Събота, 23.10.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Възможното и невъзможното

Main Pic
Публикувана: 22.02.2021
Автор: Наталия Станчева
Прочетена: 599
Коментари: 0
Изминалите дни бяха белязани от събитията, разиграли се на височина над 8000 м от морското равнище. След трагедията, сполетяла българина Атанас Скатов, имаше множество публикации, в които видни алпинисти споделяха разкази, спомени и впечатления от срещите и общуването с него. „Беше ми като брат“, казва един от тях, непалецът Нирмал Пурджа. Дори и ако преди не сме знаели кой е този човек, напоследък чрез медиите Нимс се прочу в качеството си на водач на екипа, стъпил на К2 в забележително изкачване, единственото сред осемхилядниците, останало непостигнато досега в зимни условия. Негова е и новата книга, която мнозина вече са поръчали през интернет и по всичко личи, че ще стане бестселър. Казва се „Отвъд възможното“. 
 
Замислих се над заглавието. Не че е оригинално и неочаквано. Едва ли има по-подходящо заглавие за книга, написана от човек, който не само е завоювал „хималайската корона“, но и е поставил рекорд в изкачването на три 8-хилядника само за 48 часа. Както и да го погледнеш, отвъд човешките възможности си е. Безспорно. Какво обаче да кажем за нас, обикновените хора, които никога няма да се качат на такава височина? Кое е възможно и кое – невъзможно в живота ни тук и сега, в ниското, точно на мястото, където Бог ни е поставил. И какво казва самият Той по въпроса за невъзможностите?
 
Отворих библейския конкорданс да потърся думата „невъзможно“. В тази ѝ  форма на български език в някои преводи я открих само веднъж в Стария Завет, когато Битие 18:14 казва за Авраам и Сара: „Има ли нещо невъзможно за Господа?“ Разбира се, видоизменения на думата като например „не е възможно“ се срещаха на други места, но пак препратките не бяха чак толкова много, колкото очаквах. Затова и съм провокирана в идните дни да отделя време и разсъждавам върху всеки стих, засягащ темата за „невъзможното“.
 
В Новия Завет за първи път се срещаме с думата „невъзможно“, когато Мария се среща с ангела, който й възвестява невъзможната, по човешки погледнато, съдба, тя да стане майка на Божия Син. „За Бога няма нищо невъзможно“, казва ѝ той, а интересното е, че говори не пряко за нейната предстояща бременност, а за майката на Йоан Кръстител. Сякаш да използва примера за чудната Божия намеса в живота на Захарий и Елисавета, с цел да предотврати всякакви последващи въпроси от страна на смутеното момиче, както и става. За Мария истината, че за Бога няма нищо невъзможно, е достатъчна.
 
Другият стих, който неизменно идва в съзнанието ни и определено заслужава внимание, е следният: „Невъзможното за хората за Бога е възможно.“ Често вярващите цитират този стих в подкрепа на т.нар. „позитивно мислене“ - „Невъзможно е за мен да постигна тази или онази мечта, но ако Бог е на моя страна, ще успея, защото за Него няма невъзможни неща.“ Може и да има истина в това, ала друг е контекстът и в трите евангелия, където са записани тези думи на Господ Исус Христос (Матей 19:26, Марк 10:27, Лука 18:27). Те са пряк отговор на въпроса: „Кой тогава може да се спаси?“, след като слисаните хора, слушащи Исус, осъзнават собствената си нищожност и неспособност да достигнат Божия стандарт за святост и праведност. „Невъзможното“ тук касае великото дело на спасението, като категорично слага точка на всичките ни жалки опити да достигнем до него сами – невъзможно е с човешки усилия. 
 
Интересно, казах си. Колко е хубаво да чуеш: „Мечтай, вярвай в себе си и всичко ще е възможно!“ Само дето Господ Исус не твърди това. Действително в Матей 17:20 четем: „Ако имате вяра колкото едно синапено зрънце, можете да заповядате на тази планина: Премести се оттук там! и тя ще се премести. И нищо няма да е невъзможно за вас.“ Грандиозно обещание! Ала дали изречените думи ни дават зелена светлина да вършим лични подвизи и знаменателни постижения в името на рекорда? Според контекста става дума за друго, за служене на болния и слабия - в случая момче, обладано от зъл дух, който го наранява и кара да страда ужасно. И условие е дадено – вяра. Със сигурност не вяра в себе си. Няма как силата да дойде от нас. Тя принадлежи единствено на Господа, за да бъде Негова и славата.
 
В Евреи 11:6 също откриваме думата „невъзможно“ и тя изрично е свързана с вярата. Не с абстрактна вяра в някаква безлична сила или в нещо друго, а с вярата в живия Бог: „Без вяра е невъзможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които го търсят.“ 
 
Новият Завет говори и за други неща, окачествени като „невъзможни“, върху които си струва да размишляваме (например Евреи 6:6; 6:18; 10:4)
 
Наред с милиони по целия свят, и аз обичам да чета за хора, които зачеркват частицата „не“ и правят считаните за невъзможни неща възможни. Вдъхновена съм от смелите алпинисти, от българите герои, и не само от тях. Възхищавам се на всеки, дръзнал да превъзмогне собствените си ограничения заради друг, близък или непознат, или пък заради добра кауза. Но се боя от евтиното смесване на човешките амбиции с Божиите обещания - да не би, без да искам, да принизя или обезценя най-невъзможното „невъзможно“ в човешката история. То е осъществено на кръста от нашия Господ и Спасител Исус Христос, за да минем чрез Него „отвъд“…и да останем живи.  
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg