начало > Християнски живот > Защото ТИ си с мене...

Защото ТИ си с мене...

Публикувана: 27.02.2021
Автор: Люба Канелова
Прочетена: 1659
Коментари: 0

Сподели

Нали знаете онзи стих, в който цар Давид казва: ‚и в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти винаги си с мене...“

Разбира се, че го знаете. Милиони и милиарди пъти сме го мълвели, шепнели, декламирали, пели, чели, мислили и какво ли още не. Понякога сме вярвали, че е точно така, друг път сме го казвали като някакво заклинание, но истината е, че това изказване е истина, потвърдена в историята на света на всеки един човек, докоснал се до Бога.

И винаги свързваме тази мрачна, смъртоносна долина с нещо зло. С някакви тъмни заострени скали, които само чакат и те дебнат, за да те спънат. Мислим си, че това са някакви ситуации, в които се намираме и започваме да се молим срещу тях. Готови сме да ги сравняваме със земята. Искаме да ги завързваме и заклеймяваме, сякаш не съществуват.

Обаче, знаете ли, мрачните долини са хората, с които трябва да преминем мрачната ситуация. Мрачните долини може да са колегите ни. Мрачните долини може понякога да са най-любимите ни и свидни същества, за които е копняла душата ни и за които сме готови да жертваме и жертваме, а те, моля ви се, не го оценяват. Мрачните долини понякога сме ние самите. Вкопчени в своето его, неискащи да го оставят пред Кръста и да продължат напред с Бога.

И във всичко това Бог е до нас. Не стои отстрани да гледа и да цъка с език: „Аз за какво го сътворих, той какво направи...“ Не. Никога. Бог върви до нас. Предпазва краката ни от „подводните камъни“, за да не се спънем. Държи ни за ръка, когато залитаме да не паднем и да си ожулим носа. А, когато ни се е доверил и е пуснал ръката ни, защото е видял, че ходим уверено, а ние паднем, още преди да сме усетили твърдата земя, Той е положил любящите си ръце и падаме в тях.

Такъв е моят Бог.

Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене!

Photo credit: Деница Канелова

Сподели: