Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Мълчаливият ден

Main Pic
Публикувана: 17.04.2020
Автор: Петя Зарева
Прочетена: 1665
Коментари: 0
Велика събота. Мълчаливият ден. Ден за покой. Може ли тялото да почива, ако в душата бушуват мисли, които я стопяват? Празник и тъга вървят ли ръка за ръка? 
 
Само онези, които са погребвали любими хора, могат да разберат донякъде какво се случваше в умовете на Христовите ученици, докато Той лежеше в гробницата.
 
Отчаяние. Пропаднали надежди. Път без изход. Чудя се защо не е казана и дума за Исусовата майка и нейните мисли, но аз имам дете и мога само да се догаждам.
 
Може ли да се живее без вяра? Невъзможно е. Без вяра и надежда сърцето се топи, излинява и умира. Дори и тялото още да е тук, когато вярата и надеждата са си отишли, сърцето е лишено от въздуха, за да продължи. Това ми помага да разбера постъпката на Юда. В него нямаше нито вяра, нито надежда.
 
А Христос? Този ден е изпълнен с тайнственост, за да съм смирена и да не високоумствам, а да вярвам безрезервно, дори и без да зная. Вярвам, обаче, че думите на Христос, са дух и истина. Сигурна съм, че разбойникът от кръста в дясно вече се радваше на чудната райска красота, защото Христос му беше обещал, а за Бога е невъзможно да лъже.
 
Часовете текат, защото времето отлита. Велика събота е. Празнувам отново и отново. Нямам причини да мълча.
 
Дори и тъга да се настани в сърцето, в него живее Царят на мира и Той смирява всяка буря, както тогава. Ще изявявам славата Му дори и в дни на скръб и страдание, защото в немощта ми силата Му се показва съвършено.
 
Очаквам не просто Възкресение. Очаквам Христос отново. Всяка минута, в която тъгата се опитва да надвие, Светият Дух ме подсеща за празния гроб.
 
Чакам ТЕ, Господи Исусе!
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg