Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Децата са благословение, не бреме (част 2)

Main Pic
Публикувана: 30.07.2020
Автор: Р. Мур
Прочетена: 712
Коментари: 0
На едно ниво, нищо не изглежда толкова невинно, толкова незастрашително, толкова стоплящо сърцето, колкото идеята за деца. На друго ниво нищо не може да бъде по-плашещо от отговорностите, които поемаме за тях. Хората, кото предупреждават да не прибързваме с децата, не са луди. Едно от най-големите предизвикателства на днешния социален ред идва от хората, които разкъсват модела на живота, движещ се от лична зрялост към брак и след това към раждане на деца, поставяйки децата преди едното или двете от тези неща. Много от родителите, които въздишат когато видят порасналата си дъщеря или племенница бременна, не са толкова цинични, колкото загрижени какво ще се случи, ако бракът се разпадне, следродилната депресия стане твърде силна или той навлезе в кризата на средната възраст и избяга във Флорида с някоя стриптизьорка. Какво ще се случи, се чудят тези потенциални баба и дядо, ако не могат да си позволят разходите да хранят още едно гърло? Дали ще завършат отново при тях, в стаята за гости? Подобни страхове не са неоснователни. Освен това ние трябва да направим нещо повече от това, просто да гледаме намаляващите раждания и демографски данни преди да решим дали обществото ни е благосклонно или не към децата.
 
Съществува значителна разлика между реалната или предполагаемата социална и икономическа цена на едно семейство от 6 деца сред берящите памук изполичари от селските райони на Тенеси през 1926 и същото семейство работещо в съвременен Нашвил. Различни са и личните жертви. Стресът на една млада майка – сама със своя съпруг и деца в един град, в който просто са се преместили да живеят – е много различна от този на нейната баба, която може и да е имала много по-големи финансови и даже медицински проблеми, но която също така е имала и много роднини както и общност от други млади майки само на няколко стъпи извън прага на външната врата.
 
Но дори пресмятайки всичко това ние не можем да отречем, че Библията изглежда има много различни виждане за децата от обичайното за нашето време, без значение дали то е изказвано на глас или не. „Ето, наследство от Господа са чадата, И награда от него е плодът на утробата.” (казва Библията. „Както са стрелите в ръката на силния, Така са чадата на младостта” (Псалм 127:3-4). Библията многократно разказва историите на хора, които са били бездетни и все пак са били благословени с дете. Понякога това е резултат от измъчена молитва (например на Анна в 1 Царе 1), а понякога от изненадващо Божие слово (случаят на Сара с Исаак). В първата си заповед към творението Бог казва на човечеството да се размножава и да напълни земята. Това е било виждано както едно благословение за света, а не като проклятие върху него. Човек може да реши, че причината за това е аграрния характер на еврейската икономика. Децата са били съработници на полето и по този начин благословение по начина, по който аграрните съоръжения могат да се смятат за „благословение”. Но тук има и нещо повече.
 
Всъщност дори в най-мрачните, трудни времена от живота на ранния Израел – робството им в Египет – Бог вижда като благословение факта, че „потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, щото земята се изпълни от тях” (Изход 1:7). Фараонът виждал нещата по различен начин, децата му изглеждали като едно бреме, което трябвало да бъде управлявано и на удачното време унищожено. Съкрушителното икономическо бреме, които той наложил върху народа обаче не ги разубедили тъй като „колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че египтяните се отвращаваха от израилтяните” (Изход 1:12). Дори когато египетското правителство заповядало убийството на новородените мъжки деца хората не се разколебали, а акушерките проявили гражданско неподчинение срещу убийството на деца. „А людете се размножаваха и засилваха твърде много” (Изход 1:20). Божието благословение над акушерките предизвикало яростта на фараона, понеже децата не са били убити е, противно на всяка интуиция, да им даде деца (Изход 1:21).
 
Фактът, че децата са виждани библейски като едно благословение не означава, че Библията ги идеализира. В нашата културна шизофрения ние едновременно се страхуваме и идеализираме бебетата. Поне в благоденстващите семейства на децата са давани стаи по-украсени от тези на султаните в отминалите времена. От децата се очаква да бъдат добри и мили. В популярната култура те често са гласовете на мъдростта, които възрастните пропускат. Дори ужасните случаи на жестокост проявена от деца като романът Повелителят на мухите са тревожни именно понеже преобръщат очакванията на идеализираното детство и по този начин са сигнал, че нещо се е объркало ужасно. Както веднъж отбелязва Фланъри О’Конър: „Историите за благочестиви деца обикновено са измислица”. Библията говори за малките деца като притежаващи относителна невинност, понеже все още не познават доброто и злото (Втор. 1:39; 3 Царе 3:7-9) и въпреки това съвсем не крие греховете и жестокостта, на които децата са способни. Давид, гледайки на собствения си грях казва, „в грях ме зачна майка ми” (Псалм 51:5). От Каин и Авел нататък появата на децата винаги е свързвана с възможност не просто за радост, но и за грях и страдание. Дори и при това релаистично виждане за човешката природа обаче Писанието все още вижда появата на децата като радост и благословение.
 
Радостта и благословението не са просто за това, което се нарича „отделни семейства”. Да, има конкретни наставления, дадени за бащите и майките. Тези, които твърдят, че отделните семейства, отделни от по-широкия кръг роднини е съвременно нововъведение са напълно прави. Но това не означава, че отделното семейство само по себе си е небиблейска иновация. В по-широкия кръг роднини взаимоотношенията между бащата, майката и децата все още са една фундаментална единица. И все пак, когато даваме наставления на бащите и майките и бъдещите майки и бащи някои могат да запитат: „А какво да кажем за християните без деца?” Истината обаче е, че няма християни без деца. Вие сте част от църквата, Божия дом, един дом, в който през всяко поколение Бог дава деца. Вие или се отнасяте към тези деца като към част от своите отговорности, като част от Христовото тяло, или ще гледате на тези деца, поне отчасти доколкото това се отнася до вас, като на сираци. Това не означава, че всеки християнин има отговорността да служи в детското неделно училище, но означава, че децата са знак за божието благословение и, ако сте в Христос, това благословиение е около вас, без значение дали имате или не биологични деца.
 
До известна степен всеки може лесно да види това. Дори с всички различия съществуващи в нашата култура раждането на едно бебе е виждано, поне като абстракция, както време на радост и благодарност. Във всяко време раждането на едно дете също така може да е плашещо – може би дори повече във времената когато детската и майчината смъртност е била по-висока отколкото са сега в индустриализирания свят. Въпреки това културните промени са изменили начина, по който ние виждаме децата, понякога по начини, които дори самите не не осъзнаваме напълно.
 
Въпреки това и във всяка епоха раждането на едно дете се е превръщало в „криза”, ако мислим за „кризата” като за повратна точка. Разбира се, раждането е „криза” за този, който се ражда, първата от многото, които ще преживее. Дори да не помним това нашият рожден ден е обозначаван година след година отбелязвайки, че е имало време когато не сме били. Раждането на едно дете също така е „криза” за неговите родители. В децата ние преживяваме криза едновременно на радост и страх без значение какви са обстоятелствата. Дори най-закоравелият секуларист обикновено наблюдава раждането на своето дете с удивление. Ако слушаме своите приятели атеисти и агностици думата, която те най-често споменават в тази връзка е „чудо”. Разбирам, че моите приятели нямат предвид това буквално – те не вярват в чудеса – но въпреки това е показателно, че те се обръщат най-често именно към тази метафора.
 
На пръв поглед раждането на едно дете съвсем не изглежда чудно. Възпроизводството е най-обичйното нещо в природата. Видовете зависят от него и то се случва всеки ден. И все пак малцина могат да погледнат лицето на своето новородено бебе и да не се просълзят от благодарност и удивление. В същото време дори в най-добрите „планирани” обстоятелства раждането на едно бебе е свързано с надничането на неизговорен ужас. Кой може да погледне новороденото бебе и да се чуди дали ние като негови родители, баби и дядовци или като църква няма да се провалим?
 
Децата носят със себе си едно усещане за отговорност и заедно с това ужас, че няма да бъдем способни да живеем според тях. Въпреки всичките ни думи и спорове в подкрепа на семейството или против него и за или срещу децата. Истинският проблем не е толкова враждебността към децата, колкото нещо много по-основно: страх. Почти всички имаме някаква фобия: височини, змии, говорене пред хора. Малцина ще признаят, че имат една дори още по-силна, макар и прикривана, фобия: страх от бебета. Страхът не е неоснователен. Това е страхът да дадем живота си за някой друг.
 
Превод: Радостин Марчев
 
С раждането на едно дете и след това във важните моменти от неговото израстване ние можем да почувстваме това парадоксално усещане за радост и болка. Помислете например за първия ден, в който детето отива на училище, когато напуска дома, за да отиде в колеж или когато пристъпва към олтара, за своята сватба. Това е нещо подобно на това, което К. С. Луис нарича „радост” – един вид копнеж примесен едновременно със сладост и болка, който ние изпитваме, но не сме в състояние да опишем напълно. Ако внимаваме ние се оказваме хванати от люлката до гроба. Това, на за което можем да се надяваме при раждането на едно дете е това, което в крайна сметка откриваме при кръста. И това, от което се страхуваме най-много при раждането на едно дете е това, което в крайна сметка откриваме при кръста.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg