Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Възможно ли е да легализираме морала?

Main Pic
Публикувана: 25.01.2020
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 1161
Коментари: 0
Ръсел Муур, ръководителят на комисията по религия и етика на южните баптисти е пуснал кратко интересно видео на тема: „Можем ли да наложим законово морала?“ – като той има предвид по-конкретно християнският морал. (Видеото може да изгледате тук).
 
Неговият отговор се състои от две, донякъде противоположни  части, в които той най-общо казва следното:
 
  • На едно ниво е невъзможно да легализираме християнският морал понеже голяма част от него се състои в категории свързани с вътрешното разположение на човека, а не просто с външни действия. По тази причина е невъзможно законово да преследваме например пожеланието, омразата или похотта. Освен всичко друго тяхната вътрешна реалност е много трудно измерима (или дори изцяло неизмерима).
  • В един друг смисъл обаче християнският морал – или поне части от него – не прото могат, а е задължително трябва да бъдат легализирани, за да е възможно обществото да функционира по един поне донякъде приемлив начин. По този начин законът преследва неща като кражба, убийство или лъжесвидетелство. Вярно, ние трябва да уточним, че това не е свързано винаги със сърдечното разположение на човека, а с неговите действия (или бездействия), но в края на краищата резултата е отново някаква форма на легализиран морал. Практически, твърди Муур, ВСЯКО общество легализира някаква част от християнския морал – в противен случай живота в него става невъзможен,
Струва ми се, че всичко, което Муур казва е вярно и в същото време мисля, че то е твърде недостатъчно. Истинският проблем се корени не в това дали съвременните национални законодателства трябва да инкорпорират част от християнския морал (очевидно всички правят това), а коя част трябва да бъде легализирана и коя да не бъде. Когато достигнем до това кашата става пълна – при това не само на законодателно ниво, а и на изцяло християнско теоретизиране. Забележително е например, че макар много християни да твърдят, че Декалога стои в основата на всяко законодателство повечето от тях не си дават сметка, че далеч не всички от десетте заповеди не са законово регламентирани.
 
Християнският морал отхвърля лъжата, но далеч не всяка измама може да бъде санкционирана по съдебен ред. Прелюбодейството може да е неморално, но не е подсъдимо. Злоупотребата с алкохол може да е виждана като грях от християните, но не е престъпление. Вярно, законът преследва някои действия свързани със злоупотреба с алкохол – напр. шофирането в пияно състояние понеже това очевидно е опасно за живота на други хора. Но ако същият човек си остане у дома той може безнаказано да се напива ежедневно.
 
Някои биха настоявали, че ние трябва да се борим за налагане на наказания на всички външни действия произлизащи от нарушаване на християнския морал, но това отново повдига редица въпроси. Поне теоретично християните наистина могат да настояват за налагане на закони за наказуемост на прелюбодейството, изповядване на нехристиянска религия или атеизъм или злоупотреба с алкохол (а между другото и срещу неща като лакомията или клюкарството). Повечето от тях обаче не настояват за това и то по много дори причини.
 
Струва ми се също, че тук първата точка, която споменава Муур отново се връща на сцената. Християнският морал, за да бъде наистина християнски е въпрос на промяна на сърцето, обновяване от Светия Дух и вътрешно разположение. Той никога не може да бъде резултат единствено или дори най-вече от външни заповеди. Когато последното се случи резултатът е загуба именно на християнската същност на подобен „морал“ – както могат да свидетелстват много хора имали досег с църкви, които на християнски жаргон се наричат „легалистки.“ Нещо повече – християнският морал съдържа неща като прошка и възстановяване на падналия, които просто не могат да бъдат пренесени на чисто законодателно ниво.
 
Крайната точка – християните трябва твърдо да държат понятията за добро и зло така както те са им открити от Христос в Писанието. Те също така трябва винаги да свидетелстват за тях пред другите – не просто като морал, а както начин на живот произтичащ от личната връзка на човека с неговият Създател. Но когато достигнем до законодателно регламентиране на християнския морал именно християните трябва да са много предпазливи. Те може да вярват, че Христос е единственият път към Бога, но означава ли това, че трябва да се стремят към законова забрана и преследване на всяка друга религия? Може да смятат, че единствено приемлив е бракът между мъж и жена, но биха ли подкрепили закон преследващ хомосексуалните връзки (различно от бракове)? Или е възможно именно християните да бъдат защитници на религиозната свобода и на правата на малцинствата?
 
И отговорите на някои въпроси може съвсем да не са лесни.
 
Какво мислите?
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg