начало > Църква > Когато Князът на мира те държи за ръка

Когато Князът на мира те държи за ръка

Публикувана: 19.12.2020
Автор: Люба Канелова
Прочетена: 1384
Коментари: 0

Сподели

Преди 16 години моята майка почина и въпреки че бях сравнително зрял човек, а изходът беше очакван, не бях подготвена за тази загуба. Месеци наред не виждах смисъл в живота си. През голяма част от дните не виждах смисъл да се събуждам. С голяма мъка и налагане на волята ставах по обяд. Не всички дни бяха така. В останалите дни плачех. Много. Със сълзи. Без сълзи. Безутешно. Насилвах се да съм силна заради татко. Ходех всеки ден при него и всеки път, щом прекрачех прага, очаквах да чуя или видя как майка ме посреща с онази усмивка, с която само една майка може да посрещне децата си. И въпреки че животът ми в други отношения се развиваше сравнително добре и нагоре, мъката ме смазваше. Буквално. Да. Вярвах в Бога тогава. Да, знаех, че помага. Но не Го усещах. Слабо утешение ми носеше мисълта, че тя прие Исус за свой Господ седмица преди да почине.

Миналата година по това време една майка изгуби двегодишното си момиченце. Изведнъж. Без да е било болно. Просто ей така. Изключително тежко преживяване за нея, съпруга ѝ, другото им детенце и всички, които разбраха за внезапната загуба. А родителите са посветени вярващи, в служение, с което благославят хиляди.

Какво се случва в живота ни? Връхлитат ни беди, тъга, гняв и ние се чувстваме неспособни да реагираме на такива събития с вярата, която носим, а по чисто човешки се държим отблъскващо, по детински. Понякога дори си позволяваме да се съмняваме в Божията добрина, милост, утеха.

„Какъв Бог си такъв, че допусна майка ми да умре? Как не Ти е жал да вземеш детенцето на тези хора? С какво е виновна тази малка душичка? Защо детето ми се разболя от тази болест? Защо ме подлагаш на това? Нали беше Бог на живота, любовта и мира? Къде Си?“

Князът на мира. Скъпоценният Исус. В такива моменти Той винаги е до нас и чака да Го хванем за ръка. Чака да се хвърлим в прегръдките Му и да Му ПОЗВОЛИМ да ни утеши. Смятаме себе си за прави да обвиняваме в мъката си, но истината е, че Той е очакваното лекарство. Той е балсамът за наранената и изморена душа. Разкъсвани сме от мъка, злоба, чувство на отмъщение и безпомощност. Търсим онзи мир и утеха, които Той ни е обещал и крещим срещу Него, позволявайки си да подлагаме на съмнение Неговата вярност.

Много пъти като вярващи очакваме Бог да реагира според нашите очаквания и слава Богу, Той не го прави. Толкова съм Му благодарна за това.

Благодарна съм Му, че въпреки трудностите, които срещам в живота си, след като майка ми почина, аз съм изпълнена с Неговия мир и утеха и вече знам, че Той знае по-добре от мен.

Благодарна съм Му, че, когато детето ми беше сериозно болно, Той взе всичките ми притеснения и тревоги и ги превърна в мисли за мир, здраве и спокойствие.

Благодарна съм Му, че взе едно разбито сърце и го превърна в цъфтяща градина.

Благодарна съм Му, че мирът Му изпълва дома ми, въпреки грохота на разпадащия се свят.

Благодарна съм, че винаги изпълнява словото Си и остава верен.

Благодарна съм, че тази година отново ще имаме възможност да отпразнуваме едно пророчество, което е дадено на пророк Исая. Пророкува за идването на Княза на мира, който ще счупи оковите на всички оковани. Който ще утеши всички наскърбени. Който ще привдигне всички паднали духом. Който ще зарадва всички натъжени. Всички, които Го потърсят.

Колко е хубаво, че Бог има планове, които следва и изпълнява, без да се съобразява с нашите планове, които сме си намислили!

Благодарна съм, че това, което Бог е намислил за добро, за мир, за радост, се сбъдва в живота ни.

Сподели: