За прошката сме слушали много. Hавярно няма човек, който да не знае и да не е чул, че да простиш, е Богоугодно. Но колко от нас вяраме толкова в нея, че да я практикуваме в живота си истински?! Бихме ли простили всичко и на всеки -злословене по наш адрес, а нагрубяване, а побой? И по дълбоко - изневяра, предателство, изнасилване, убийство на любим човек? Разбираме ли прошката в пълнота и вярваме ли, че чрез Исус имаме сила да простим непростимото на ближния си?! А на Бога?!
Има ли сърдити на Бога? Аз бях една от тези. Бях толкова oгорчена, че ми бе отнето онова, което най - силно исках, че не исках да простя на Бога. Изобщо не разбирах защо след толкова години на посвещение в делото му и молитви за дете, трябваше да преживея извънматочна бременост, болка, страдание, загуба на част от детеродните ми органи. След всичко това мечтата за дете остане така далечна.
Защо Бог го допусна? Къде сбърках? Защо да продължавам в пътя Му, след като Той не ме чува? Задавате ли си и вие тези въпроси, когато минавате през изпитание? Как ли се чувстваше Йосиф, когато избра да остане верен на Бога, вместо да съгреши с жената на Петефрий, а това правилно решение го доведе до затвор? Какво иска да ни каже словото с тази история? Йосиф се роди и живя в благоволението на Бога и баща си. Баща му имаше слабост към него и животът му беше толкова хубав, че предизвикваше завист. (Битие 37 глава).
Братята му, повлияни от завистта замислиха зло против него и го продадоха в робство. Можеше ли той да се разсърди на Бога, че невинен е отишъл в робство? Можеше ли да пороптае и да похули Бога? Можеше, но не го направи, а се покори. Имаше простително и пълно с любов сърце. Навярно затова и беше любимец на баща си. Бащите виждат сърцата. Йосиф не заключи сърцето си с болка, а избра да вярва, че Бог е в контрол. Историята му продължава с възходи и падения. Жената на господаря му пожела да съгреши с него и след като той отказа, беше несправедливо осъден и хвърлен в затвор (Битие 39гл. ). Можеше ли тогава да си каже, че правилните му решения предизвикват само беди?! О,да! Но той избра да служи от мястото, в което е, без да пуска непростителност в сърцето си.
Подобна е и съдбата на Павел. Той прекара половината си живот в затвор, но това не означава, че не бе в Божията воля за живота си. Понякога ние се молим за Божията воля за живота ни, но не разбираме и не сме готови да я изпълним без роптание. Павел написа голяма част от Новия завет , именно от затвора и благодарение на това, ние днес имаме привилегията да четем и да се насърчаваме с него. Ако той не се беше покорил и не беше приел Божията воля за живота си, никога не би казал думите – Пътя свърших, вярата опазих. Подобно и Йосиф прие съдбата си и излежаваше присъдата си без ропот. Знаем, че Бог го издигна до най-висока позиция и направи така, че братята му да му се поклонят (Битие 42 гл.). Но би ли стигнал дотам, ако не беше простил на братята си и на Бога?!
Прошката отваря врати за Божието благословение. Без прошката, аз щях да остана сгушена в болката си и никога нямаше да тръгна в Божията воля за живота си. Ако не бях преживяла това, никога нямаше да разбера, че Бог иска да владее над мечтите ми. Разбрах кои са важните неща, за които трябва да копнее духа ми.
В молитвата , с която Исус ни учи да се молим, той казва прости ни , както и ние простихме на нашите длъжници. (Матей 6:9–15). Исус казва, че ако ние не простим, то и на нас няма да бъде простено. Това е толкова сериозно!
Прощаваме ли на длъжниците си ние? Когато учениците питат Исус до 7 пъти ли да прощават, Той ги шокира с думите, да прощават до 7 по 77 пъти на ден. Това за мен означава безкрай. Исус много показно ни показва, че непростителността води до смърт. Разказва ни притчата за немилостивия слуга (Матей 18: 23– 34). В нея се представя история, в която един слуга дължи на господаря си голяма сума пари, непосилна да върне. Господарят му решава да му опрости дълга и го изпраща да си отиде. Човекът обаче среща по пътя си негов подчинен , който му дължал малка сума пари и започва да го души и да изисква парите си. Той не се смилява над него, а го хвърля в тъмница, докато изплати малкия си дълг. Тогава хората виждат непростителността на този слуга и разказват на господаря му какво са видели. Господарят се разгневява и го предава на мъчителите, докато не изплати дълга си.
Колко поучителна е тази притча ! Колко много е простено на нас, а за колко малко ние държим непростителност към ближните си и по този начин сами се предаваме на мъчителите. Оковани веднъж сърцата ни в плена на болката, ние ставаме едни нещастни и измъчени хора. Ние вече не сме свободни. Да не простиш на човека, причинил ти болка, се явява същия грях като на този, който те е наранил.
Изобщо не е лесно да се прости. Но Бог дава сили и ни подкрепя, защото ни учи да прощаваме безкрай. Докато мислех върху тази тема, Бог ме срещна с различни хора и истории. Удивително е, че прошката е навсякъде около нас всекиденвно. Чух истории за малтретирани деца, таещи омраза към родител, чух истории за отхвърлени съпруги и снахи, защото не могат да родят дете. Чух истории за изнаселени жени, за пребивани жени, за ограбвани и пребивани мъже, за изневери, за хора, загубили деца, родители, братя и сестри в катастрофи, инциденти и дори убийства. Това е толкова много болка и толкова много причини за омраза. Но това дава още повече причини за прошка. Има голяма благодат в прошката. Неслучайно Исус каза от кръстта: „Господи, прости им, те не знаят какво вършат“ (Лука 23:34). Ако Той успя да прости собственото си разпятие, което според мен е най–непростомото дело на всички времена, колко повече ние трябва да простим. Понякога всичко, през което преминаваме, ни е нужно. Смея да твърдя, че за скромния си житейски път съм минала през много болки физически и душевни, но благодарение на тях съм станала именно човекът, който съм. А човек, който не е проумял и не е преживял прошката, никога не би могъл да познае Бога и да Му служи.
И любимият ми пример за прошката е историята за блудницата, описана в Йоан 8:1–12. Благодарение на тази история познах сърцето на Исус. Когато хората хванаха блудницата в самия акт на деянието, Исус я защити. Той каза: Който е безгрешен, пръв нека хвърли камъка. Това толкова стъписа фарисеите и коренно промени тази блудница. Прошката на Исус ѝ даде криле и помогна да разбере коя е, да се види през Божиите очи. Простеният човек никога не остава същият. Преди и след прошката няма как да останеш същият.
Прошката променя хората, тя ни пречупва, тя ни изгражда. Можем ли и ние да кажем за хората, които са ни наранили: Господи, прости им, те не знаят какво вършат?! Можем ли да даваме криле и свобода на света около нас или ще държим болката си, оковали и себе си и хората, които са ни наранили? Простила съм непростими неща на хора, които не го заслужават, погледнато без жертвата но Исус. Но погледнато през Божията жертва и прошка към нас, непростими неща няма. Незаслужаващи прошка също няма. На мен също са простени много неща. И от опит знам, че да простиш и да ти се прости, е невероятна Божия благодат, носеща мир, радост и любов. С прошката идва изчистването на ума и сърцето, и ставаш нов човек.
Когато те ухапе змия, трябва да изсмучеш отровата, преди да те убие. Когато си ухапан, изсмучи отровата от себе си и я изплюй, преди да те е убила: Прости!
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите