начало > Интервюта > Бракът е кръст и свобода: интервю със семейство Данаилови

Бракът е кръст и свобода: интервю със семейство Данаилови

Публикувана: 11.02.2021
Автор: Евангелски вестник
Прочетена: 970
Коментари: 0

Сподели

Уважаеми читатели, днес разговаряме с Емилия и Калин Данаилови. Те се познават от 20 години, но са свързани в брак от 12 години. Живеят в Червен бряг. Служат в Евангелската петдесятна църква в града, като са посветени да обгрижват младежите в местната общност.

ЕВ: Празнуваме „Седмицата на брака“. Какво означава за вас лично брачният съюз?

Емилия: Бракът е Дар. Това е запълване на празнините ти. Сякаш Бог ти дава възможност да покажеш най-доброто от себе си към друго човешко същество. Това е чудо. Начин да изживеем пълноценно живота си в партньорство и подкрепа.

Калин: Да видиш себе си в другия. Това е връзка, която ви свързва, независимо от живота, който сте живели и начина, по който ви е оформил. Тази връзка е неразрушима и ви кара да чувствата другия особено близък.

ЕВ: В Посланието до ефесяните 5 глава апостол Павел казва, че връзката между съпрузите напомня за любовта на Христос към Църквата. Какво е мястото на жертвата в брака и в какво се изразява тя?

Емилия: Не мисля, че има място за жертва. Единствената жертва е вече дадена. Сега си даваме само милост, търпение, приемане и любов, но без мисълта за жертване. Когато усетиш себе си като жертва, отнемаш смисъла на Христовата такава.

Калин: Когато приемеш партньора си, трябва да знаеш че макар и толкова близки, вие може да попаднете в ситуации, които да отдалечат порива на душите ви и да ранят чувствата ви.

ЕВ: Има ли „мъжка“ и „женска“ работа в едно християнско семейство?

Емилия: Да, но ние често навлизаме в работната зона на другия. Учим се да си помагаме и да се развиваме. Това е цял живот. Нямаме списък със задължения и права, ако питате. Всеки прави каквото и колкото може.

Калин: От физическа гледна точка - Да. Но който се справя по- добре в определената работа, той я прави, а другия го подкрепя.

ЕВ: Вие имате служение, насочено към младите хора във вашата общност. Какво липсва на днешните младежи относно брачното посвещение и защо?

Емилия: Липсва им самото посвещение. Днес не искат да се посветят на нищо. Предпочитат да се чувстват свободни. Самата мисъл са нещо вечно ги плаши, защото са несигурни в себе си и в решенията си. Светът ги залива с похот и насърчава свободата и живота ден за ден. На почит са временните неща, кратките, но за сметка на това многобройни връзки. Светът днес е такъв - несигурен и децата също са несигурни. Страхуват се от сигурните и вечните неща, като брака. Страхуват се да не изпуснат нещо от живота, защото света около тях рекламира живот, в който да грабиш е добродетел, а бракът определено не е само вземане.

Калин: Страхът е бариера при всички подрастващи. Забавлението се е превърнало в единствената форма на взаимност. За младежите животът е като пъзел, но вместо да търсят правилните парченца, те търсят по-шарените и интересните.

ЕВ: Християните са призовани да бъдат „сол и светлина“. Приложимо ли е това в областта на брака и как именно?

Емилия: Да. Ние сме един за друг именно тази необходимост от сол и светлина. За мен Калин е това богатство, което понякога се случва да приема за даденост. А не бива. Често липсата на сол и светлина се забелязва по лесно, отколкото присъствието им. Но не бива да бъде така. Мечтая да бъдем именно това един за друг. И да не си позволяваме да се приемем за даденост. Трябва да се почитаме и уважаваме всеки ден с благодарност, за това, което сме един за друг.

Калин: За да бъдеш сол и светлина в брака си е нужно просто да останеш такъв какъвто си и да вървиш в пътя си поел кръста си, като оставиш партньора ти в същата свобода и избор.

ЕВ: Моля, пожелайте нещо на читателите на „ЕВ“ за Седмицата на брака!

Семейство Данаилови: Пожелаваме ви да останете свързани!

Сподели: