Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Велика събота и приказка за черното яйце

Main Pic
Публикувана: 17.04.2020
Автор: Иван Станчев
Прочетена: 1595
Коментари: 0
За мнозина Велика Събота е напрегнат ден във връзка с приготовленията за празника на Христовото възкресение. Чевръсти домакини бързат да подготвят празничната трапеза: боядисват яйца, пекат козунаци, приготвят салати, дозират най-подходящата марината за печеното агнешко. Основно почистване на дома, пазаруване, някои спешни ремонти (особено ако ще идват гости). Е, тази година празникът ще е различен. На трапезата ще седне само семейството, а немалко възрастни хора ще бъдат съвсем сами. 
 
Съвсем сами са се чувствали и учениците на Исус през онази първа Велика Събота. В петък техният Учител  умрял в нечовешки мъки, вечерта  бил погребан, а съботата за тях  бил най-тъжният ден. Велика, да, но на велика скръб и печал. Апостолите  били стреснати, самотни, съкрушени и скръбни. За тях всичко  било свършило. Не знаели, че ще има възкресение. Не се подготвяли за неделята на тържество и ликуване. Три години от живота им изглеждали като напълно пропилени. Целият духовен плам, който изпитвали, чудесата, които  виждали с очите си, мечтите им - всичко загубило смисъл.
 
Жените  плачели, притеснени дали ще им стигнат ароматите и сместа от смирна за помазване на скъпото тяло. А какво да кажем за римските войници, изпратени да пазят една запечатана гробница? Сигурно се подсмивали на нелепата заповед да вардят някакъв труп. Юдейските първосвещеници потривали доволно ръце: „Приключихме с тези рибари и самозвания им Месия.“ Пилат вероятно  диктувал на писаря си доклад за създалата се напрегната ситуация в поверената му провинция.  Можем само да гадаем какво  са правили между петъка и неделята всички свидетели на съдбоносните събития преди 20 века.  
 
Ще ви споделя какво направих аз миналата година на Велика събота. Тогава работех на японски круизен кораб като главен електромеханик, ръководещ 10 души: двама българи, двама украинци, един индонезиец и петима филипинци. 
 
В събота сутринта видях в офицерския месрум (мястото, където се хранят офицерите на кораба) купа с варени яйца. Взех си повечко. Исках да ги боядисам и да раздам за Великден на своите колеги от електро-отдела. Желаех да отбележа празника, да се усети, че не е поредният обикновен неделен работен ден.
 
След работа седях и си мислех как да ги боядисам, понеже нямах боя за яйца. Нямах козунак да почерпя, нямах много други неща. Като християнин обаче зная, че Исус никога не пита какво нямаш, а напротив - какво имаш. И докато гледах белите сварени яйца, ме осени идеята да ги облепя с цветно изолационно тиксо. Ролки с изолационна лента имах в изобилие. Подбрах каквито цветове намерих и започнах да облепвам яйцата. Последното яйце облепих с черна изолационна лента. Никой не боядисва черни яйца, мислех си, докато намотавах лентата на яйцето. Черното всъщност е хубав цвят, въпреки че е символ на траур и тъга. Спомних си за гривничките, които правим с децата в неделното училище, като нанизваме цветни мъниста и обясняваме значението на всеки цвят, посочвайки, че черното мънисто символизира греха на човека.
  
На Великден в неделя трябваше да проведа редовната сутрешна среща, за да разпределя задачите за деня. Влязох в електрическата работилница с купата облепени яйца. Поздравих според християнския обичай с „Христос Воскресе“ и подканих всеки да си вземе яйце. Всички подред посягаха и си вземаха, но никой не хареса черното. То остана на дъното на купата последно. Явно беше яйцето за мен. Вдигнах го и ги запитах: „Защо никой не избра черното яйце?“ 
 
Всички се засмяха, а един от колегите предположи: „Защото това е яйцето на лошия късмет.“  
 
„За това яйце искам да ви кажа днес - подех аз - за яйцето, което е черно и символизира човешкия грях. Никой не пожела да го вземе, освен Един. Исус Христос. Само Той взе нашия грях и загина на кръста, но и възкръсна за нас, за да не се налага да държим черното яйце и лошия късмет завинаги. Затова никой не боядисва черни яйца. След възкресението на Исус черни яйца вече няма - ако вярваме, че е възкръснал. Ако не вярваме, няма смисъл да се наричаме християни и да се поздравяваме с поздрав, в който не сме убедени. Няма смисъл от ритуали. Днес ще си работим 12 часа, като другите, които не зачитат Исус като Бог. Моля ви, нека на днешния Великден имаме време за почивка следобеда и всеки да помисли за семейството си, за важните и истински неща в живота.  Христос воскресе! Воистина воскресе!“ 
 
Всички се развълнуваха. Блеснали от радост бяха даже очите на индонезиеца Сахир, който по принцип не празнува Великден. Дали Божият Дух не говореше на сърцето му в този момент? Не зная. Но зная, че съм благодарен на моя Господ, който избра да вземе черното яйце, за да мога сега да се радвам на един цветен живот, изпълнен с вяра, надежда и любов.
 
Но Бог доказва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.“ (Римляни 5:8)
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg