начало > Християнски живот > Помните ли знаците?

Помните ли знаците?

Публикувана: 15.04.2020
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 1266
Коментари: 0

Сподели

Спомняте ли си човекът, който носеше вода? Не? Нищо, съвсем в реда на нещата е да го забравите. И Матей, който беше натоварен с отговорността да разкаже най-важната история, го беше забравил : „Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си" (26:18). Та в този ден се случиха толкова по-съществени неща! А ние как знаем за човека с водата ли? Ами апостол Петър, чийто племенник Марк написа евангелие по неговия разказ, не можеше да забрави за него.

И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него. И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е< приготвената> за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си? (Марк 14:13-14).

За Петър, както и за другите ученици, това беше едно страшно денонощие. Всъщност, за Петър повече, отколкото за другите ученици. Защото първо тържествено обеща, и то вярвайки от дъното на душата си, че е невъзможно да се отрече от Исус, а после го направи, и то три пъти. Затова Петър помнеше всичко. Не, не всичко. Помнеше обаче знаците, всички знаци. Спомни си и превъртя през ума си всички знаци, които Исус беше дал, че всичко е под контрол, че Той знае какво ще се случи и макар всичко да е много болезнено, Той предварително е наясно.

И тогава, и сега това значи… .

Да, това значи, че така както Исус е обичал Петър преди ТОВА, така го обича и след ТОВА. Че така, както Исус е разчитал на Петър преди ТОВА, така ще разчита и след ТОВА. Защото щом Исус е знаел какво става и какво ще стане, щом Исус е знаел, че Петър ще постъпи така, тогава Исус е взел предвид и ТОВА, когато е обичал и разчитал на Петър.

Затова знаците за Петър бяха скъпоценни. Всички знаци, с които Исус показа, че знае какво става, че продължава да е Месия (Помазаникът, Христос), въпреки това което става. Нещата продължават да са под Негов контрол, когато го залавят, подиграват и бичуват, а Петър се отрича от Него. Точно както и когато храни с две риби и пет хляба хилядите или изпраща Петър да благовестява Царството и изцелява болните.

Знаците. Бог ни ги дава. Най-често са обикновени неща, които на момента са ни безкрайно полезни, но после можем лесно да забравим. Както е един човек, носещ вода, който ще ни упъти. Дава ни ги, за да ни помогне в момента, но ни ги дава, заради специалните моменти. Дава ги на онези, които Го познават, но ги дава и на онези, които не са сигурни дали искат да Го познават.

Сега спомняш ли си? Спомняш ли си, че си получавал знаци? Че тогава нещата се наредиха отлично, а беше убеден, че няма как? Че получи помощ по най-необикновен начин? Или когато се появи някой отникъде и това беше „идеално стечение на обстоятелствата“?

Ако можеш да си спомниш, може би това са знаци за теб, както Петър в онези страшни три дни имаше нужда от своите знаци. Когато Бог е бил така добър към нас, Той е знаел какво ще стане после. Знаел е, че ще бъде ужасно трудно, или че ще стане твърде страшно, или че ще направим нещо немислимо, или че дори ще сме забравили. Тогава не сме били по-близо до Него, по-обичани и повече пазени, отколкото сега. Защото и тогава, Той е обичал хората, които сме днес. Ето ги знаците.

Ето и ТОЗИ, Който праща знаците.

Сподели: