Един от големите проблеми на съвременната Църква в България е: от една страна, наличието на много християнска литература, което води до много богословски знания върху Словото (Слава Богу за това!), но от друга – недостатъчно прилагане на практика на тези знания. Много теоритично, а малко практично християнство. Това е тъжната страна на картината. Всеки месец християнски издателства в страната ни информират за отпечатване на нови християнски книги, включително и на мисионерска тематика. Това, разбира се, е чудесно!
По времето на комунизма в България се радвахме, да притежаваме лична Библия, стара, макар и с оръфани страници или внесена нелегално „отвън“ и с жажда четяхме напечатаните на пишеща машина преводни материали и книги. Да отидем на мисионерското поле в други страни – това дори не си и мечтаехме...По онова време това беше невъзможно! Сега сме преситени от християнска литература, добре знаем и Великото поръчение на Исус: „Идете, създавайте ученици измежду всичките народи, и ги кръщавайте в името на Отца, Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал.“ Това Христово поръчение е за всички поколения Христови последователи. И след това важно Христово поръчение следва обещанието: „И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършването на века.“ (Мат. 28:19,20)
Еволюционистите вярват, че трудът е изиграл огромна и решаваща роля, като е превърнал маймуната в хомо сапиенс. Но с напредъка на технологиите, човек ще упражнява все по-малко физически труд, за сметка на умствения. И тъй като еволюцията продължавала и днес (!?), в резултат на това, след хиляди (а може би милиони години?), главата на следващия „хомо сапиенс – фючър“ ще стане с размери около 40 – 50 сантиметра в диаметър, за да побира пълния със знания мозък, за сметка на мускулите на ръцете на „новия еволюционен вид“, които ще станат като мускулите на кльощава дама.
Някои съвременни християни без да вярват в „правотата“ на еволюционната теория, от четене на християнски книги, от слушане на проповеди (не съм против тези неща), те вече са напълнили главите си с много знания върху Библията, (включително и това – те добре знаят Великото поръчение на Христос), но нозете им са толкова хилави, духовните мускули – атрофирали, че считат за „логично“ - „някой друг“ да отиде на мисионерското поле, или „някой друг“ да се моли за жетвари на жетвата.
Христовите думи: „Жетвата е изобилна, а работниците – малко. Затова, молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си“ (Мат. 9:37,38), са особено актуални днес! Всеки Христос ученик трябва да се моли за работници, жетвари, работници, мисионери, които да отидат при недостигнатите и занесат Евангелската вест за спасение! Също така всеки, който чуе Божия глас : „Кого да изпратя? И кой ще отиде заради Нас?“, да е готов да отговори веднага на Божия призив: „Ето ме, Господи, изпрати мен!“ (Исая 6:8)
Веднъж, когато се молих за нашите сънародници в България, да познаят Истината в лицето на Исус, и Той да ги направи свободни от заблуди и грях, Бог ми напомни, че наши сънародници има не само в България, но и в Молдова и Украйна – така наречените бесарабски българи, в Таврия – таврийски българи... И не само там, но българи има пръснати по целия свят. И Божият въпрос към мен беше: „Освен да си молиш, готов ли си да отидеш в Молдова при тях и занесеш Благата вест?“ Не се поколебах и отговорих: „Готов съм , Господи! Ще отида!“ Проучих всичко, което можех да науча от Гугъл за нашите сънародници – бесарабските българи, напълних една раница с около 20 кг. Нови завети, няколко Библии, много брошури и заминах за град Тараклия. По невероятен начин Светият Дух ме ръководеше и можах да достигна десетки наши сънародници там и да им благовествам. Много от тях приеха с радост Евангелската вест и повярваха. С тях станахме не само приятели, но и близки - братя и сестри в Христос. В продължение на 4 години през летните месеци се радвах да се запозная с наши сънародници в Молдова, Украйна, Таврия, на които да занеса Благата вест.
Но нивите са толкова обширни, има нужда от много работници за така наречения „Прозорец 10/40“! Има нужда от работници в ислямските страни, като Сомалия, Судан, Тунис, Алжир и още много други...
Кой ще отиде на мисионерското поле ? Кой ще застане в ходатайствена молитва в пролома ? Дали ситуацията днес не е същата, както по времето на Йезекиил, когато Бог заявява: „И като потърсих между тях мъж, който би издигнал стена и застанал в пролома пред Мен заради страната, не намерих“ (Йеремия 22:30).
Ако твоята възраст или здравословно състояние не ти позволяват да отидеш на мисионерското поле, ти можеш да застанеш в пролома, да издигнеш молитвена стена, да се молиш с усърдна ходатайствена молитва за мисионерите. А тя – ходатайствената молитва върши чудеса ! Чрез нея ти си „в тила“, но воюваш за тези, които са на първата линия в територията на врага. На противника на душите ни не са никак приятни тези, които са и на първата линия и „в тила“, защото той знае, че тези християни отнемат територии от неговото царство, които стават територии на Божието царство.
През лятото на 2019 г. имахме разрешение от кмета на едно украинско градче, населено с бесарабски българи да проведем няколкодневен детски християнски лагер - евангелизация в най-голямата зала на града. Но изведнъж започна ремонт на покрива на залата и достъпът до нея беше забранен. Оставаха само няколко дни до обявената дата и сатана искаше да провали евангелизацията. В същия този ден дъщеря ми се обади по телефона: „Татко, при лабораторни изследвания на брат ми лекарите са открили левкемия! Те крият от теб, може би за да не тревожат сега? Татко, моли се!“ Това беше като гръм от ясно небе за мен, още един удар на противника. Разбрах, че съпротивата е ужасна! Споделих с мисионерския тим проблема, също и с някои сериозни молители и застанахме в пролома с пост и молитва! Започнахме усърдна молитва! Битката беше ужасна! Какъв бе крайният резултат? След много молитва и тичане по разни инстанции, Бог даде победа: На нас ни беше предоставена друга зала, най-голямата Актова зала на гимназията, допълнително с още няколко учебни стаи за занимания с деца. Още по-подходящи за евангелизацията. Всеки ден идваха между 60 и 70 деца, от които около 30 се прибавиха към местната, новооснована църква, заедно с някои от родителите им. А при повторните изследвания на сина ни, той вече беше съвършено здрав. Това беше истинско чудо! Слава на Бога!
Ходатайствената молитва, съчетана с библейски пост, има огромна сила! Как бих желал повече и повече български християни да загорят за това служение – ежедневна ходатайствена молитва за мисионерите, а защо не и да отидат на мисионерското поле?
„Жетвата е изобилна, а работниците малко!“ Бог продължава да пита: „Кой ще отиде заради Нас?“
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите