Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Мъчениците в Палестина - св. Амфиан

Main Pic
Публикувана: 13.01.2021
Автор: Евсевий Кесарийски
Прочетена: 571
Коментари: 0
Цезарят Максимин, след като по това време поел управлението, сякаш за да представи всички доказателства за възродената си омраза срещу Бога и за своето нечестие, се въоръжил за гоненето срещу нас по-ревностно отколкото предшествениците си.
 
Вследствие на това сред всички възникнало не малко объркване и те се разпръснали тук и там опитвайки се по някакъв начин да избегнат опасността и навсякъде царяла голяма суматоха. Но какви думи биха били достатъчни, за да опишем подобаващо божията любов и смелостта да изповядат Бога на блажения и изцяло невинен агнец – имам предвид мъченикът Апфианий – който представил пред очите на всички, пред портите на Кесария един прекрасен пример за благочестие спрямо единия Бог?
 
По това време той нямал още и двадесет години и прекарал дълго време в Берития, за да придобие светско елинско образование, както подобавало на твърде богатото му семейство. Чудно е да се каже как, в един такъв град, той победил младежките страсти и се прилепвал към добродетелите, без да бъде съблазнен нито от здравето на тялото си нито от младите си съратници, живеейки тихо, трезво и благочестиво според изповедта на нашата християнска вяра и живота на учителите си.
 
Ако трябва да споменем родната му страна и да я почетем заради това, че раждала такива благородни борци за благочестието, ние ще направим това с радост.
 
Младежът идвал от Пага – ако някой познава мястото – един незначителен гард в Лисия. След като се върнал от своето учение в Берития, макар баща му да заемал първото място в страната, той не множал да понесе да живее с него и с роднините си тъй като на тях не им било угодно да живеят според правилата на религията. Затова, сякаш воден от божия Дух, и в съгласие с една естествена или по-скоро вдъхновена и истинна философия, по отношение на това, според как трябва да се живее един славен живот, и презирайки теленото удобство той тайно напуснал семейството си. И с вяра и надежда в Бога без да се грижи за ежедневните си нужди той бил доведен от божия Дух до града Кесария, където приготвил за себе си короната на мъченичество и благочестие.
 
Живеейки тук с нас и обсъждайки светите Писания, на които се наслаждавал за кратко време и отдавайки се на подходящи упражнения той достигнал до такъв край, който би било чудо ако бъде повторен.
 
Кой, след като е чул за това, няма с право да почете неговата смелост, дързост, постоянство и дори повече от тези, смелите дела, които свидетелствали за една ревност за религията и за свръхчовешки дух?
 
Понеже по време на второто нападение срещу нас от страна на Максимин в третата година на гонението за първи път били издадени едикти от тиранина, заповядващи на градските управители прилежно и бързо да се уверят, че всички хора принасят жертви на боговете. В града Кесария по заповед на управителя глашатаите събирали мъже, жени и деца около идолските храмове и освен това хилиархът привиквал всеки един от тях по име от един списък докато от всички страни се стичала една огромна и нечестива тълпа. Тогава този младеж безстрашно, когато никой не знаел намеренията му, заблудил всички нас, които живеехме в един дом с него и цялата дружина войници изпратена от управителя, побързал към Урбан сякаш принасял възлияния и безстрашно хващайки го за десницата веднага прекратил жертвите му и умело и убедително, с божие вдъхновение, го наставил да изостави своята заблуда понеже не е добре да изоставя единствения и истинен Бога и да принася на идолите и демоните.
 
Вероятно е това да е било постигнато от младежа чрез божествената сила, която го водела напред и заради която всички високо извикали, че християните, които наистина са такива, са толкова далеч от това да се откажат от религията в Бога на вселената, която веднъж са приели, че не само стояли над заплахите и наказанията, които последвали, но говорели смело и с благороден и свободен език и, ако е възможно, призовавали дори гонителите си да се откажат от своето невежество и да признаят единствения истински Бог.
 
Поради това този, за когото говорим и то бързо, както можело да се очаква след едно толкова дръзко дело, бил разкъсан от управителя и тези, които били с него сякаш от диви зверове. И след като понесъл множество неизброими удари по цялото си тяло той бил хвърлен право в затвора.
 
Там мъчителят разпъвал и двата му крака в клада в продължение на един ден и една нощ и на следващия го завел пред съдиите. Докато те се опитвали да го накарат да се предаде той показал голямо търпение пред страданията и ужасните мъчения. Страните му били драни не веднъж или два, а много пъти до костите и самите му вътрешности и той получил толкова удари по лицето и гърба си, че тези, които го познавали от дълго време не могли да разпознаят оттеклото му лице.
 
Но тъй като той въпреки това не се предал мъчителите, както им било заповядано, покрили лицето му с ленени кърпи, напоени с мазнина и ги запалили. Никакви думи не могат да опишат агонията, които блаженияt понесъл от това. Понеже огънят погълнал плътта му и проникнал в костите му, така че вътрешностите на тялото му се стопили и започнали да капят подобно на восък.
 
Но тъй като той не се предал и при това враговете му, бивайки победени, и неспособни да разберат свръхчовешката му устойчивост, отново го хвърлили в затвора. За трети път той бил изведен пред съдията и след като дал същата изповед, бивайки полумъртъв, накрая бил хвърлен в морските дълбини.
 
Но това, което се случило веднага след това трудно може да бъде повярвано от тези, които не са го видели. Макар да разбираме това ние все пак трябва да разкажем събитието, на което, да кажем ясно, станали свидетели всички жители на Кесария. Понеже това не се е случило отдавна, но всички видели великата гледка.
 
Понеже веднага щом хвърлили този настина свят и трижди блажен младеж в необятната морска бездна една необичайна суматоха и объркване завладели морето и всичките му брегове, така че земята и целият град бил разтърсен от нея. В същото време с това велико и неочаквано възмущение морето изхвърлило пред градските порти тялото на божествения мъченик, сякаш не било в състояние да го приеме.
 
Превод: Радостин Марчев
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg