Неделя, 09.05.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина." Откровение 21:4

OnLine
RSS Facebook Twitter

Прекрасно е като семейство да служим на Бога

Main Pic
Публикувана: 07.03.2021
Автор: Здравко Димов
Прочетена: 462
Коментари: 0
Скъпи читатели, споделяме с вас един разговор на Здравко Димов с Павел Буюклиев, хвалител от Казанлък:
 
ПБ: Роден съм, отрасъл съм и живея в Казанлък. Женен съм за една специална дама и имаме две прекрасни дъщери. Служа в местната евангелска църква предимно с музикалното служение и с проповядване. Имам и друга работа, за да се издържаме. Живеем в Казанлък, служим на Бога, справяме се с предизвикателствата на живота. От сърце благодаря на родителите ми, пастир Генчо и Нели, които ме възпитаха в християнската вяра и продължават да са истински пример за мен.
 
ЗД: Как се насочи към музикалното служение?
 
ПБ: Нашата църква – Българска евангелска църква, която е на почти сто години, е започнала с това служение. Няколко души, които са работели в местната фабрика „Кремона“ (за музикални инструменти), са обикаляли по селата и с музика са привлекли много хора. Музикалността в църквата е наследство, с което Бог е създал тази църква. Откакто се помня, в църквата са се правели програми за празниците. Но винаги е имало хора, които да свирят и пеят с най-различни дарби с музика. Чичо ми, Стефан Буюклиев, изигра голяма роля в това да бъда това, което съм. Той още като младеж с някои други хора е издавал музикални албуми и аз от малък израстнах с християнска музика. Започнах да ходя на солфеж и пиано от шестгодишна възраст и най-естественото нещо за мен беше да се причисля към музикалното служение в църквата. Свирех на пиано по малко, после на барабани с клавир, сега свиря на всичко.
 
ЗД: Каква е за теб границата, колкото и условна и субективна да е, в деленето на християнската и светската музика?
 
ПБ: Според мен музиката е нещо върховно, което Бог е дал на човека, за да изразява себе си и най-вече като вярващи да изразяваме своето отношение към Бога. Вярно е, че има стереотипно отношение, но аз нямам против да свиря и да пея качествена „светска музика“. Има много добра музика, макар и не християнска. Има мелодии, които докосват. Има духовна и душевна музика. Не винаги една мелодия, която те кара да настръхваш, е духовна музика.
 
ЗД: Нека поговорим за албума на Боян Катранджиев „О, Господи, със мен бъди“ - твое дело са аранжиметнтите...
 
ПБ: Както споменах, в нашата църква има много хора с музикални дарби. Боян Катранджиев е майстор на инструменти, чийто баща е създал свое пиано. Неговата майка също беше много музикална и имаше много авторски песни, които ние продължаваме да пеем в църквата. Над 30 години самият Боян пише песни и има над 1200 песни! Стилът му е по-ретро, баладичен. Някои от песните му са изключителни. Той не спира да свири на китара и пиано и да пише. Допреди няколко години свиреше и в хвалението в църквата. От седем-осем години аз пък започнах лека-полека да си оборудвам домашно студио. И му предложих да запишем няколко песни. Той ми показа песните, започнах да им правя аранжименти. През януари 2020 г. излезе албумът. Приятен е за слушане, дори в колата.
 
ЗД: Какво е основното послание на песните?
 
ПБ: Това са песни, които носят надежда и мир тук, в земните ни дни. Но Боян пее и за рая, и за живота във вечността. Има например песен за ключа от Райските врати, който Господ Исус Христос държи. 
 
ЗД: Какво е мястото на семейството ти в твоето служение и въобще в живота ти като християнин?
 
ПБ: Още от тийнейджър исках да се оженя. Исках да имам семейство, което да е посветено на Бога, с което да Му служим. Имал съм много перипетии и предизвикателства в това отношение, но благодаря на Бога, че преди десет години се запознах с Мими от Костенец и пет години след това се оженихме. Имаме прекрасно семейство и дечица. За мен би било странно, ако аз служа на Бога, а семейството ми да не служи. В Мими разпознах сърце на служител - още когато ми разказваше как в църквата в Костенец отива първа и си тръгва последна, как е на разположение винаги, как всеки път е там. За мен това отношение е невероятно и това е от сърцето. Не защото си заставен да бъдеш там, а защото обичаш Господа и искаш да си там. Помислих си – това би била добра жена за мен. След като се молихме и постихме, се събрахме в семейство. Продължаваме да служим с нея не само с хваление заедно, но и с насърчение и молитви за хора. За мен е много важно нашето семейство да откликва на  призива за служба на Христовото тяло.
 
ЗД: Живеем в трудно време. Но кое за теб е положителното в него? Как би насърчил нашите читатели?
 
ПБ: Виждам как за мен лично, но и за много други хора от църквата, това е време на изпитание, в което можем да се приближим към Бога. Насърчен съм, че именно в това трудно време Божието дело не спира. Защото ако това време ще ни спре да служим на Бога, значи нещо не е добре с нас като християни. Нека да сме по-близо до Него, да не се отказваме, да устоим по-силни през този период!
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg