начало > Новини > Когато сърцето се къса от мъка, утехата е в Христос

Когато сърцето се къса от мъка, утехата е в Христос

Публикувана: 15.07.2020
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 1801
Коментари: 0

Сподели

Казвам се Мириам Чаморо, евангелска християнка, която живее в Палма де Майорка. Заедно със семейството ми се преместихме от Аржентина и посещаваме църквата Centre Cristia. Майка съм на Иван Васкес Чаморо, който не се пребори с Ковид-19, а беше само на 33 години. Синът ми се зарази с коронавирус в дневния център, който посещаваше, но разбрахме, че е болен чак след седмица. Това се случи през март, когато пандемията удари Испания и бяха обявени най-строгите мерки за изолация.

Сутринта на 16 март заведох сина си в болницата и той беше приет за лечение, а аз останах при него. Синът ми пострада от недостиг на кислород по време на раждането му, което доведе до инфантилна церебрална парализа и интелектуална недостатъчност. На 33 години, познавателните му умения бяха като на дете на 3 - 4-годишна възраст. Поради това ми позволиха да остана с него в болничната стая. Това беше уникална карантина. Оставиха ни в изолирана стая, аз дори не можех да излизам в коридора.

Времето минаваше бавно, обстоятелствата бяха много трудни. В сряда сутринта докторът дойде да говори с мен и ми каза, че няма какво да се направи, че няма да интубират сина ми или да го сложат в отделението за интензивно лечение. Попита ме дали искам да му даде успокоителни, така че да заспи и да не страда от кислородна недостатъчност. Надявах се, че все още има възможност той да се оправи.

Качих видео клип в социалните медии, където обясних какво се случва и помолих приятели християни за молитва. Веднага получихме подкрепа от различни хора и следващите дни посветих на това да пея на сина ми, да му чета псалми и да се молим заедно. Бяха много тежки дни, но виждах как Господ беше с нас.

Здравославната ситуация на сина ми беше много сложна. Всеки ден състоянието му се контролираше с морфин, за да може да се отпусне и да диша. В неделя пуснаха дъщеря ми и съпруга ми да се сбогуват с него, тъй като положението на Иван беше отчайващо.

На следващия ден ситуацията на сина ми стана необратима. В понеделник той си отиде, за да бъде с Господа. Посредством видео разговор успяхме да се свържем с нашите роднини в Аржентина и тук, в Палма с пастирите на църквата и някои любими приятели.

Поради вируса цялото семейство бяхме поставени в изолация. Изобщо не напускахме къщата, но Господ използва видеоклиповете, направени в болницата, така че името Му да бъде прославено. Много телевизионни и радио канали се обадиха да ме интервюират. Мисля, че хората не можеха да разберат защо имам мир насред случилото се. Имах възможността да споделя Христос повече или по-малко. Говорих за мира, който имам, като знаех, че ще видя сина си отново на небето. Знам, че той вече не страда и че когато го видя, ще бъде със здраво тяло.

Библията казва, че Божият мир, който надминава всяко проумяване, ще пази сърцата и умовете ни в Христос Исус. Ние вярваме, защото на дело успяхме да изпитаме този мир чрез познанието на Исус Христос. Ние вярваме, че всичко, което Бог прави, е за добро. Вярвам, че всичко, което Той иска от мен, е, напълно да се доверявам, че Той присъства в живота ми. Не се увличайте от това, което казват хората или медиите. Бог е единственият, на когото можем напълно да се доверим и Той има отговорите за живота ни.

Източник: "Евангелски фокус"

Превод: Петя Зарева

Сподели: