начало > Интервюта > За незабравимия Марин Костов - с обич

За незабравимия Марин Костов - с обич

Публикувана: 05.01.2020
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 4167
Коментари: 0

Сподели

Марин Костов Костов е роден на 3.03.1933 год. На 4.01.2020 г. премина във вечната почивка с Господа. Със съпругата му Мария живеят заедно от 1955 год. до 2017 г., когато тя се прибира при Господа. Имат две дъщери – Емилия и Албена. От Емилия има трима внука - Албена, Илиян и Мартина, и една правнучка от Албена, които живеят в САЩ. А от втората си дъщеря Албена има една внучка Йоана, която е в Англия.

Ето как ще го запомнят близките му приятели:

Семейство Фортунови: От 1967 г. се познаваме с брат Марин и съпругата му. През 1968 г. станаха наши кумове и години сме се радвали на тяхната братска любов към нас. Те бяха пример за взаимна любов помежду си, за възпитаване на децата си с любов и любов към всички хора. Бяха обичани и от вярващите в цъквата, и от съседи и колеги. Вратите на дома им бяха денонощно отворени за приятели и близки.

Брат Марин беше всеотдаен и готов да помага на всеки. Когато работеше като хладилен механик, при него винаги беше пълно с клиенти, но от бедни и възрастни не взимаше пари. В духовно отношение – винаги е бил пример за нас и другите семейства. На първо място в живота му беше духовното израстване, любовта към Бога и Божието слово. Винаги беше прям и безкомпромисен, когато ставаше дума за вяра, църква и служението в църквата.

Общуването с брат Марин и сестра Марче, примерът на живота им, съветите им – бяха духовна школа за нас. В последните му дни беше с намалени физически сили, но никога не отслабна силата на Божия дух в него. Радостта му, че скоро ще срещне своя Спасител, беше жива и искрена. Продължаваше да ни насърчава и напътства до последно. Ще го помним като силен и верен Божий служител, а поезията му оставя ярка следа и ще продължава да ни служи.

Семейство Мишлинкови: Брат Марин беше истински Божий човек. Отворен към християнските ценности. Отворен към знанието, изкуството, към литературата. Притежаваше високи граждански качества. Полезен за църквата и обществото. Отзивчив към нуждите на църквата, приятели и неприятели. Остави ни богато поетично наследство, укрепяващо вярата на своите съмишленици. Истински Божий мъж.

Семейство Касеви: В последния ни разговор с брат Марин преди няколко дни, той каза, че е добре и че се радва на живота си с Господа. Всъщност той никога не се е оплаквал, неговата вяра и доверие в Бога бяха толкова големи, че дори да преминаваше през изпитания, никога не губеше мира си. Беше преживял няколко чудеса на изцеление и снабдяване, беше положил всичко в Божията ръка и никога не се безпокоеше. Беше много, много честен, откровен и в същото време внимателен и тактичен. Но това, което оставя най-голяма диря след него, е неговата любов към Марчето. Той не само я обичаше, той беше влюбен в нея. Толкова му беше трудно на тази възраст да се грижи за нея, когато тя беше на легло, но казваше, че любовта му към нея му дава сили да я обгрижва сам - храна, тоалет, раздвижване...

В него Бог беше излял и толкова таланти, и като професионалист-рационализатор, и като писател, и като художник. До последно беше пълен с идеи. Черпеше сили за осъществяването им от близостта си с Бога. Не беше човек на дългите молитви, но когато се молеше, молитвите му бяха препълнени с вяра и повече благодареше, отколкото просеше. За нас като млади във вярата, а и до днес - той беше премер за човк, живеещ много близо до Бога. Много пъти ни е споделял, че за него Бог е не само Баща, но и Приятел.

По желание на дъщеря му Албена споделяме следното стихотворение на Марин Костов:

ОПТИМИЗЪМ

Аз зная, че някога ще си отида,

но нещо ще остане и след мен.

Не ще ми бъде нужна панахида,

защото аз ще съм благословен.

И радвам се, че тука ще оставя

на Бога посветени стихове,

с които името Му пак ще славя,

за моите простени грехове.

Макар умът какво е не разбира

от робството греховно свобода,