Вторник, 28.09.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

2021: Прогноза за времето

Main Pic
Публикувана: 01.01.2021
Автор: Момчил Петров
Прочетена: 770
Коментари: 0
Годината – завършването на една цяла обиколка на Земята около Слънцето е обективно явление, независимо дали го забелязваме и отчитаме. В стремежа си да създава ред и да се предпазва от хаоса, човешката цивилизация е създала различни системи за отчитане на времето. Днес се придържаме към отчитането на наблюдаването на Слънцето в една и съща точка в небесната сфера, въведено през 46 година пр. Хр. от римския владетел Юлий Цезар, която с известни прецизирания е водеща до днес. Така нашата година започва в 0 часа  на 1 януари, но това вече не е обективен факт, а условна система за отчитане на времето, която по различни причини се е наложила. Както знаем, различните други култури – Еврейската, Китайската или Индийската, имат други начални дати за новата година.
 
Това кратко уточнение би трябвало да хвърли известна светлина върху адекватността на очакването ни в „началото на новата година“. Искаме да надникнем в бъдещето и да съставим най-продуктивните, адекватни и проницателни планове за новата година. От една страна, завършването на един период от време е добър повод за равносметка, на основата на която да предприемем някакви решения, мерки, промени за бъдещето. От друга страна, някак във вярващия човек, а и в неосъзнато вярващия, се оформя едно очакване, че самият Бог, на Когото вярващите служат или Който неосъзнатите вярващи търсят, ще бъде склонен точно в този момент да даде ценни напътствия и откровения за бъдещето. Защо? Този произволен ден, по който нашата цивилизация отчита годината, с нищо не обвързва Богa. Въпреки това нашето вълнение от началото на „новата година“ някак предизвиква и една склонност към футуризъм, нерядко обвързан с претенцията, че някак Бог разкрива „видението“ за предстоящата година.
                    
Аз дълбоко вярвам в действието на духовните дарби, вкл. и дарбата на пророкуване, на слово на мъдрост и слово на знание. Просто съм скептичен, че около 1 януари Божият Дух активира тези дарби. Измина една покъртително изненадваща година. Случиха се събития, които са абсолютно непознати на нашето поколение, както и на поколението на нашите родители, и дори нашите баби и дядовци, които са били малки деца при предишната световна пандемия със съизмерим обхват на настоящата през 1918 – 1919 година. Дали си спомняме новогодишните „прогнози за времето“ в навечерието на 2020 година? Дали ако сега ги потърсим, няма да се окаже, че много от тях са изтрити от мрежата от самите им автори? Дали пък една от ползите от случилото се през 2020 година не е да преосмислим и се откажем от този несмислен и претенциозен навик, да „поставяме видения“, да „влизаме в сезони“ и прочие словосъчетания, които звучат смислено само в евангелската субкултура?
 
Дали не трябва да бъдем отворени, смирени  и готови да чуем Божия глас на 6 април или 22 юли по същия начин, както и в навечерието на 1 януари? А дали ако все пак сме потънали в грижи, тревоги или дори суети, милостивият Бог няма да намери път към нашето внимание и новородена същност, ако все пак е дошло време да ни открие нещо? Мисля, че 2020-а трябва да ни е научила на това. Бог говори суверенно, не според нашите култивирани навици и очаквания, не и чрез хората, претендиращи да имат специален достъп до Божия глас. Мисля, че цялата евангелска общност, особено в нашия свободен и все още богат Запад, трябва да се смири и потърси увереност, утеха и упование в духовни дисциплини по-древни от новогодишни видения и пророчества.
 
И в същото време мисля, че като разумни и мислещи същества, ценящи чистата съвест и безкористните отношения, ние можем да разсъждаваме и споделяме нашите разбирания, плод на анализи и интуиция за времето, в което живеем и което предстои. Понякога тези наши разсъждения ще са интересни за хората, с които общуваме, друг път ще бъдат просто изтърпявани. Понякога ние ще казваме ценни неща, които ще носят определена полза на слушателите ни, друг път ще имаме повод да се посмеем над наивността си. Това е цената човек да ходи в истината (Ефесяни 4:25) и да разсъждава според това, до което е достигнал (Филипяни 3:16).  
                   
И така – какво предстои през Новата година, какъв е новият сезон?
 
Не зная. Имам някакви познания в дисциплината, в която съм специализирал (историята) и правейки някакви аналогии с минали събития и поведението на обществата и елитите, мога да предполагам някакви неща. Също така имам някакви познания в дисциплината, с която си изкарвам хляба (икономиката) и наблюдавайки процеси, да считам за силно вероятно определени събития. Интересувам се  от политология, социология и психология, и това кара съзнанието ми постоянно да рефлектира събитията, изграждайки някакви очаквания. Освен това натрупаните знания и опит раждат нещо, наречено интуиция, която заедно с презумпциите в мирогледа ни изграждат сравнително ясни картини на бъдещето. Всички тези прогнози понякога се сбъдват, понякога не, а най-често частично се случват, но заедно с други неща, които не съм успял да взема предвид, защото действителността винаги е по - сложна   от моделите, които се раждат в съзнанието ни.       
 
В една от Книгите на Мъдростта – Притчи, се казва, че „Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред и страдат“. Всъщност е записано два пъти (22:3 ; 27:12), което идва да постави особен акцент върху тази истина. Считам, че част от мъдростта на благоразумните е да подбират внимателно източниците на знание и информация. Изброените горе познания преди всичко  ме насочват към писаното от истински добрите специалисти в тези области. В течение на годините съм се уверил, че освен това те имат здрав мироглед и устойчив характер. Така човек може да бъде предпазен от неразумни стъпки, плод на самонадеяност или еуфория. Този тип преценка на бъдещето може да ни ориентира по отношение на планирани от нас инвестиции, по-мащабни планове, които си правим или да насочи вниманието ни към знакови процеси, които е добре да следим. Мисля, че всеки може да направи разликата между такъв тип благоразумие и претенцията, че „знаем“ какво ще се случи.
 
Накрая ще си позволя да направя една истинска „прогноза“ за непосредствено предстоящото време. Най-голямата актуална опасност за християните в България е да затънат необратимо в конспиративни теории и обяснения на процесите в света. Това не само ще ни лиши от призванието ни на активни, разумни, благородни и обичащи хора и съграждани, каквито сме призвани да бъдем, а ще изгради представа за нас като лабилни, незрели и безполезни личности, обременени със собствените си проблеми, която да заеме мястото на избледнялата постепенно представа за „сектанти“ от 90-те години. Опасността е още по–реална, защото християнските общности по целия свят и християнската култура като цяло, е застрашена да поеме по същия безплоден и безславен път. Ако има едно голямо изкушение в настоящото време, мисля, че е това.
 
Моята молитва и труд са насочени към това този мрачен сценарий да не се реализира.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg