Сряда, 01.12.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Не става дума само за вяра, а и за любов!

Main Pic
Публикувана: 12.03.2021
Автор: Венцислав Бонев
Прочетена: 672
Коментари: 0
Не става дума само за това, дали вярваш в Бога, а дали обичаш същия Този Бог. Много хора си мислят, че е достатъчно да имат една интелектуална вяра. Тоест, да вярват, че там някъде има Господ. И когато някой ги попита дали вярват в Бога, те смело заявяват, че вярват. Изглежда по този начин те упокояват душите си, защото си мислят, че това им стига. Обаче всъщност те много се заблуждават като си мислят, че тази вяра ще ги спаси. От какво значение е въобще ако вярват, че Христос е бил историческа личност, но не правят никакви усилия да следват Неговия пример? Или какъв въобще е смисъла да казват, че Той е умрял на кръста за греховете им, но да не правят нищо за да се освободят от тях.
 
Може ли такава вяра да ги отведе в небето? Апостолът пита: “Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят. Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна”? Як. 2:19,20
 
С какво се различава вярата на тези хора от вярата на бесовете в Бога? Би трябвало да се различава с делата, които правят. Затова и Яков много добре обяснява, че вяра, която не е засвидетелствана от дела, извършени по Божията воля, е мъртва вяра, безплодна. Но когато говорим за дела със сигурност те трябва да бъдат мотивирани от любовта. Затова смея да мисля, че на небето няма да има хора, които просто са вярвали, че там някъде има Един Бог, а такива които са го обичали искренно.
 
Как обаче да се разбере най-добре дали един човек обича Бога? Нашият Господ казва кой е най-отличителният белег: “Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме обича; а който Ме обича ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще се явя Себе Си нему” Йоан 14:21.
 
Когато се вгледаме в тези думи, можем да установим, че интелектуалната вяра не е достатъчна, ако в даден момент не премине в любов към Бога. Абсолютно се губи смисълът човек да чете Библията, да я познава, но да не иска да живее според нея. Това може ли да бъде наречено вяра в Бога, като се има предвид, че точно Той е авторът на тази книга? Или може ли някой да не иска да изпълнява заповедите на Господ Исус и да казва, че вярва в Него?
 
В своето послание апостол Йоан още повече ни разкрива важността от това да обичаме Бога. “Който не обича, не е познал Бога, защото Бог е любов” 1 Йоан 4:8.
 
Със сигурност тук не става дума за любов към себе си, защото за егоиста е нормално да обича себе си. Когато свържем думите на ап. Йоан с първата и най-голяма заповед да обичаме Бога, тогава става много ясно, че човек, който казва, че вярва в Бога, но не Го обича, въобще не Го познава. Колко безсмислена излиза една такава вяра?! Тя се доближава до тази на бесовете, които също вярват в Господ. И оттук стигаме и до още един много важен въпрос: Ако човек не обича Бога, то как може да обича ближния като себе си? Може ли това да е възможно? Аз си мисля, че едва ли. С други думи, ако човек не може да изпълнява двете най-големи заповеди, на които се основава цялата Библия, то изглежда той въобще не е вярващ или по-скоро се самозаблуждава, че е. 
 
 Може би за някои хора тези думи биха били болезнени, но всъщност това е цялата истина. “И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм” 1 Кор. 13:2. Ако вярата ни в Бога, не е обхваната от искрена любов, то изглежда тя въобще не е вяра, затова смятам да завърша размишленията си със следните думи: по всичко личи, че на небето няма да има хора, които не обичат Бога, иначе как ще прекарат те вечността с Него? 
 
Не става дума само за вяра, а и за любов.
 
 
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg