Неделя, 26.09.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Две сърца

Main Pic
Публикувана: 03.01.2021
Автор: Симеон Кръстев
Прочетена: 609
Коментари: 0
Книгата Йона е една от пророческите книги на Библията. По-конкретно, тя е част от групата на така наречените „малки пророци“. Пророците напомняха на Божиите хора как трябва да живеят живота си в светлината на закона – завета, който Бог направи с тях чрез Мойсей. Това бяха заповедите и постановленията, съдържащи се в първите пет книги на Стария завет – Закона (Тората) или Петокнижието. В пророческите книги са записани посланията, които Бог даваше на народа си чрез пророците – предупреждения за грях, предсказания за съд, възстановяване и надежда. В това отношение книгата Йона е доста различна от останалите пророци. В нея не можем да намерим дълги записи на посланията на пророка. Най-дългото негово послание, записано в книгата на български се, състои от осем думи. Следователно, за разлика от останалите пророчески книги, Йона е книга не за това какво казва пророкът, а за това какво му са случва – на него и на езичниците на които той говори – ниневийските жители. Въпреки че в книгата няма директни обръщения на Бог към народа Му, тя съдържа послание към Израил – послание, скрито в разказа, което Израил трябваше да приеме и да вложи в сърцето си.
 
Книгата Йона би могла да свърши след 3 глава – след описанието на покаянието на ниневийците. Но тя не свършва там, тя продължава да ни говори за пророк Йона и неговото отношение. Защо? Защото за Бог е важно не само дали Йона проповядва Словото Му, но и дали има същото отношение към тези, на които предава Божиите думи. Какво не беше на ред в сърцето и отношението на Йона? В сърцето си Йона мразеше ниневийците и беше загрижен повече за собственото си реноме на пророк, отколкото за спасението на онези, на които беше изпратен да послужи. Той се безпокоеше повече дали след четиридесет дни Бог ще съсипе Ниневия, отколкото за това, че всички жители на този голям град щяха да бъдат погубени.
 
ДОСТАТЪЧНО ДЪЛБОКО ЛИ Е НАШЕТО ПОКАЯНИЕ?
 
За съжаление, често това, че ние сме спасени и сме вкусили от Божията сила и милост не означава непременно, че нашият ум е обновен. Защото във началото на 3 глава виждаме, че Йона се покорява на Божиите инструкции, но в началото на 4 глава четем, че Иона „възнегодува“ за това, че Бог пожали ниневийците и не ги изби. Да, Йона се покорява на Бог и извършва това, което Бог му казва да извърши, но въпреки това в сърцето си той се ядосва на Бог. В сърцето си той все още таи негодувание от Божията милост – същото негодувание, което, на първо място, го кара да бяга към Тарсис (3:10-4:3).
 
И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи.  А това стана много мъчно на Иона, и възнегодува.
 
Това, че Бог се въздържа от това да съсипе и да унищожи Ниневия, накара Йона да се почувства зле. Божията милост към Ниневия му беше неприятна. Стана му „много мъчно“, той „възнегодува“ – ядоса се. Бихме могли да кажем дори, че той беше крайно ядосан. Защо? Защо Йона беше толкова ядосан? Първият път, когато Божият призив за служение в Ниневия дойде към него той избяга. Защо? Нещата в разказа за Йона изглеждат толкова добре. Божието Слово идва към него в първа глава. Той се опитва да избяга от Бог. Бог го преследва. След това във втора глава имаме един благодарствен псалом за избавлението му от корема на рибата. В трета глава Божието Слово идва отново при Йона. Този път той отива в Ниневия. Хората се покайват. Всеки е щастлив, нали? Прекрасна история. Толкова насърчителна! Тема на много детски книжки. Но книгата не свършва тук – след трета има и четвърта глава.
 
Ако сме честни, ние може би не бихме искали тази четвърта глава да я има. Не би ли било по-добре, ако книгата си свършваше в трета глава? Или може би бихме искали да има и пета глава в която Иона да се покая за погрешното си отношение към Божието дело и всичко да си бъде наред. Но, четвърта глава е Божие Слово. В нея ние срещаме един ядосан, един разгневен пророк, човек, който вижда Божията благодат да слиза и да преобразява цял град. А вместо да го зарадва, това го ядосва толкова много, че той предпочита да умре вместо да продължи да живее в една такава ситуация. Не е ли изненадващо всичко това? Не е ли крайно? Езическите моряци от първа глава се убояват от Бога, правят обреци и му се покланят. Езическият цар и всичките му поданици се покайват във вретище и пепел. Вятърът, слънцето, растенията, морето и рибите слушат Божиите заповеди и ги изпълняват безпрекословно, но не и Божият човек. Какво става тук?
 
Нека да се отдръпнем назад за момент и да разгледаме книгата като цяло. От началото на първа глава в нея има напрежение. Един Божий човек не се покорява на Божието Слово. Защо? Защо да не проповядва на ниневийците? Ако ти имаш врагове и Бог ти каже да отидеш и да викаш срещу тях, не би ли се зарадвал да го направиш? Да им кажеш: „Хей, знаете ли какво - ще отидете в ада, ще бъдете погубени!“. Хайде, нека да бъдем честни, ние бихме се радвали да го направим, нали? Защо да не отидеш, защо да не проповядваш на враговете си? Но, Йона побягва от Бога и от началото до края на книгата Бог преследва неговия непокорен пророк. Той повдига буря, но Йона отказва да се покая за отношението си. Дори езичниците се молят, но Божият човек предпочита да бъде хвърлен през борда вместо да се помоли на Господ да спре бурята. Защо?
 
Във втора глава изглежда, като че ли нещата се оправят. Йона се моли на Господ със псалми и главата е пълна с красноречиви молитви и цитати от псалмите. Благодарности, лозунги, „Спасението е от Господа!“. Изглежда, че нещата се подобряват. В трета глава нещата стават дори още по-добре. Божието Слово идва втори път към Йона. И този път той казва: „Добре, Господи, ще отида.“ Той отива в Ниневия и започва да проповядва. И когато Божието Слово идва към хората, те се покайват. Всички се покайват! Това не е ли изненадващо? И Бог се въздържа от злото, което е намислил да им нанесе и не го нанася. Оттегля гнева си, който е на път да се излее върху тях. Проявява милост към покаялите се. И тогава идваме до четвърта глава. Четвърта глава на Йона я няма в детските книжки, нали? Но четвърта глава ни разкрива смисъла на цялата книга. Книгата Йона завършва по същия начин по който и започва – с личен разговор между Бог и пророка. В този разговор сърцето на Йона е изцяло разкрито и изложено на показ и ние разбираме какво всъщност е посланието на цялата книга. Така всичко, което предшества четвърта глава, придобива нов смисъл за нас.
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg