Предишната част можете да си припомните
тук.
Слава на Бога, че Йона не беше последният от пророците. В старо време Бог ни говореше чрез много хора и по много начини. Но в тези последни дни Той ни говори чрез Неговия възлюбен Син Исус Христос.
• Онзи, който е изключително радостен да сподели Божията милост с нас.
• Онзи, който беше готов да отиде и в най-далечната страна, за да спаси грешниците.
• Онзи, който беше готов да положи живота си в жертва за греховете на враговете си, така че ние да получим милост, благодат и живот.
Когато Божието Слово дойде към Него, Той не избяга, а каза: „Ето ме, прати мен. Дори на кръста!". Отец погледна към нас – грешни врагове и каза: „Аз ги обичам". И Исус каза: „Аз Те обичам и затова, ще отида и ще се пожертвам за тях."
ИМАМЕ ЛИ БОЖИЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ИЗГУБЕНИТЕ?
Може би и с нас се случва нещо подобно на това, което се случи с Йона. Ние сме приели Господ Исус, спасени сме, но нямаме в сърцето си Божията любов и милост към изгубените, която да ни накара да благовестваме и достигаме недостигнатите, да изпълняваме Великото поръчение. Йона знае, че „спасението е от Господа" (2:9), знае, че „Бог е жалостив и милосърд, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайва за злото" (4:2), въпреки това той не споделя Божието милосърдие към онези, които се нуждаят от него. Той има правилното богословие, но му липсва правилното отношение. Нека като виждаме грешката му, да прегледаме нашите сърца. Имаме ли към изгубените същото отношение, което Бог има към тях? Гледаме ли на тях с Божиите очи?
След преживяването с бурята и корема на рибата Йона беше готов да се покори на Бог и да проповядва словото Му на ниневийците. Но беше ли Йона готов не само да им проповядва, но и да се моли с тях, да се идентифицира с тях, да се постави на тяхно място, да плаче и да се радва заедно с тях? Йона се радваше на собственото си спасение и принасяше хваление и благодарствени жертви на Бог за него, но не беше готов да принесе хваление и благодарствени жертви за спасението на ниневийците. Може би именно това е, което Бог желае ние да научим от книгата Йона – да прегледаме сърцата си и в молитва да изправим отношението си към изгубените. Не е достатъчно само да знаем, че „спасението е от Господа". Нужно е да бъдем отворени канали за това спасение към онези, които все още уповават на „лъжливите суети".
УСМИВКАТА НА ЙОНА
Втората сцена в главата е в стихове от 5-9. Когато Господ го попита: „Добре ли е да негодуваш?" Йона отговори с мълчание – не каза нищо. И вижте какво направи: Тогава Иона излезе из града, и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка, докле види какво ще стане с града.
Изглежда че Йона си казваше: „Може би все пак ще видя как малко сяра и жупел се изсипва над Ниневия. Нека да видя какво ще се случи." И как откликна Господ на това действие на Иона? Как отговаря Господ на неговото негодувание? С милост. Вижте ст. 6. Той определя една тиква, която да порасне много бързо и да бъде сянка над главата му. Бог отговаря на бунта с милост. Бог определи рибата за милост и спасение, и сега прави същото като определя тиквата. Бог не се отказва от Йона. Йона се отказва от Бог и казва: „Предпочитам да умра.", но Бог не се отказва от Йона. Той е като грънчар, който е хванал този глинен пророк и продължава да го оформя. Това е, което Бог прави с неговите хора – Той ни формира, оформя ни, така че да се превърнем в хора по Неговата воля: И Господ Бог определи да израсте една тиква, която се издигна над Йона, за да бъде сянка над главата му. И Иона се зарадва твърде много за тиквата.
Забележете колко бързо се променя Йона. Преди малко той беше толкова ядосан, че искаше да умре, а сега тук се казва, че той „се зарадва „твърде много". Тук за първи път виждаме „усмивката на Йона". В първа глава той бяга и е депресиран. Във втора глава той плаче и се моли. В трета глава проповядва сериозно. В началото на четвърта глава е навъсен. Но тук, за пръв път – о, чудо – Йона се усмихва, зарадва се и то „твърде много". „А, животът все пак е хубав. Може би, все пак, няма да искам да умра веднага. Имам си сянка над главата, Господ продължава да ми показва милост. Животът си е живот!" Той беше намръщен когато Бог показваше милост на другите, но сега, когато Бог показва милост на него, той е щастлив.
ЖЕГА
Бог, обаче, не остави нещата така – натисна го. И Йона се оказа много бързо от приятна сянка в непоносима жега: А когато се зазори на утринта Бог определи един червей, който порази тиквата, и тя изсъхна: И щом изгря слънцето Бог определи горещ източен вятър; и слънцето биеше върху главата на Иона, така щото примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра отколкото да живея.
Виждате ли какво прави Господ тук. Той дава на Йона да вкуси от това, което той иска да Бог да причини на ниневийците. Слага на крака му обувката, която Йона иска да сложи на крака на ниневийците и тази обувка му стяга – притиска му мазола. Защо Бог прави това? Гаден ли е? Злобен ли е? Или отмъстителен? Не. Господ очиства Йона така, както лозарят очиства лозата, за да дава повече плод. Когато Бог ни окастря, понякога това е болезнено. Но Неговият мотив е винаги любов. Той отрязва от нас това, което ни пречи, за да можем да се преобразим според Неговия образ и да даваме много плод за Негова слава. Когато сте окастряни, можете да отвърнете с гняв, но помнете, че чрез това окастряне Бог извършва извънредно важна работа дълбоко в сърцето ви, за да можете да израснете в благодат и любов.
Забележете, че в ст. 8 Йона отново „поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра отколкото да живея." И в ст. 9 като че ли Бог го проверява дали е достатъчно разгневен. А Бог рече на Йона: Добре ли е да негодуваш за тиквата? И той каза: Добре е да негодувам, даже до смърт."
ПРОМЯНА НА СЪРЦЕТО
Отношението на Йона е отношение на негодувание и дори на гняв. Йона е ядосан, че Бог е проявил милост към ниневийците и се е разкаял за бедствието, което е планирал да им нанесе (4:1-4). Отгоре на всичко това Йона е ядосан, понеже чрез изсъхването си „тиквата" е нарушила собствения му комфорт (4:5-9). И в двата случая Йона демонстрира, че той е по-загрижен за себе си отколкото за хората в Ниневия. Това ни разкрива, че въпреки че, къде доброволно, къде на сила („зорноволно" или „доброзорно"), Йона изпълнява задачата, която Бог му възлага, той не споделя Божието сърце на милост и милосърдие към грешните ниневийци.
За Бог изпълнението на задачата, проповядването на вестта Му, не е достатъчно. Бог иска Йона, неговият служител и пророк да разбира и да споделя Неговото сърце и отношение към онези, при които Той го изпраща. Затова, сега Бог разисква с Йона и му помага да види нещата от Неговата перспектива. По този начин Бог се опитва да промени отношението и сърцето на Йона.
Защо казваме, че Бог има извънредно желание да извърши една дълбока промяна в сърцето на своя пророк и той започне да споделя Неговото сърце? Защото е ясно от цялата Книга на пророк Иона – от ст. 1 на 1 глава до ст. 11 на 4 глава, че Бог преследва пророка си с любов. Затова Той повдигна буря, но не го остави да умре, затова определи риба, тиква, червей, горещ източен вятър... Бог, който преследва Йона, преследва и теб, и мен. Онзи, който се грижи за мнозината, се грижи също и за отделния човек. Исус умря за греха на света, но Той умря също и лично за теб. Бог обичаше Йона толкова много, че не го оставяше на мира. Независимо от неговия гняв и негодувание, объркване и бунт, той беше в прегръдката на Отец. Бог няма да се откаже от теб и мен. Той е много търпелив градинар. И Той е търпелив до последния въпросителен знак в ст. 11.
ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС
В ст. 10 Бог казва на Йона: „Йона, ти не си дори и градинар. Ти не направи да расте дори и една тиква. А какво да кажем за хората? Мъже, жени, деца, малки момиченца и момченца. Те все още не знаят дори къде е ляво, къде е дясно. Те са овце без пастир. Те са изгубени в объркване и безпокойство. И знаеш ли какво, Иона, светът е моята работилница и тези хора са мое произведение. Аз съм ги създал по моя образ. Разбира се, че се грижа за тях, разбира се, че са ми мили. Те са човешки същества. Те са изгубени и увредени. И въпреки, че са идолопоклоници, аз ги храня, обличам ги, им изпращам слънце и дъжд, които да им дават живот и здраве. Йона, ти вече си мой. И всичко, което имам е твое. Угоеното теле те чака на сватбената вечеря. Но сега небето се радва за тези хора, които вече се покаяха. Йона, небето се радва и заради един грешник, който се кае. Моят „бизнес" е бизнесът на милостта. Моето сърце е милост. И точно както вдовицата търсеше едната изгубена монета и овчарят търсеше едната изгубена овца, така и аз търся изгубени хора, за да мога да ги спася. Това е което съм аз и което аз правя. Не трябваше ли да пожаля Ниневия?"
Да не забравяме, че Божието сърце е милостиво. И Той желае ние да занесем тази милост на народите. Така че, кои са вашите ближни, кои са вашите врагове?
Тогава рече Господ: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина. А Аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък?
Какъв огромен контраст между Бог и Йона! Бог жали сто и двадесет хиляди души създадени по Неговия образ, Йона жали една тиква, която е живяла само един ден: А Аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък?
Това е последното изречение на книгата Йона. По един забележителен начин тя завършва с въпрос. „А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град Ниневия...?" Това е един риторичен въпрос. Авторът на книгата ни оставя с този въпрос. Този въпрос ни кара да се замислим дали нашето отношение към погиващите е същото като отношението на Бог към тях? Бог има милост към всички, не само към Своите Си. Имаме ли и ние милост и състрадание към изгубените, към онези, които все още не Го познават и са обречени на вечна смърт поради греховете си?
Тази последна глава на Книгата Йона ни разкрива, че Бог работи в слугата си за да формира в него Собственото Си сърце. По същия начин Той работи и в нас, за да формира в нашето сърце Неговото сърце. Бог желае ние като Негови слуги да имаме милост към изгубените дори тогава, когато сме призовани да ги предупредим идещия съд над тях. Чрез Словото Си и чрез историята за пророк Йона Той желае да подейства и в нас, както в Йона, за да ни предаде Неговото отношение към изгубените и да формира в нас Неговото сърце. Имаме ли в себе си любов към изгубените? Имаме ли в себе си любов към народите, към хората от други култури, които все още не са чули и приели благовестието? Имаме ли в себе си любов към враговете си?
Книгата Йона завършва с въпрос и аз ще завърша с въпрос. И ето какъв е той: „Споделяте ли Божието сърце на милост към изгубените? Готови ли сте да проповядвате Божието слово с Божието сърце? Обичате ли изгубените и искате ли да опитат и те от Божията милост?"
Коментирай | Скрий/Покажи коментарите