Скъпи читатели, тази година откриваме Седмицата на брака с едно интервю, любезно предоставено от семейство с дългогодишно служение, авторитет и посвещение, което e пример на младите хора в България.
Семейство Ева и Румен Борджиеви са заедно от 31 октомври 1982 година. И двамата са с евангелски корени. Имат дъщеря на 36 години и син на 31 години. Благословени са и с прекрасна внучка на 8 години. Двамата пастируват в ЕПЦ, Подуяне от 1990 г, вече 30 години.
Пастир Румен Борджиев е зам.-председател на СЕПЦ (от 2000 г.) и председател на ОЕЦ (от 2017 г.). Вчера п-р Борджиев празнува своя юбилей, за което сърдечно го поздравяваме. Госпожа Ева Борджиева е председател на Женския отдел на ОЕЦ и дава всичко от себе си да насърчава и издига служението на християнките в България.
ЕВ: Проповедникът твърди в книгата Еклисиаст, че „двама са по-добре от един“. Какво означава това в контекста на вашето семейство?
П-р Борджиев:
Освен Еклисиаст и Бог заявява по отношение на Адам: „Не е добре за човека да бъде сам” и допълва: „Ще му създам подходящ помощник”.
Никой на тази земя не е самодостатъчен. Бог е създал човека с нуждата да бъде допълван. Благословени са онези семейства, които са осъзнали тази истина. А още по-благословен е онзи, който е намерил своето най-добро допълнение в живота. Аз го намерих в лицето на моята съпруга Ева, за което от цялото си сърце благодаря на Бога.
Г-жа Ева Борджиева:
Щом проповедникът казва, значи е вярно, че е по-добре двама, отколкото един. За нашето семейство това означава взаимно споделяне, подкрепа, насърчение, любов.
ЕВ: И двамата навлизате в ново десетилетие от живота си. 60 години много ли са, или са малко?
П-р Борджиев:
Зависи от гледната точка. От позицията на земния живот не са малко – повече от половин век. Но от позицията на вечността са по-малко от миг. Ние и двамата наскоро навършихме 60 г., половината от които преминаха в активно служение като пастирско семейство. Христос живя на половината на нашите години, но даде повече от всички хора, взети заедно. Така че не е важно колко години човек е живял, а как ги е изживял и най-вече какво е оставил като наследство за поколенията след себе си.
Г-жа Ева Борджиева:
Както е казал някой, „Не са важни годините в живота, а животът в годините”. Наистина много неща се случиха за тези 60 години, но обръщайки се назад, няма нищо, за което да съжалявам. Гледам с благодарност към миналото и с надежда – към бъдещето. Досега Бог ни е помогнал и съм уверена, че и занапред ще го прави.
ЕВ: Когато двама са в пастирско служение, понякога съпругата сякаш остава в сянка, но служителите знаят, че товарът се носи поравно и от двамата. Бихте ли коментирали тази истина, моля!
П-р Румен Борджиев:
Когато Бог призовава в служение, Той призовава цялото семейство. В носенето на духовния товар участват дори и децата. Затова Бог изисква семействата на служителите да бъдат здрави. Но бих допълнил, че както товарът се носи заедно, така и радостта от добрите резултати се изживява от цялото семейство.
И тук искам да изкажа моята огромна благодарност на Бога за съпругата, която Той ми е отредил и като най-близък духовен съработник.
Г-жа Ева Борджиева:
Не, аз никога не съм се чувствала в сянка, защото заедно носим товара на служението и заедно споделяме благословенията от него. На пръв поглед може да изглежда така, защото Румен е зад амвона, но той знае, че не е сам в това, което прави. Мисля, че без моята помощ би му било по-трудно.
ЕВ: Бракът е свещена институция, но съвременното общество я смята за отживелица. Как личният ви пример доказва библейския принцип, че „двамата стават едно“?
П-р Борджиев:
Не само че не е отживелица, но семейството представлява огромно благословение, на което се крепи целият човешки род. Може би Сатана по-добре от нас, хората, знае каква е силата на семейството и понеже се стреми да унищожи човечеството, той е взел на прицел семейството.
Нашето единство в служението ясно доказва, че двама могат да бъдат едно в името на Божието царство.
Г-жа Ева Борджиева:
За съжаление, обществото ни се променя в недобра посока и следващите поколения ще жънат плода на този начин на мислене и действие. Сам Бог е създал семейната институция и наша отговорност е да я пазим. Мисля, че нашето семейство е пример за това, че макар да не сме еднакви като личности, ние сме едно цяло, сплотено в Бога. Различни, но единни.
ЕВ: Децата са „наследство от Бога и награда от Него“. В живота ви на пастирско служение как успявахте да бъдете родители, чиито деца следват вашия пример, колкото и да е трудно това?
П-р Борджиев:
Знаем, че да си родител е голяма благословение, но и не по-малка отговорност. Повечето родители научаваме какви трябва да бъдем, но малко късно. Това е в сила особено за децата на християни в активно служение. Посветени на грижата за множество хора, понякога пренебрегваме собствените си деца.
Г-жа Ева Борджиева:
Вярвам, че децата се учат повече от това, което виждат като начин на живот на своите родители, и по-малко от това, което те ги съветват. Винаги сме се старали да живеем правилно християнския си живот и смятам, че наблюдавайки нашите постъпки, децата ни са се убедили в посвещението ни към Бога. Благодарна съм на Бога, че децата ни са Го срещнали лично и са се уверили в Неговата любов. Вярвам, че Бог работи в сърцата им и сме щастливи, че сме им показали Исус като пътя, истината и живота.
ЕВ: Какво е вашето пожелание за читателите на „ЕВ“:
П-р Борджиев:
В седмицата на християнското семейство пожелавам на читателите на Евангелски вестник Бог да пази и благославя всяко семейство, за да има здрави и благословени църкви. А на младите, на които им предстои да създадат семейство – Бог да им помогне да намерят най-доброто допълване в живота си.
Г-жа Борджиева:
Пожеланието ми е така да живеят, че да не се налага да съжаляват за нищо в живота си. Да намират време за семействата си и да показват любов и грижа към близките си. Да обичат Бога и да Му се доверяват, защото Неговата любов и милост са достатъчни за всеки от нас.
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите