Сряда, 16.06.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се!" 1 Коринтяни 16:13

OnLine
RSS Facebook Twitter

Пътуване в последните дни - Пещерата на Луцифер

Main Pic
Публикувана: 30.01.2021
Автор: Васил Кривонозов
Прочетена: 625
Коментари: 0

Предишната част можете да си припомните тук.

Когато продължиха по пътя си, срещнаха едни полета, в които вирееха плодовете на Духа. Те влезнаха вътре и ядоха до насита, даже си взеха за из път. И така, те отново тръгнаха, но вече по-освежени. Като изминаха доста път, се появи мъгла. Започна да става студено. Отново се чуваха гласове: „Ти си нашият мир и нашата утеха. Отдаваме Ти почит, Царю наш, защото Ти си истинският Младоженец.” Това се повтаряше непрекъснато. Пътниците се спряха и започнаха да се питат един друг какво ли означава това.

Докато говореха, мъглата започна да се вдига и пред тях застана един човек. Той се усмихна и каза: „Деца мои, елате да ви прегърна. Откога ви чакам?” Зъбите му бяха кръвожадни. Лицето ми изглеждаше ужасно страшно. Той беше облечен в три цвята. Първият цвят бе цвета на християнството. Вторият – цвета на Исляма. Третият – цвета на Будизма. И трите цвята непрекъснато се стичаха върху цялото му тяло. Цветът на християнството се разтичаше и едновременно разлагаше на католическо черно, православно сиво, протестантско червено и сектантско синьо. Цветът на Исляма и цвета на Будизма също преливаха, но за съжаление в цветове, които пътниците не познаваха. Името му бе Обединител. Той беше един шарен младоженец, който се опитваше да измами пътниците.

Той обединяваше в себе си трите световни религии. Затова тамошните жители на оная земя го боготворяха. Като каза той тези думи, пътниците се изплашиха и отстъпиха няколко крачки назад. Но той се приближаваше, казвайки: „Защо ме натъжавате? Елате при мен всички, които се трудите и аз ще ви успокоя.” Изведнъж един човек от пътниците изтича при него. Той го прегърна. Името на човека бе Колеблив. Фалшивият младоженец се усмихна и отново повтори думите си, надявайки се да измами и останалите. Но пътниците единодушно му заявиха, че не вярват в него. А той разярен от това, че не беше признат за месия, се отправи заедно с Колеблив към една пещера. Името ѝ бе “Пещерата на Луцифер.”

Пътниците ги проследиха и видяха ужасни неща. Вътре в пещерата беше пълно с мъртвешки кости. Но нямаше никакъв начин да спасят Колеблив. Обединител го остави вътре и се върна при онова голямо множество, което му се кланяше. А пътниците никога повече не видяха лицето на Колеблив. Те бяха отчаяни. В продължение на около един час пътуваха без някой да проговори. Скръбта им беше неописуема. Единственото, което ги зарадва, бе, че се виждаше краят на долината. Но Заблудителната планинска верига не свършваше. Тя щеше да свърши единствено след убежището наречено “Грабването.” Като напуснаха долината отпред се издигнаха едни големи възвишения. По тях беше пълно с войски. По средата на възвишенията генералите разговаряха. Те подписваха споразумения. Но хартията, на която се подписваха бе толкова крехка, че когато повя Вятърът на промяната, тя се разпиля и между тях избухна война.

Пътниците наблюдаваха всичко това, а докато гледаха, във въздуха се поносе една зараза, наречена Смущение. Тя се появи като резултат от дима на оръдията. Когато дойде заразата до пътниците, те започнаха да кашлят. Заразата минаваше през очите, затова те се обърнаха с гръб към войната и си затвориха очите. Но Милостив не направи това и заразата обзе цялото му тяло. Останалите го взеха на ръце и минаха от другата страна на възвишенията. Милостив трепереше от заразата. Те не можеха да продължат напред, докато Милостив беше в това състояние. Тогава Пътник каза: „Докато намерим начин как да излекуваме Милостив, нека двама братя да обходят тези места. След като се върнат, ще ни кажат от къде е най-безопасно да се мине.” И така, двама братя тръгнаха.

Единият отново беше Войник на Христа, а другият беше Издръжлив. Милостив ставаше все по-зле. И понеже Смущението беше заразно, Пътникът също се зарази и започна да трепери. Така заразените станаха двама. Останалите не знаеха какво да правят. Тогава Пътникът каза: „Слушайте, братя, дръпнете се от нас малко встрани и нека един от вас да потърси в моята чантичка кутийката с Божието лекарство против тази зараза.” Така един от тях започна да търси в чантичката. Намери кутията, а вътре беше пълно с лекарства. Тогава каза: „Кое от всичките тези лекарства да ти дам?” Пътникът отговори: „Дай ми онова шишенце, на което пише следното: Лука 21:9!”

За щастие и радост имаше такова шише. Пътникът и Милостив изпиха по една доза от това лекарство и моментално се оправиха. Но всички те не можеха отново да потеглят, защото ги нямаше Войник на Христа и Издръжлив. Чакаха ги доста време, а тях все още ги нямаше. Докато ги чакаха, при тях дойде един войник. Той беше целият в кръв. Непрекъснато викаше за помощ. Щом пристигна при тях, външният му вид се промени, кръвта моментално изчезна и той спря да вика за помощ. Тогава проговори: „Здравейте, приятели! Името ми е Измамлив. Понеже ми казаха, че вие вярвате в книгата на Агнето, а така също я спазвате, дойдох да ви поканя да се включите в нашата война, понеже е писано, че никой няма по-голяма любов от тази, да даде живота си за ближния си.”

А сега наистина пътниците бяха объркани, защото Измамлив цитираше Библията. Те мълчаха, а той отново отправи своята покана. Тогава Гълъбът на Духа дойде върху Пътника и му даде отговор. А Пътникът като отвори устата си, каза: „О, да знаеш войнико, че нашата война не е срещу кръв и плът. Ние не можем да се включим във вашата война. Ние си имаме наша война.”

След като чу тези думи Измамлив се обърна и тръгна по пътя си. Но Войник на Христа и Издръжлив все още се бавеха. Пътниците не знаеха какво да правят. Те искаха да изпратят братята близнаци да ги потърсят. И когато вече щяха да тръгнат, Войник на Христа и Издръжлив се появиха. Пътник: „Братя, защо се забавихте толкова много?” Войник на Христа: „Страшни неща видяхме. Страшни работи научихме. Седнете тука и ще ви разкажа. Когато ни изпратихте, преминахме от другата страна на Възвишенията. Там се издигаха три много големи сгради. Решихме да ги посетим. Когато приближихме, ни посрещна един генерал. Той записваше доброволци. Генералът си мислеше, че ние искаме да се запишем в голямата войска. Ние се изплашихме и не му казахме кои сме, за да не ни хвърли в тъмница.

Той започна да ни запознава с местността. Като дойдохме в първата сграда, той ни каза: „Добре дошли в сградата на Европейския съюз! Тук се работи денем и нощем, за да се приготви системата на нашия господар Антихрист. Нашата цел е да обединим света политически, икономически и религиозно. Само тогава нашият господар ще може да владее спокойно. Затова ние не жалим нито труд, нито сили, нито пари – нищо не жалим.” И тогава ни въведе в една от стаите на Европейския съюз. Името на стаята бе „Тайни дела.” Стените ѝ бяха целите с един и същ надпис: „Слава на Америка.” Аз го попитах, защо пише така, а той ми каза, че Америка е най-силният им инструмент за това обединение. Като каза това, ни пусна някакъв видео филм. Видяхме как по целия свят, политиците вдигаха ръце и казваха „Слава на Америка.”

След това видяхме набързо как и в икономиката, всички казваха „Слава на Америка.” Но последното, което видяхме, ни шокира. Видяхме християнски жетвари на нивите си. В първия момент нямаше нищо лошо, но после дойде и лошото. В началото, докато работиха на нивите си, спираха и вдигаха ръце към небето и казваха: „Слава на Бога!” Но тези хора от Европейския съюз натовариха своя инструмент Америка със задачата да хвърлят от небето със самолет долари, така щото жетварите да ги приемат за дъжд. След като доларите падаха при жетварите, повечето от тях се обръщаха към Запад и казваха: „Слава на Америка!”

Докато гледахме, в стаята влезе човек, който се разговаряше с генерала. Гласът му ни беше много познат. Когато се обърнах, видях, че това беше Викариус. Човекът от Храма на фанатизма, от залата на Глобалния католицизъм. За щастие той не можа да ни познае. Като си отиде Викариус, генералът ни заведе в другата сграда. Това беше сградата на НАТО. Като влязохме вътре, той ни показа летящите машини, наречени ‘изтребители’. Аз ги наричам ‘унищожители’. Тогава ние го попитахме защо им са толкова много ‘изтребители’, а той отговори: „Да знаете, че не само изтребителите ни трябват, но и всякакъв друг вид оръжие. Нашата цел е, ако не можем да обединим света с добро, то ние ще опитаме със сила. Ако има обединен свят, нашият господар Антихрист ще царува спокойно.”

Следва продължение...

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg