Неделя, 09.05.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина." Откровение 21:4

OnLine
RSS Facebook Twitter

Какво е „библицизъм”?

Main Pic
Публикувана: 18.08.2020
Автор: Майкъл Бърд
Прочетена: 417
Коментари: 0
Преди известно време един приятел ме попита за моята дефиниция за „библицизъм”. Това ме накара още веднъж наново да премисля нещата, свързани с Писанието, херменевтиката, източниците на богословие и авторитета.
 
Моята дефиниция за библицизма е следната:
 
Библицизмът е подход, който вижда Библията като единствен източник за формулиране на християнската вяра и практика специално отхвърлящ нуждата от историческа перспектива, черпене на мъдрост от по-широката традиция, разбиране на влиянието на културата, в която той живее и приемане на прозрения от перспективи извън групата, към която той се числи, дори когато тя съзнателно замества историческата перспектива с почитани фигури, рецитира собствената си традиция, издига определени културни ценности и установява определени вътрешни за групата граници.
 
Библицизмът е вид подход, който казва, че всичко, от което се нуждаем, е даден превод на Библията, че извън Библията няма фактори, които трябва да влияят на нейното тълкуване и със сигурност не трябва да формират моето разбиране.
 
Иронията е, че библицъзмът въплъщава точно тези неща, които твърди, че отрича: едно извънбиблейско влияние за това как Библията трябва да бъде разбирана.
 
Виждаме това, когато:
 
Хората отричат нуждата от историческа перспектива за разбирането на Библията, напр. еврейската литература от времето на втория храм, и въпреки това говорят за важността да се учим от фигури като Джон Оуен или Чарлз Спърджън.
 
Хората излагат предполагаемата поквара на католическата, православната или англиканската традиция дори когато самите те се позовават на консенсуса в своята собствена църква/кръг за това как Библията трябва да бъде тълкувана и прилагана.
 
Хората защитават неща в името на Писанието, които вземат страна в местните политически дебати и въпреки това нещата, които приемат или отхвърлят не намират съгласие в глобалната християнска перспектива, като напр. притежаването на автоматично оръжие.
 
Хората казват, че не могат да научат нищо извън своя собствен кръг, племе или църква. Не четете Н. Т. Райт или Карл Барт!
 
Нека да ви кажа, че библицизмът определено не е протестантското виждане!
 
Когато реформаторите и техните наследници говорят за Sola Scriptura, това не означава една „гола” Библия, само Библията, а по-скоро върховенството на Библията над традицията, опита, природата и т.н.
 
Когато протестантите говорят за яснотата на Писанието, те нямат предвид, че всичките му части са еднакво ясни, а че Писанията са ясни, що се отнася до Благата вест и спасението. Отвъд това човек може да има нужда от един Филип, тичащ до колесницата му, който да му помогне и обясни това или онова в Библията.
 
Когато протестантите говорят за достатъчността на Писанието, те нямат предвид, че то е достатъчно, за да се справим с всички неща, оставащи отвъд предмета, по който самата Библия говори, като сърдечна хирургия, лекуване на биполярно разстройство или микороконокима. Библията може да съдържа ценности, принципи и твърдения, които са от полза за тези неща, но те не са достатъчни, за да можем да се справим изцяло с тях.
 
Когато протестантите говорят за авторитета на Писанието те имат предвид авторитета на Светия Дух, говорещ в Писанието, същият Дух, Който участва в триединния план за спасение, Който просветлява вярващите за истината, Който издига пастири и учители за църквата и Който оживява изповедалното и литургично наследство.
 
Превод: Радостин Марчев
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg