Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Простил съм, но...

Main Pic
Публикувана: 03.11.2020
Автор: Димка Тенева
Прочетена: 630
Коментари: 0
Простил съм, но все още ......
 
Колко пъти прощаваме на даден човек, а след ден, два някой споменава името му и нещо в нас се надига. Какво става, нали му простих? И понеже не сме сигурни колко искрена е била прошката ни, започваме да си мислим: "Може би не съм простил на този човек и затова пак трябва да му простя!" И тогава започваме да се молим: "Господи, моля Те помогни ми да простя на този човек!" 
 
Сигурно има хора, на които сме прощавали десетки пъти. Какво всъщност се случва? Знаем, че сме простили, но въпреки това стомаха ни се свива, когато някой спомене името на човека, от когото се чувстваме наранени или обидени. Причината е, че прошката има има две нива?
 
Първото ниво на прошката e: РЕШЕНИЕТО да "пуснем" и да не отвръщаме на злото със зло. Ние решаваме да не нараняваме човека, който ни е наранил. Не винаги има нужда той да присъства или да знае, че го правим. Това е решение, което вземаме в сърцето си, защото библията ни заповядва да го направим.
 
Вече сме простили! Тогава защо се чувстваме неприятно, когато някой спомене името на човека? Причината е, че все още не сме се помирили с него. Има едно по-дълбоко ниво на простителност. 
 
Второто ниво на прошката се нарича ПОМИРЕНИЕ  и то включва участието и на другия човек. То започва с едно ЧЕСТНО ПРИЗНАВАНЕ НА ЧУВСТВАТА.  Когато някой ни нарани, ние сме наясно, че сме ядосани. Но наясно ли сме, че сме наранени, разочаровани, страхуваме се, чувстваме се засрамени и унижени? Зад нашия гняв има много уязвими чувства, които трябва да признаем пред себе си, а често и пред другия човек, за да можем да се помирим с него.
 
Второто нещо, което помирението включва е ПОКАЯНИЕ. То трябва да включва "промяна на ума" - човек вече вижда нещата различно. Покаянието не означава да кажем просто едно "Съжалявам". Покаяние е да кажем: "О, аз никога не съм знаел, че си се почувстваш по този начин, за което съжалявам. " 
 
Човек се е покаял, ако си е променил мисленето и сега вижда нещата различно. Това е истинското покаяние - вървял е в дадена посока; разбрал е, че греши; видял е нещата по различен начин и е тръгнал в противоположна посока. 
 
Третото нещо, което помирението включва е ВЗАИМНО РАЗБИРАНЕ НА БОЛКАТА. За да може помирението наистина да се случи между двама души, всеки трябва да разбера как той е наранил другия човек и как самият той е бил наранен. Причината да не можем да се помирили с някой е, защото не вярваме, че той е разбирал колко ни е наранил. И докато не се убедим в това, ни е трудно да се помирим с него.  Това е най-дълбокото ниво на прошката и за да се случи е необходимо и двете страни да участват в този честен и открит разговор.
 
Следващият логичен въпрос, който може би си задаваме е: "Ще има ли хора, с които няма да може да се помирявам?"; "Ще има ли хора, с които не трябва да преминавам през този процес?" Отговорът е "Да". Ще има хора в нашия живот, на които ще  простим, но после ще трябва да оставим на Бог и повече да не се виждаме с тях. Ще има други, на които ще простим, дори ще минем през процеса на помиряване, но въпреки това, те няма да са част от нашия живот, защото за нас това няма да е полезно. Но нека приемем, че такива случаи трябва да са изключение, а не оправдание за прекратяване на взаимоотношения.
 
Как да разберем, дали сме простили и сме се помирили с някой?  Нека се попитаме: Можем ли искрено да му пожелаем добро?
Прошката е за нас, а не за другия човек! Нужна е на нас, защото тя освобождава сърцето ни от негодувание.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg