Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Търпението - плод на любовта

Main Pic
Публикувана: 06.11.2020
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 1016
Коментари: 0
Търпението е добродетел, която често схващаме едностранчиво. В повечето случаи го свързваме с това да изчакаме с известна упоритост период от време, за да получим това, което ни се полага.
 
В християнския контекст обикновено мислим за времето, което ни отделя до изпълнението на някое обещание, например: Римляни 8:25 „Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.”
 
Това обаче е само един от аспектите на търпението. Много често пропускаме друга част от смисъла - търпението означава понасянето, мирната реакция на нещо неприятно, на нещо недостигащо и непълноценно у ближните ни. Добрият човек е търпелив към неумението или несръчността на другия, към неспособността и повтарящите се грешки на детето, към изтощителните стереотипи на престарелия, към нуждата да се повтаря и обяснява няколко пъти, фактът, че не сме чути, разбрани, отразени, както ни се струва че е нормално.
 
Търпението е незабележимо, търпението не получава похвали, трудно респектира. Търпението е божествено, защото повтаря отношението, което Бог ежедневно има към нас. Без търпение, дори и водени от най-добри намерения, се превръщаме в отблъскващи хора. Само си представете - нетърпеливия родител, нетърпеливия съпруг, нетърпеливия приятел, нетърпеливия лидер. Често пъти търпението е нещото, което не ни достига, за да бъдем адекватни.
 
Търпението е първият плод, макар и често невидим, на любовта. Преди всичко останало „любовта дълго търпи” (1Коринтяни 13:4). Парадоксът на търпението е, че отказвайки да реагира враждебно на недостатъка, в крайна сметка украсява живота.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg