Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Пътуване към Невидимия град (2)

Main Pic
Публикувана: 04.12.2020
Автор: Васил Кривонозов
Прочетена: 987
Коментари: 0
Първата част можете да си припомните тук.
 
Докато вървях, си спомних думите, които чухме от небето, изречени от Небесния Младоженец: „Аз съм с вас!” (Матей 28:20).  Тогава си казах, защо да плача или хленча?  Той е с нас.  Но внезапна буря зашемети главата ми за около половин час.  Нещо ставаше с мен.  Не разбирах, но тръгнах с всичка сила да настигна моите спътници.  По пътя настигнах неколцина, които куцаха.  Попитах ги защо куцат и защо не са с другите.  Те ми отговориха:  „Когато вървяхме с голямото множество, пред нас се изправи един великан.  Той държеше в ръцете си много въжета, с които искаше да ни върже всичките за едни стълбове с различни надписи.  Помним само, че на най-предния стълб пишеше: Стълбът на греха.  Когато му се възпротивихме, той ни удари с Тоягата на яростта, а ние макар и куци, побягнахме, а останалите продължиха напред.  Сега самите ние не знаем накъде да продължим.“  
 
Такъв беше отговорът им.  Като ги слушах, се замислих за онази буря, която ме беше зашеметила.  Докато мислех, те започнах да спорят и да се карат.  Един казваше едно, друг друго и не можеха да решат по кой път да тръгнем.  Не знам защо, но изведнъж ме заболя главата и извиках: „Не вярвам в Невидимия град, нито в Младоженеца.  Ако Младоженецът действително съществуваше, нямаше да ни остави в това състояние, щеше да ни даде някакъв знак.”  „Така ли?” – попита един от тях.-  „Не знам дали вярваш или не, но аз съм убеден, че и Младоженецът, и Невидимият град съществуват.  И независимо какво преживявам и през  какво минавам, скоро ще стигна там.”
 
„Не ме убеждавай в неща, за които самият ти си в съмнение” – отговорих аз.  „Почакай малко – каза той – преди да си дошъл при нас, ще те е настигнала някаква буря.  Отговорих: „Да! Знаех си аз – това е Бурята на съмнението, тя е зашеметила главата ти.  Ела бързо при мен!”  И тогава извади от своите неща една книжка, на която пишеше Библия и започна да чете.  Попитах го защо ми чете, а той отговори: „Сега ще нахраня твоята вяра и съмненията ще изчезнат.” (Евреи 11)
 
Така и стана.  След малко главоболието ми премина, но те продължаваха да спорят кой е по-прав.  А докато спореха, един от голямото множество, чието име е Вестител, се върна при нас, за да ни посочи правилния път.  И така, ние тръгнахме и настигнахме нашите спътници, които също като нас бягаха за живота си.  За моя изненада множеството намаля и то доста значително.   Попитах ги защо е намаляло множеството до толкова, щото не е вече множество. Те ми отговориха, че поради Земетръса на страданията, не са могли да издържат и са се изгубили някъде към Содомо-Гоморовата земя. (Йов 36:18)
 "Ех!  Жалко!" – казах аз и млъкнах.  
 
Стигнахме до Големите води на изпитанието и нямаше как да ги прекосим.  Като продължихме по ивицата малко на юг, видяхме множество рибари, които имаха големи кораби.  Когато ги помолихме да ни превозят до отвъдната страна, никой не се съгласи по причина на страшните води, които щяха да ни потопят.  И когато вече щяхме да продължим по ивицата, един от тях, чието име беше Презвитер, каза: „Качете се в моя кораб и ако Бог ни даде успех, ще минем на отвъдната страна.”
 
Качихме се и даже се настанихме, но излишният товар, който носеха мнозина, не беше изхвърлен, а напротив беше поставен до платната.  И така ние потеглихме.  Всички се радвахме, че поне за малко няма да вървим, а някой ще ни вози, без да знаем какво ни очаква в Големите води на изпитанието.  Седемнайсет дни пътувахме, без да знаем накъде отиваме.  Запасите от храна и вода почти бяха свършили и всички ние се притеснихме и захванахме да скърбим.  По средата на осемнайстия ден, пред нас се появи един голям кораб, който превозваше платове и други неща.  И двата кораба се срещнаха.  Тогава от този търговски кораб дойде пратеник при нашия кормчия, чието име беше Презвитер.  Те го взеха и за около пет часа водеха разговори с него.  Когато се върна при нас, той каза: „Те ще ни помогнат, но в замяна искат да се поклоним на един техен паметник.”
 
„Какво?“ – възрази Разгласителят на Благата вест. - „Аз съм против това.“ – добави той.  „Но и без това ще умрем тука, нищо не губим“ – каза Презвитерят.
 
„Аз не си продавам душата за хляб, вода или платове!“ – отговори Разгласителят на Благата вест.” (Данаил 3:17-18)  Но някои от присъстващите възроптаха срещу него и настояха на всяка цена да приемем помощта.  Така възникна разпра помежду нас.  Едните казваха едно, другите друго, трети пък предлагаха междинни варианти.  Аз минах на страната на Разгласителя на Благата вест.  Доста бяха онези, които си продадоха душата заради оказаната помощ.  Те отидоха да се поклонят на този образ и повече не ги видяхме, защото търговците ги бяха взели за роби.  След това Разгласителят на благата вест каза: „Не се чудете!  Това беше Корабът на изкушението и всеки, който се опитва да ги надхитри или да търгува с тях, губи душата си.  Този кораб е возил много изкусителни неща и продължава да го прави.  На палубата е издигнат необикновен паметник, както каза Презвитер, на самото изображение на Звяра (Откровение 13).  И всеки, който му се поклони, продава душата си.  Тогава Презвитер излезе отпред и каза: „Аз съжалявам и се покайвам за това, че се заблудих  и по мене се заблудиха мнозина. Простете ми, братя!”
 
Независимо колко се бяхме ядосали на Презвитер, осъзнавахме, че трябва да му простим.  Затова всички ние единодушно казахме: „Простен си, брате!” (Лука 17:4) Така продължихме нашето пътуване.
 
Следва продължение...
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg