начало > Библия > Йосиф - земният баща на Христос

Йосиф - земният баща на Христос

Публикувана: 25.12.2019
Автор: п-р Ангел Петков, доктор по богословие
Прочетена: 3021
Коментари: 0

Сподели

За земния баща на Христос, Йосиф, се говори малко. Той сякаш стои под сянката на Дева Мария, на която Църквата винаги е отдавала голямо значение. Трябва, обаче, да признаем, че Йосиф не е по-малко значим от нея. И неговата значимост не се ограничава само до това, че е бил човекът, отгледал и възпитал Спасителя, но личността му има ключово богословско значение.

Най-голям акцент върху личността на Йосиф поставя евангелист Матей, за когото е важно да покаже на юдеите, че Исус от Назарет е техният законен цар. Затова в началото на евангелието си той започва с двете най-значими имена за народа на Израел: Авраам, който е неговият праотец, и Давид, който е най-значимият цар, създател на могъщата еврейска държава в древността. Още оттук Матей дава заявка, че представя Исус първо като автентичен етнически евреин и, второ, като потомък на могъщия цар, което го прави законен претендент за трона на Юдея. А да бъде потомък означава, че баща му също е такъв.

Евангелист Лука поставя силен акцент върху избора на девицата Мария, който е описан със силни теофании. Избирайки, обаче, Мария, Божият избор пада и върху Йосиф. По този начин се осъществяват две пророчества – че „девица ще зачне и ще роди син“, и че Този, Който ще дойде, ще бъде потомък на Давид. Без Йосиф пророчеството би било непълно. Това го прави особено важен в Божия план за спасението на всички хора.

Значимостта на Йосиф не се заключава само в неговия произход. За Бога е важно и едно чисто сърце. А това може да се види в разказа на Матей. Когато разбира, че годеницата му е бременна, Йосиф вероятно води една вътрешна борба в себе си. Той не знае за чудното явяване на архангел Гавраил и за мисията, с която неговата свята годеница е натоварена. Дали Мария е споделила с него опитността си, не е казано, но дори да го е сторила, този разказ е толкова невероятен, че едва ли някой би повярвал.

С човешките си очи Йосиф вижда един неопровержим факт: годеницата му е бременна не от него. Той може да прикрие този факт от хората и да продължи да живее с нея, но решава да се покори на моралния закон и да постъпи според него. Това негово решение го издига до ранга на Авраам, който за да се покори на Бога, беше готов да се раздели със своя син. И както Авраам беше спрян от Него, така и Йосиф получи директно наставление от Бога да не напуска годеницата си. Тук също виждаме, че сърцето на Йосиф е покорно на Бога – той се отказа от своето намерение, не просто за да остане с обичаната годеница, но да изпълни Божия призив.

Наред с всичко това Йосиф беше отговорен и грижовен баща. Евангелистът Лука разказва случка, в която малкият Исус се изгубва, докато семейството му е в Ерусалим. Исус се оказва в храма, но Йосиф и Мария не знаят това и започват да го търсят. Тук и двамата родители проявяват загриженост и отговорност към детето си.

Нищо повече не се споменава за Йосиф – нито в Евангелията, нито в творбите на Църковните отци. Той сякаш се губи някъде в историята. Според косвени доказателства той умира рано – съди се по това, че докато е на кръста, Исус поверява грижите за майка Си на любимия Си ученик Йоан. Но Йосиф е важна част от Божия план и, няма да е пресилено да кажем, че е точно толкова важен, колкото и Мария, въпреки че на нея има посветени много повече празници и за нея се говори повече. Произлизащ от знатен род, потомък на Давид, Йосиф работи като дърводелец за да изхранва семейството си, той е любящ съпруг, грижовен и отговорен баща. Днес Йосиф е един ярък пример за подражание.

Да ни е честит Денят на бащата!

Сподели: