Петък, 20.05.2022

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Псалм 91 срещу Covid-19

Main Pic
Публикувана: 14.04.2020
Автор: Иван Станчев
Прочетена: 1715
Коментари: 0
В навечерието на новогодишните празници бях в Карибско море, на 8 часа разлика от България, но съвременните технологии ми позволяваха всеки ден да се чувам със съпругата и семейството си. В кабината имах безжична връзка със сателитния интернет и комуникацията с любимите ми същества беше лесна и достъпна. Въпреки че физически не присъствах в живота на семейството ми, аз се радвах на силна духовна връзка с тях. Тогава темата за корона вируса беше просто поредната невзрачна новина: някаква китайска зараза, за която почти никой не предполагаше, че може да се превърне в такъв глобален проблем.
 
В живота на църквата също не присъствах телом, но в духовен аспект, посредством преживяванията на съпругата ми, аз бях там. Както беше станало традиция, в първата неделя и на тази нова година се раздаваха листчета с библейски цитати като вид „новогодишни късмети“. Всеки от присъстващите си взе част от Божието слово - библейски стих за лично благословение и насърчение. Пастирът „изтегли“ късмет още веднъж, стих за църквата. Прекрасен стих, част от 91 псалом: „На ръце ще те носи, за да не удариш на камък ногата си.“
 
Трябва да призная, че това ме озадачи. Не се ли разбира по презумпция, че Господ ще пази Своя народ? В продължение на няколко дена, на хиляди мили далеч от църквата, на 8 часа разлика, аз ставах и лягах с този псалом. Даже се опитах по памет да си припомня песента на Станчо Банджо от Чирпан „Който живее под покрива на Всевишния“, изпълнена в кънтри аранжимент.
 
На 10 януари 2020 г. се прибрах в родината. Имах здравословни проблеми (ингвинална херния). Не беше нещо спешно и критично, но знаех, че не бива да неглижирам и отлагам дълго проблема. Веднъж ме помолиха да водя една църковна служба и аз на драго сърце приех. Докато бях на амвона, погледът ми се спря на едно пожълтяло картонче с обгорени краища, вързано с канапче. Това беше новогодишният лайтмотив на църквата за 2020 година. Позавъртях го в ръката си и отново се замислих.
 
След няколко дена пастирът ме помоли да проповядвам на 23 февруари. Приех и започнах да подготвям проповедта. Имах насърце точно 91 Псалом. Съпругата ми обаче ме изкритикува с довода, че едва ли ще кажа на църквата нещо ново. Не успях да проповядвам. Между двете грипни ваканции докторът ме вмъкна в графика си и бях опериран. С Божията помощ всичко премина гладко и успешно, но възстановителният период течеше бавно и мъчително, а на 23 февруари бях на легло и не мислех за проповядване. Сега, в светлината на всичко случващо се около нас, отново започнах да мисля за стиха от Пс.91. Естествено, воден от принципите на екзегетиката, погледнах стиха в неговия непосредствен контекст: Пс.91:9-16
 
Понеже ти си казал: „ГОСПОД е моето прибежище!“  и си направил Всевишния свое жилище, никакво зло няма да те сполети, нито язва ще приближи шатрата ти, защото ще заповяда на ангелите Си за теб – да те пазят във всичките ти пътища. На ръце ще те носят, да не би да удариш в камък крака си. Ще настъпиш лъв и кобра, ще стъпчеш млад лъв и змия. Понеже той положи в мен любовта си, затова ще го избавя. Ще го поставя нависоко, защото позна Името Ми. Той ще ме призове и Аз ще му отговоря. Ще бъда с него, когато е в бедствие, ще го избавя и ще го прославя. Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа Моето спасение.“
 
Тези обещания са прекрасни и ние наистина имаме нужда да си ги припомняме и да се насърчаваме с тях, но те не са абсолютно безусловни. Прави ли ви впечатление една малка думичка „понеже“ (ст.9  и ст.14)?  В стих 9 има два глагола: „казах“ и „направих“. Аз, например, казах на пастира, че ще проповядвам на 23-ти, но не можах, не го направих.  Винаги съм се притеснявал дали не казваме повече, отколкото всъщност правим. В светлината на Новия завет виждаме как самият Исус  разяснява тези неща: В историята за двамата сина и бащата, кой изпълни Божията воля? Този, който обеща, но не отиде да копае лозето, или този, който отказа, но впоследствие все пак се хвана на работа?  Дали и ние не казваме по-лесно, че Господ е наше прибежище, но дали го правим свое обиталище?
 
Какво значи „обиталище“? Мястото, което обитаваме, жилището ни. Какво правим с жилището си? Грижим се за него, да ни е удобно, стремим се да го поддържаме чисто, правим ремонти, стараем се да го превърнем в уютно семейно гнездо, още повече сега, в тези времена на социална изолация, когато прекарваме много повече време в него, в обиталището ни. И следващият естествен въпрос идва до нас: Ние направили ли сме Господ обиталище? Да се събуждаме с Него и да лягаме с Него, да бъдем с Него 24 часа в денонощието?  
 
В 14-ти стих думичката „Понеже“ отново е там, за да ни притесни:  „Понеже той е положил в мене любовта си, казва Господ, затова ще го избавя, ще го поставя в безопасност, защото е познал Името Ми.“ Всички други обещания в този псалом губят смисъл за насърчение за нас, ако не сме положили любовта си в Господа. Напразна и безмислена е нашата молитва, ако не сме познали Името Му.
 
Целта на Страстната Седмица не е да се разпалваме в политически страсти, а напротив - да смиряваме себе си, душите си, телата си, за да можем да съприживеем и радостта на възкресението.
  • Колко време прекарвам във Фейсбук и колко - в молитва пред Бога?
  • Как да взема свято причастие заедно с хейтъра, който мрази всичко и критикува решенията на правителството?
  • Как да обичам Бога, като мразя хората, които мислят различно от мен?
Все трудни въпроси, които се надявам всеки от нас да си зададе. С риск да стана многословен, ми се иска да погледнем 91 Псалом и в светлината на Новия Завет. В разказа на св. Евангелист Лука, 4-та глава, четем за изкушенията на Исус в пустинята. Дяволът изкушава Исус, а Той му отговаря със силата на Божието слово. „Гладен си“ - казва дявола, „Направи си хляб!“ С други думи - погрижи се за себе си! „Не само с хляб ще живее човек“ - отговаря Господ. 
 
Срамно е да се наричаш християнин, ако мислиш повече за хладилника си, отколкото за душата си. „Добре“, си казва дяволът, „ще опитам друго“. Качва го на висока планина, от която Исус може да види всички царства. „Сега какво мислиш - подсмива се дявола – всичко това ще бъде твое, ако ми се поклониш!“
 
Днес много хора искат да властват над другите. Дяволът знае това, не го подценявайте. Качвали ли сте се на висока планина? Аз съм се качвал на връх Вихрен. Оттам се виждат покривите на Банско и Разлог. Все едно дяволът да ми каже: „Ако ми се поклониш, ще станеш кмет на това, което е пред очите ти.“ Не е същото с Исус. Тук не става въпрос за някакви си два курортни града, а за всички царства на земята. Исус отново се противопоставя на изкушението със силата на Божието Слово: „Писано е: Само на Бога да се кланяш и на Него да служиш.“
 
А това, което следва, ми е най-любимо: „Хайде ела на 15 метра височина, на крилото на храма, и скочи, за да проверим дали чак толкова се доверяваш на Божието Слово?“  Следва точно цитатът от 91 Псалом, но този път не Исус, а дяволът се основава на него.   Дали понякога и нас Сатана не се опитва да ни манипулира точно с библейски цитати?  Дали се случва даже проповедниците, без да искат, да правят това?
 
„Да не изпитваш Господа, твоя Бог!“ Исус знае за закона на гравитацията, който също е Божий закон, създаден още при Сътворението. В Библията никога няма противоречие, не може един закон да противоречи на друг. Да, Господ ще те пази, и ще изпраща ангелите Си, за да се грижат за тебе, ако и ти не пренебрегваш Божиите закони, в това число и физичните ( за напомняне на шофьорите)  Ако си направил Господа твое обиталище, ако си познал Името Му. Доста условности.
 
Сега в тези безлюдни паркове и тихи улици много хора се изкушават да се поразходят - безопасно е, защото няма други хора. Но ако всички мислят така, няма да е безопасно. Понякога гледам смълчаната улица от терасата и си мисля, дали пък Грабването на църквата не е настъпило, а аз съм оставен тука? Дали пък наистина не наближават времената на голямата скръб? Аз лично избягвам да влизам в богословски дебати и спорове по есхатология, защото, честно да си призная, и аз не съм сигурен в някои неща, но напоследък си мисля за белега на звяра. Дали не е смартчасовникът на ръката ми? Дали пък телефонът с фейсбук профила ми не е това? Дали белегът от ваксина БЦЖ на рамото ми не е знакът на Сатана?
 
В навечерието на най-светлия християнски празник си задаваме въпроси:
  • Какво е възкресението за мен?
  • Достоен ли съм да взема свято причастие на Велики Четвъртък, когато аз съм против възгледите на някои братя, и знам, че и те са против някои мои възгледи?
  • Как съм положил любовта си в Господа, като нападам хората, които се стараят да ограничат язвата да не се доближи до шатрата ми (ст. 10), вместо да се моля за тях Господ да им дава мъдрост в решенията? 
  • Моля ли се достатъчно за духовните лидери на нацията или само ги критикувам?
  • Къде сме ние на Великден: пред пълната трапеза или пред празната гробница? 
Още едно предизвикателство отправям към тези, които са имали търпение да дочетат до края тези размишления: Нека всеки да си намери картончето с новогодишния стих от църквата и да разсъждава върху текста сега, в ситуацията на пандемия с име COVID – 19. Сигурно днес значението на съответния стих ще придобие по-друг смисъл отпреди три месеца. Моля ви, за насърчение на другите, споделете какво мислите за Божието послание, отправено лично към вас в навечерието на тази особена 2020 година.
Нека да се молим за божествена закрила, мъдрост и водителство!
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg