начало > Църква > Царят е на прага!

Царят е на прага!

Публикувана: 11.04.2020
Автор: Тодор Зарев
Прочетена: 1577
Коментари: 0

Сподели

На Цветница Христос влезе в Ерусалим за пореден път, но само Той знаеше, че ще е последният. За да изпълни пророчеството на Захария той помоли за ослица и нейното малко. Те Му бяха дадени безусловно от един безименен дарител. Техният собственик се лиши от добичетата доброволно и предполагаме с радост, защото вероятно първо беше предал себе си на Бога и разчиташе на Неговата милост.

Как ще отговорим ние на Христос, ако ни поиска нещо скъпо за нас? Ще Го попитаме ли защо Му трябва и кога ще си го получим обратно? А ако поиска нещо особено важно за нас? Най-трудно е да дадеш душата си, сърцето си. Винаги можеш да попиташ: Защо не поиска от съседа? Той има много повече от мен, няма и да усети, че му липсва. Проблемът с нас, хората е, че винаги искаме да сме на печалба. Какво щеше да стане, ако и Бог разсъждаваше като нас?

Христос поиска нещо като Владетел на вселената, защото и хората, и животните Му принадлежаха, Той беше техен творец. Той го направи и за да изпълни пророчеството. Едно е ясно, че ако сме свързани с Него, няма да задаваме въпроси, а ще изпълняваме безпрекословно, макар че Бог няма против да Го питаме винаги и по всяко време. Той обаче познава и мислите, и мотивите ни.

Хората, които вървяха преди и след Иисус, и поставяха клони и дрехи по пътя Му, така че да мине по килим от палмови клони, искаха да покажат почитта си. Ние сме блажени, защото знаем не само началото, но и края на историята. Ако бяхме там, към коя ли група щяхме да принадлежим?

Във времето на земния живот на Иисус, Той имаше открити последователи, имаше ученици, които бяха призовани по име, имаше и тайни симпатизанти, както и отявлени врагове. За съжаление, и самите ученици до последния момент не искаха да приемат истината за един смирен Месия. Те очакваха Царя, който ще им осигури мирен и щастлив живот. Затова и викаха "Осанна!", тоест "Спаси ни сега! Омръзнало ни е от гнета на римляните. Искаме си наш Цар и Избавител, така че да живеем в мир."

Какво се оказа? Тези, които слагаха клони и дрехи отзад и отпред, бързаха да го сторят, за да бъдат забелязани от бъдещия цар, защото в най-скоро време сигурно щяха да имат нужда от Неговото благоволение или услуги, или поне така смятаха те. Какво се случи, обаче, когато техните очаквания се провалиха само след 4-5 дни? Защо Го изоставиха? Очевидно техният план се разминаваше с този на Бога, а Божият план включваше кръста. Това определено не беше по вкуса им. Дни по-късно Исус наистина се озова в двореца на Ирод, но като затворник, а не като претендент за престола, както те се надяваха.

Какво да кажем за учениците? Те сложиха дрехите си върху магарето, което Христос яздеше, за да Му бъде по-меко и удобно, а и за да Му спестят миризмата от животното. Вместо тази миризма да се просмука в дрехата на Христос, тя щеше отиде върху наметките на учениците. С други думи те пожертваха своя комфорт и хигиена, за да бъде удобно на Учителя им. Все пак предстоеше влизане в столицата на най-важния празник, където щяха да се срещат с най-различни хора. Учениците, обаче, помислиха първо за удобството на Учителя си, и чак после за себе си.

На последно място ще споменем истината, записана от Лука в 19:42. Докато влизаше в Ерусалим за последен път, Исус плака за града с думите: "Ако би знаел днес какво служи за твоя мир?" Защо плака Христос, докато множеството празнуваше? Защото единствено Той знаеше края на историята. Исус обичаше Своя народ, обичаше и великия Ерусалим, чието име означава "град на мир". Какво щеше да послужи за мира на Йерусалим? Кога ще се настани мир в него? Писанието има отговор и за това, с думите на пророк Захария: "Когато погледнат на Онзи, когото прободоха, когато заплачат за Него, както плаче някой за едничкия си син." (12:10). Всичко друг е фалш, всички надежди, възлагани на огромни армии и велики съюзници, дори и в съвременен план, са само човешки.

Кое служи за моя мир? Христос в сърцето. Не само Той с мен, но и аз да бъда с Него, където и да ме отведе. Ако бях там, щах ли да остана под кръста? Щях ли да предложа да бъда бичуван вместо Него или поне да понеса няколко от ударите, макар и не всички?

На Палмова неделя хората се радваха и празнуваха, а Христос плачеше. И днес Христос идва между нас. Знаем ли кое съдейства за нашия мир? Можем ли да кажем: Влез и владей в сърцето ми. Твоите планове и мисли нека бъдат мои. Дори и страданието е благословение от Бога. Не се бойте от огнените изпитания. Празник ще бъде, когато Христос влезе в сърцето и владее там, докато ме заведе в небесното Си Царство.

Ако успея да премина земния си живот смирен и кротък като Христос, ако Го следвам, защото Той е единственият ПЪТ, тогава ще наследя царството Му и ще царувам с Него! Готов ли съм да вървя с Него.

Царят е на прага, но този път ще дойде като Съдия. Как ще Го посрещна?

Сподели: