начало > Интервюта > Силата на тройното въже - интервю със сем. Петрови

Силата на тройното въже - интервю със сем. Петрови

Публикувана: 10.02.2020
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 2861
Коментари: 0

Сподели

Вилина и Петър Петрови живеят в Бургас и допринасят за благословенията в църква "Благовестие". И двамата са израснали в християнски семейства. Те са заедно от 16 години и имат трима синове. Управляват малък семеен бизнес.

"ЕВ": В Библията и по-специално в Еклисиаст 4:12 се казва, че „тройното въже не се къса лесно“. Често пъти този стих се цитира по време на венчавка. Как го прилагате във вашия семеен живот?

Петър: Връзката с Бога и връзката помежду ни: това е най-важното нещо за съвместния ни живот. Колкото и клиширано да звучи, ако някъде се скъса тази нишка, трябва да се възстанови. Ние заставаме пред Бога, питайки, търсейки, чакайки отговор на важните въпроси. Доверяваме Му се напълно, че Той е промислил за нас най-доброто.

Вилина: Когато има важни въпроси за решаване в семейството, освен че двамата обсъждаме проблема, ние си даваме определено време, в което да изпитаме Божията воля за конкретния въпрос. Никога не тръгваме напред, без да сме уверени и двамата, че Бог ни води. Същото е и когато имаме конфликт: колкото и да спорим, онова, което ни дава мир накрая, е въпросат „Как Бог гледа на това, което си говорим или мислим?“

"ЕВ": Мъжът е наречен "Глава на семейството". Какво означава това във вашето семейство?

Петър: Аз вземам решения едва когато се почувствам уверен, спокоен и сигурен, че това ще е най-доброто за семейството ми.

Вилина: Петьо се грижи за снабдяване финансовите нужди в семейството. Той има последната дума за решенията, които се вземат в дома ни.

"ЕВ": Какво се променя, когато дойдат децата? Вие имате трима синове? Какво е усещането, че някой непрекъснато те наблюдава?

Петър: Осъзнавам, че личният пример, който давам на синовете си, е много важен. Трудно ми е да спазвам това правило винаги, но се старая.

Вилина: Моето отношение е, че трябва да сме винаги добър пример за децата си, но Петьо не гледа на този въпрос точно по начина, по който гледам аз.

Аз смятам, че трябва да внимаваме какви думи използваме, особено пред децата ни, а и действията ни трябва да са в синхрон с това, което говорим. Явно обаче, мъжете обичат да правят неща „по мъжки“(като разходки из къщи полуголи, мляскане на масата от време на време и други мъжки щуротии), които ние дамите не винаги одобряваме.

Разбира се, по най-важните въпроси на живота сме единодушни, че възпитанието, което децата ни получават в християнския ни дом ще е най-голямото наследство, което ще им оставим.

Сподели: