Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Каква е мисията на Църквата?

Main Pic
Публикувана: 14.04.2020
Автор: Радостин Марчев
Прочетена: 1350
Коментари: 0
Миналата седмица имах много интересен разговор за това каква е мисията на църквата. Ако ми бяха задали този въпрос преди няколко години щях без да се замисля да отговоря, че тя е (най-общо) да води хора от състояние на неверие до вяра и посвещение на Исус Христос. Всъщност, аз все още напълно вярвам в това. Продължавам да съм убеден, че Исус Христос е „пътят, истината и животът“ – единственият път към Бога, че Неговото приемане или отхвърляне определя вечната съдба на всеки човек и че Църквата е изпратена в света, за да бъде свидетел за Него.
 
С течение на времето аз започнах да виждам мисията на църквата и по-широко. Тя води началото си от Божия план за Неговото творение (т. нар Missio Dei). Той може да бъде описан просто като желание да живее в пълно общение с Него, довеждайки го до възможно по-пълно участие в Своя триединен живот. Тази нейна цел (мисия) не произлиза от някаква необходимост в Бога, а е изцяло водена от любов. Тя също така включва цялата Троица – това е мисията на Отца в Сина и чрез Духа.
 
Понастоящем Божията мисия отразява ситуацията в нашия разяждан от греха свят. Бог действа в Своето творение, призовавайки го обратно към общение със Себе Си. Той е избрал да използва за тази цел Църквата – хората, които вече са отговорили за Неговия призив –  за Свой съработник. По този начин Божията мисия се превръща в мисия на Църквата.
 
Мисията има множество аспекти. Тя е призив към хората да се върнат обратно при Бога и да живеят по начина, по който са били създадени да живеят. Тя е представяне на Божия характер пред един свят, който не Го познава по всеки възможен начин – от личния характер и отношения на християните до социални и политически действия. Тя също така включва контекстуализация на Благата вест сред различните хора по начин, който я прави разбираема за тях. Тя е растеж – личен, както и помощ в израстването на други хора – в по-близки отношения и общение с Бога и един с друг. Могат да се добавят и други аспекти.
 
Различните хора са надарени в различни области и следователно естествено ще бъдат привлечени към различни аспекти на мисията, макар че ние не трябва да се ограничаваме само с един или два от тях. По този начин за мисията на църквата е именно мисия на църквата, а не индивидуалисти. Но в един общ план може да се каже, че целия живот на вярващия – всичко, което той или тя прави  – ако бъде поставен в правилна перспектива може (и всъщност трябва) да бъде едно несекващо участие в Божията мисия.
 
С едно подобно определение има поне две опасности. Първата е да станем прекалено абстрактни, така че на практика да достигнем до безсмислица. Както се изразява един мисиолог: „Ако мисията е всичко, тя не е нищо.“
 
Въпреки това аз съм убеден, че има достатъчно силни библейски основания да виждаме мисията по-широко от просто печеленето на хора за Христос. В това отношение виждам като доста удачно напр. определението на Англиканската църква, което изброява 5 белега на мисията:
  • Да прогласява Благата вест за Царството.
  • Да учи, кръщава и храни новоповярвалите.
  • Да отговаря на човешките нужди чрез любещо служение.
  • Да трансформира несправедливите структури в обществото, да предизвиква всеки вид насилие и да търси мир и примирение.
  • Да се бори за опазването на творението и за съхранението и обновлението на живота на земята.
Втората опасност е точно обратната – да започнем да третираме различните аспекти на мисията не както аспекти, като страни а единствено като средства, чрез които можем да постигнем един единствен аспект, който всъщност се явява важния. Ако виждаме социалните аспекти на християнската активност единствено като начин да доведем хора до Христос то очевидно те не са приемани като равноправни страни на същата тази мисия.
 
Всъщност, езикът и идеята за отделните аспекти на мисията като „средства“ няма нужда да бъде изцяло отхвърлян. Щом веднъж приемем различните аспекти за равноправни и валидни те наистина започват да действат като „средства,“ всяко от които може да подпомогне останалите. По-горе дадох пример как социалните действия могат да бъдат виждани като средства споделяне на вяра в Христос. Но движението може да бъде съвсем спокойно и в обратната посока. Щом хора повярват в Христос техния променен живот може (всъщност трябва) да намери израз в търсене на социална справедливост и помощ към падналите. По-този начин именно приемането на различните аспекти на мисията като реално значими може да окаже тласък за подпомагането на всеки един от тях чрез останалите. Може би точно това би означавало холистична мисия.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg