Как ми се иска всички Божии обещания да бяха безусловни? Нямаше ли да е прекрасно да живеем с надеждата и упованието, че Бог винаги е с нас, защото е обещал, а знаем, че Той никога не лъже?!
Условният израз, който служи за заглавие на днешните размисли, всъщност е част от един риторичен въпрос, зададен от Павел в прочутата 8 глава на Римляните. Там апостолът на езичниците възкликва: „Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?“ Следва великолепно изложение с уникални обещания, които много от нас знаят наизуст и ги цитираме често, защото всеки е окрилен от напомнянето, че „никой и нищо не може да ни отлъчи от Христовата любов“.
Условието обаче остава. „Ако Бог е откъм нас...?“
Обичам да се връщам в Стария завет, не само защото съм богослов, а и защото когато Господ ми вложи любов към Словото Му, още когато бях на 15 години, никога не съм пренебрегвала първата част на Библията. Някои даже знаят, че обичам все да се връщам към нея, сякаш за да потвърдя казаното във втората част на Писанието. Помислете само, Господ Исус Христос цитираше именно Стария завет, така че предизвиквам всеки, който не му обръща внимание или го счита за остарял, повече да не си позволява да го прави.
И така, спомнете си Божия слуга Мойсей и неговата отчаяна молба, която четем в Изход 33:14-16: „Ако Твоето присъствие не дойде с мене, не ни извеждай оттук...“ Следва и обяснението: „Защото как ще се познае, че сме придобили Твоето благоволение, аз и Твоят народ? Нали чрез идването Ти с нас, за да се отделим, аз и Твоят народ от всичките народи, които са по лицето на земята?“
От горните стихове става ясно, че идеята за „Бог с нас“ съвсем не е нова, а равномерно присъства и в двата завета. Тя касае както Божието присъствие, обитаващо в отделни личности, в случая в Мойсей, така и всред Божия народ, респективно Израел и Църквата. Ако смятате, че Самият Исус не говори за това, нима самото Му име не е „Емануил – Бог с нас“?
Какво следва от това обаче? В Стария завет беше оставен безусловният закон под формата на Десетте заповеди, а освен него имаше и немалко изисквания, които касаеха храната, семейството, чужденците, социалния живот, и всичко останало, което се сетите. Основната идея беше Божият народ да бъде светлина за околните и всичките народи, които влизаха в досег с него, да видят и познаят Бога чрез общуването с Израел. Когато народът се провали в тази си мисия, Бог оттегли присъствието си от тях, за да се стигне до страшните думи, произнесени от пророк Еремия: „Така казва Господ на силите, Израилевият Бог: поправете пътищата си и делата си, и Аз ще ви утвърдя на това място. Не се уповавайте на лъжливи думи, та да казвате: Храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен е това...“ (Еремия 7:4).
Божият народ уповаваше на лъжлива представа, смятайки, че Господнето присъствие се свежда до материален дом, макар да беше от злато и да се считаше за едно от 7-те чудеса на света. С течение на столетия народът беше забравил, че присъствието на Бога всъщност означава святост и отделяне от неправдата, а не безусловно обещание без ангажимент от тяхна страна. Всички знаем как завърши старозаветната история. При Бога обаче няма провали и Той вече беше предвидил мисията на Неговия Син, изкуплението и раждането на Църквата. Преди Исус да се възнесе, Той даде обещание, което обичаме да си припомняме: „Ето, Аз съм с вас през всичките дни, до свършека на века“. Защо обаче, понякога забравяме първата част на думите Му: „Идете и учете...“ (Матей 28:18-20)?
Ако Бог е откъм нас... Павел казва тези думи до църквата в Рим, която тепърва щеше да се прослави със своя героизъм в устояване при нечовешки изпитания. Павел пророчески изброява „скръб, утеснение, гонение, глад, голота, беда и меч“. Той премина през всички тях и накрая опита и меча, който в неговия случай се считаше за привилегия, защото беше римски гражданин, иначе щеше да увисне на кръст, като своя приятел Петър.
Сега вече се питате каква е идеята на тези размисли. Дали не е просто поредната разходка из Библията. Определено не е. Размислите ми са провокирани от болка, породена от лично преживяване, свързано с наблюденията ми около статиите в „Евангелски вестник“. Като редактор следя отблизо какво вълнува читателите и в кои сфери се движи интересът на мнозинството. Питам се защо дълбоки богословски статии остават почти незабелязани, а се предполага, че те винаги трябва да ни вдъхновяват самите ние да живеем по примера на Христос. Чудя се защо само малцина на практика се вълнуват от въпроса как да прославяме Бога. Сигурна съм обаче, че на всички ни харесва „Бог да бъде откъм нас“, затова ще ви припомня какви са условията, които аз откривам на страниците на Писанието. Ще спомена само три – за баланс, по един от началото, средата и края на Библията.
Изход 33:14: „Моето присъствие ще върви с тебе и Аз ще те успокоя“. Изпълни ли Бог обещанието Си към Мойсей? Всред безброй превратности и душевна борба, дотам, че Мойсей беше готов името му да бъде изличено от книгата на живота, за да спаси народа си. Бог беше с Мойсей до самия му край, но макар да бе най-кроткият човек на земята, непослушанието му струваше да не влезе в Обещаната земя. За сметка на това обаче лично Бог се погрижи за погребението му.
Псалм 34:18: „Господ е близо при онези, които са със съкрушено сърце и спасява онези, които са с разкаян дух“. Мъжът по сърцето на Бога, който пишеше, движен от Господния дух, преживя немалко страдания, беше наказван за греховете си, но винаги се връщаше при Онзи, Който го беше призовал и предпочиташе да попадне под Неговата ръка, а не да бъде оставен в ръцете на човеци. Дори и в най-страшния грях Давид викаше към Бога с думите: „да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мен Светия Си Дух“ (Псалм 51:11).
Откровение 21:3-4: „Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде, и Сам Бог, техен Бог ще бъде с тях“. Краят изявява истината. Очевидно е, че ключовите думи в този стих са „техен Бог“ и „Негови люде“. Невъзможно, нелогично и ненормално е да очакваш Бог да бъде с теб, ако не си Негов, а ако си такъв, ще се наслаждаваш на присъствието Му и ще Го търсиш заради Него Самия. Или казано иначе, как очакваш да обитаваш с Христос в небето, ако Той не присъства активно в живота ти на земята, така че това да е видно от околните?
В Новата 2020-а година Църквата е по-многолика от всякога. На изток падат от меч, но не се отричат от своя Господ и броят им се множи, без даже да подозираме. На запад затварят сгради от камък, предназначени за поклонение, но има и верен остатък, който не е преклонил коляно пред идолите. На север тепърва откриват новите методи за гонение и ще трябва да решат как да продължат без компромис, а на юг сред материална бедност и нищета, не са забравени онези, които викат към Бога с цяло сърце, макар светът да ги счита за отхвърлени.
Ако Бог е откъм нас...
„Понеже съм уверена, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито настоящето, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ме отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, моя Господ.“
Дали съм преживяла всичко изброено по-горе или тепърва ми предстои да го вкуся? Мога да изповядвам обещанието. Мога да вярвам. Мога да се надявам. А мога и да бъда в Божието присъствие сега и Той да бъде най-скъп за мен при всички обстоятелства, за да зная, че Неговата воля е най-доброто за мен.
Дали съм готова да я върша, каквото и да ми струва? Тогава ще съм сигурна, че Бог е с мен... А всеки ден от Новата година ще бъде един тест за вярност...
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите