат. Щели да решат, че тя или не е била вярна на Йосиф, или двамата са имали сексуални отношения още преди брака. И двете неща не са били приемливи за консервативното общество, в което е живеела Мария. А ако Йосиф е откажел да се ожени за нея и с това е заявил, че детето не е от него, е имало опасност Мария дори да бъде убита – както е заповядвал еврейският закон.
Но дори по някакъв начин да успеела да се измъкне, срамът щял я преследва през целия ѝ живот. Назарет е бил малко място, където всеки знаел всичко за всекиго. Целият ѝ род щял се почувства опозорен и най-вероятно щял се отрече от нея. Тя и детето ѝ щели да бъдат наричани с обидни епитети.
За Мария вестта за Рождество е всичко друго, но не и добра. И все пак тя отговаря по един забележителен начин: "Ето, Господнята слугиня; нека ми бъде според както си казал."
Единственият начин някой да отговори така е - чрез вяра – вяра като доверие, че Бог ме обича и знае какво прави, дори аз да не го разбирам и да ми изглежда безумно.
Ние доста рядко говорим за Дева Мария, но тя е един от най-големите герои на вярата в цялата Библия. И аз мисля, че тук тя ни предава един от най-важните уроци на Рождество.
Рождество е преди всичко друго призив към вяра – и по-точно към лична вяра. Христос влиза в нашия свят по един погледнато по човешки абсурден начин, с ужасно потекло, ражда се от малолетно по нашите стандарти, бедно момиче, което дори няма съпруг, и живее живот на незаконно дете. Разказът на Рождество е абсурден и евангелистите не крият колко странно е това послание. И на всяко Рождество ние не трябва да се задоволяваме с красивата сантименталност на елхите и джуджетата, светлините и подаръците, а трябва отново и отново да се връщаме към тази странност и към това предизвикателство.
Вярваш ли, че Бог се е родил за теб и за твоето спасение? Готов ли си да Му довериш живота си и да Му кажеш като Мария: Ето Господнята слугиня/слуга; нека ми бъде според както си казал. Готов ли си да Го следваш, когато това не е нито лесно, нито изгодно?
Никой няма да направи това, без да вярва. Затова искам да ви попитам: Вярвате ли в Христос като в Спасител от греха и от смъртта? Вярвате ли, че Той се е родил, живял и умрял за вашето спасение? Това е въпросът на Рождество.
Мария отговаря ясно с „Да, вярвам.” И тогава с нея се случва нещо необикновено. Детето, Което тя ражда, след това ражда нея.
Ние пеем една хубава рождествена песен „Мария, знаеше ли ти?” И един ред от нея, на който може би не обръщаме внимание, казва точно това:
Мария, знаеше ли ти,
че детето,
което ти роди,
един ден тебе ще роди?
Това не е нещо ново. Древни църковни отци като Августин и Ефрем Сирин са казвали същото още в ранните векове на християнството. Съвременните евангелски християни наричат това новорождение – приемане на нов живот от детето Спасител, Което се е родило на Рождество. Христос може да направи това – с царе и проститутки, с евреи и езичници, с убийци и праведници – даже и с обикновени хора от 21. век. Може, ако вярваме в Него и Му предадем живота си.
Не зная дали обърнахте внимание, но родословието на Христос представя пред нас трите кардинални християнски добродетели – вяра, надежда и любов, за които апостол Павел казва, че ще останат през цялата вечност (1 Кор. 13:13).
Рождество е въпрос – имаш ли тази вяра, тази надежда и тази любов? И ако твърдиш, че ги имаш – животът ти показва ли това?
На едно от посещенията на папата в Америка, когато самолетът кацнал, на летището го очаквала специална лимузина. Шофьорът отворил вратата и го поканил: “Заповядайте, Ваше високопреосвещенство.” Но папата се колебаел. Той пристъпил от крак на крак и накрая казал: “Виж какво, във Ватикана никога няма да ме оставят да шофирам сам, а на мен много ми се кара. Какво ще кажеш ти да седнеш отзад, а аз да завъртя волана?” “Но, Ваше високопреосвещенство, не е редно. Аз трябва да карам. Иначе мога да си изгубя работата.” “Няма,” казал папата, “кой ще разбере?”
И понеже с папа не се спори, шофьорът се наместил на задната седалка, а папата седнал на седалката на водача, радостно запалил колата и за секунди вдигнал 100 км. “По-бавно, Ваше високопреосвещенство,” извикал шофьорът, “тук има ограничение на скоростта." Но папата само се усмихнал и натиснал педала до ламарините.
Скоро зад тях се чула полицейска сирена. Папата отбил лимузината. От полицейската кола излязъл съвсем млад, явно новопостъпил на служба полицай. Когато стъклото се смъкнало и той видял кого е спрял, полицаят си глътнал езика, измънкал притеснено: “Моля, почакайте” и се върнал до автомобила си. “Спрях много важна личност,” казал той по радиостанцията, “и сега не зная какво да правя.” “Да не си спрял някой предприемач?,” попитали от централата. “Не, не, по-важна.” “Президента?” “Още по-важна.” Настъпило объркано мълчание, след което гласът попитал: “Е, добре де, кого все пак си спрял?” “Мисля, че спрях Исус Христос,” отговорил полицаят, “защото папата го караше.”
Когато повярваме в Христос, Той ни дава Своето име – затова се наричаме християни. Това е голяма отговорност. Когато видиш папата да е шофьор на някого, си задаваш въпроса: „Кого ли кара?” Когато вземем името на Христос, бъдете сигурни, че хората ще си задават въпроса: „Този за кого живее и как живее?”
Рождество е добро време да си напомним това.
„И тъй,” казва Павел, „внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри, като изкупувате благовремието, защото дните са лоши” (Ефесяни 5:15-16).
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите