начало > Християнски живот > Считате ли другите за по-горни от себе си?

Считате ли другите за по-горни от себе си?

Публикувана: 01.06.2020
Автор: У. Макдоналд
Прочетена: 695
Коментари: 0

Сподели

„Със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си.“ Филипяни 2:36

Да считаш другите за по-горни, е неестествено. Падналата човешка природа се съпротивлява, когато на нашето его се нанесе такъв удар. По човешки това е направо невъзможно – сами по себе си ние нямаме силата да водим такъв свръхестествен живот. Но чрез Божията сила е възможно; обитаващият в нас Свети Дух ни дава способността да поставим нашето „аз“ на заден план, така че други да бъдат почетени.

Гедеон е хубава илюстрация за нашия стих. След като неговите 300 мъже са разбили армията на мадиамците, той повиква мъжете от Ефрем, за да довършат врага. Те отрязват пътя за бягство на разгромената войска и пленяват двамата мадиамски князе. И въпреки това се сърдят, че не са били извикани на помощ по-рано. Гедеон им отговаря, че пабиръкът на Ефрем е по-добьр от гроздобера на Авиезер (Съдии 8:2), т. е., че операцията за прочистване, проведена от ефремците, според него е била по-славна от целия военен поход на Гедеон. Тази безкористна позиция успокоява ефремските мъже.

Иоав също показва себеотрицание, когато превзема Рава и извиква Давид, за да нанесе последния удар срещу града (2 Царе 12:26-28). Иоав не е имал нищо против, дори е желаел Давид да получи славата от победата. Това е един от благородните моменти в живота на Йоав.

Апостол Павел е считал филипяните за по-горни от себе си. Той казва, че тяхното поведение и служение са истинската жертва за Бога, докато самият той е само възлиянието, което се принася върху жертвата и служението на тяхната вяра (Филипяни 2:17).

В по-ново време веднъж един много уважаван Божи служител чакал заедно с други известни проповедници в една странична стая, за да излезе в голямата зала. Когато се появил на сцената, гръмнали оглушителни ръкопляскания. Той обаче бързо отстъпил настрани, за да получат овациите другите, които излизали след него.

Най-великият пример за себеотрицание е Господ Иисус. Той се унижи, за да бъдем ние възвисени. Той стана беден, за да станем ние богати. Той умря, за да живеем ние.

„Имайте в себе си същия стремеж на ума, който беше и в Христос Исус".

Сподели: