Петък, 29.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Любовта, без която не можем (...за нещата от живота...)

Main Pic
Публикувана: 13.02.2021
Автор: Жани Ковачева
Прочетена: 666
Коментари: 0
Не знаеше как да промени нещата. Дните минаваха и всеки отстояваше своята правда - дрипава и олющена.
Всички съвети бяха дадени, молитвите - изречени, методите - приложени.
Положението беше на най-ниските граници до замръзването.
Тогава просто написа с червилото си на огледалото в банята: “Имам нужда от теб!” и излезе.
Когато се прибра по-късно, у дома се разнасяше аромат на домашно приготвен хляб. Непрегърнатата прегръдка най-после се случи и сякаш нищо от предишния лед не остана.
Един непринуден надпис…
Толкова ли лесно било?
Една пълна зависимост от Този, Който създал е Любовта - той да си нарежда.
 
Любовта, без която явно можем. Но защо?
 
Изричайки името й - Л.Ю.Б.О.В., оставаме с усещането, че я познаваме.
Дали я познаваме или просто я “цитираме” по памет? 
Любовта не е просто понятие, не е феерия, поезия и романтика. 
Тя е онази невидима флуидна нишка, която държи душата ни, образувайки “скачен съд” между мен и моето семейство, мен и приятели, колеги; мен и Бог.
Там да я търсим - във връзката между мен и тях.
Всяко едно взаимоотношение в “скачения съд” поотделно има своята стойност. И ако едното е нарушено, неоценено - отразява се на другите.
Понятието за измерване на Любовта в “скачения съд” се нарича влюбеност.
 
Да си влюбен означава:
  • Да използваш благовремието
  • Да си търсач на добрите страни и да си стратег на мечти.
  • Да бъдеш привлечен и да привличаш.
  • Да си влюбен не е пасивно състояние. То е преодоляване. Със сигурност не е постоянна величина. Избирам обаче с времето да нараства. Нали?
Някъде по пътя има опасност да спрем.
Влюбени ли сме?
Кипи ли любовта в “скачения съд”? 
 
Оказва се, че можем без любов.
И примирено заживяваме така, защото си избираме безгласно.
 
Кое е противоположното на Любовта? Омразата ли? Не, не е омразата.
Ние не можем да мразим / та кой ще си признае, а и тя е толкова видна и лесно разпознаваема?!/
Е, щом не мразим, значи Любовта е в нас?
Не, заменили сме я. Като износена дреха.
 
Противоположното на Любовта не е омразата, защото тя лесно ще бъде разпозната. 
Противоположното на Любовта са ненавистта и безразличието. 
Именно те са се вгнездили в живота ни и са се впили в телата и душите ни - като една проказа… Така привидно те не отричат Любовта и ни заблуждават, че сме нейни поданици.
 
Ненавистта и равнодушието - неканени гости, които бездумно оправдаваме, защото явно не разпознаваме - “имаме причини” да ги изживяваме и им даваме подслон.
 
Изпитаме ги в пълната им палитра и амплитуда в оня “скачен съд” с кипящи взаимоотношения и се оправдаваме пред самите себе си, че имаме “основания”. 
 
Любовта не е само чувство.
Любовта е оня миг безмълвен…
 
Можем сякаш без любов...
 
Любовта не търси своето.  
А ние го отстояваме това - “своето”… и даже съседите застават на наша страна.
 
Любовта всичко премълчава.
Споделяме мнение, раздаваме правда за някой, за нещо и за миг забравяме, че с думи издигаме, с думи събаряме, с думи постиламе...Правим децата си свидетели и се чудим после защо не признават авторитети.
 
Любовта всичко търпи.
Не търпим и с бързина блокираме, дистанцираме, Вълнението за идните дни къде е - няма ли да ни напомни, че идва нашето време на жетва? Така с лекота ли искаме да го пропуснем? Може ли настоящата несигурност и болка да  погледнем с Божиите очи?
 
Любовта не се радва на неправдата.
Защото знае цената ѝ. 
 
Любовта не се раздразнява
Имаме всички “причини”. Избираме ли мира? Какво отнасяме със себе си?
 
Любовта не се гордее.
Но изчакваме “той да ми се обади”, “тя да ме потърси”, “те да ми направят”....
 
Любовта никога не отпада.
Слагаме си дистанция, вместо да се гледаме в очи. Заменяме я с бездушни палчета, вместо с изречена дума.
Любовта на всичко хваща вяра
… и повярваме лесно, че нямаме заедно път, а то е трябвало просто да продължим...
Любовта на всичко се надява.
… не затваря страници. Или затваря страници.
 
Любовта не държи сметка за зло. 
Не ѝ отива, да. 
 
А Любовта безусловна ни следва.
 
Трудно посягаме към малките жестове, които могат да подкладят огъня в “скачения съд” и да покачат градусите на влюбеността. Като че ли ни е по-лесно да заключаваме, че влюбеността отминавала с времето... 
И живеем така, сякаш можем без Любов. 
А е време да открием Любовта, без Която не можем. Нищо, че си казваме, че сме я открили.
Да опитаме отново.
Тя ще се разлее там в “скачения ни съд” и градусът на влюбеността ни ще се вдигне.
 
И така ще бъдем разпознати.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg