Четвъртък, 28.03.2024

Вестник Евангелски

Стих на деня""

OnLine
RSS Facebook Twitter

Пътуване в последните дни - реката на несгодите

Main Pic
Публикувана: 12.03.2021
Автор: Васил Кривонозов
Прочетена: 1231
Коментари: 0
Предишната част можете да прочетете тук. 
 
Пътникът: „Разкажи за какви места става дума!”
 
Войник на Христа: „Вървяхме все наляво, понеже пътят беше добре построен.  Любопитството се роди в нас, като видяхме пътя. На края на пътя имаше две големи сгради и на двете пишеше едно и също.  Ето какво пишеше: „Молитвен дом”.  Като прочетохме това, си казахме, че това място изобщо не е опасно и от голямото си любопитство  решихме да влезем вътре.  Влизайки в първата сграда още от вратата се чуваше шум.  Шумът идваше от едни машини.  Като приближихме, видяхме и написаното на тях.  Там пишеше Инкубатор.  Нито аз, нито братята знаехме какво означава това.  Затова попитахме един човек, чието име бе Заслепен, какво е това, а той каза: „Господа, вие се намирате в най-модерното фалшиво Библейско училище.  Тук в тези машини, наречени Инкубатори всекидневно се излюпват фалшиви пастири, служители и всякакъв друг вид лидери.  Основната им цел е да се вмъкнат между децата на Исус и да ги заблудят.  Ние правим всичко възможно да изглеждаме като истинските Библейски училища.  И засега успяваме.  Ето тук върху бюрото ми можете да видите колко много заявки получавам всекидневно от старейшини, пастири, църкви и цели деноминации.  Тази работа ми е по сърце, защото моят господар, чието име е Луцифер, ми плаща добре.  А сега вие да подадете заявка ли искате или само разглеждате?”
 
Аз му казах, че само разглеждаме.  Като чух тези неща, нямах търпение да напуснем тази сграда.  Това не беше никакъв молитвен дом, това беше едно зловещо място.  Със собствените си очи видях излюпването на мнозина.  Те стояха пред този човек като роботи.  Те му се покланяха и бяха готови на всичко заради него.  А той според заявките ги разпределяше по църкви и деноминации.  А когато се връщаха при него, от време на време те му даваха отчет за своята мръсна работа.  Те използваха всякакви методи и успяваха да заблудят мнозина.  След това ние решихме да влезем в другата сграда, на която също пишеше Молитвен Дом.  Като влязохме вътре, прочетохме написаното от вътрешната страна.  А ето и написаното: Бизнес Център.  Там се развиваше всякакъв вид търговия, за да може да се подсигурят достатъчно пари, храна и помощ на излюпените лидери.  Всекидневно се произвеждаха кашони, чували и тирове, които моментално се пълнеха и заминаваха с излюпените по църквите и деноминациите. 
 
Голяма част от децата на Исус се заблудиха.  След излюпените, тръгнаха и добри църковни водачи, които изгубиха своята светлина и не само светлината, но и помазанието им беше отнето.  А като видяха излюпените, че техните последователи останаха без помазание, те им създадоха изкуствено и им го дадоха.  Така получавайки изкуственото помазание, църковните водачи си мислеха, че стоят вярно пред Агнето без да подозират падението си.  Най-жалкото е, че много Божии деца не разбират какво става и лесно биват хващани в тази ужасна примка.  Може би се питате от къде зная това?  Имах възможност да гледам видео материали на един техен водач.  След като излязохме от тази сграда, аз много плаках, а и досега въздишам за заблудените братя и сестри.”
 
Като каза това, заплака.  Всички се натъжиха, но нищо не можеше да се направи.  След малко Пътникът прикани всички да станат и да прекосят Реката на Несгодите.  Пресичайки реката, те чувстваха глад, болка, мизерия, страдания, трудности и още колко много неизгоди.  Независимо от неизгодите, реката беше прекосена и се озоваха в планината на Злия Ден.  Непосредствено до реката имаше магазин, построен от Агнето.  В него се раздаваше специално облекло.  Без него никой не можеше да премине тази планина.  Името на облеклото бе Божие Всеоръжие.  И така, пътниците отвориха вратата и влязоха вътре.
 
Продавачът: „Мир вам, пътници!  Като ви гледам, разбирам, че отдалече идвате и съм сигурен, че пътувате за Невидимия Град – Ерусалим.
 
Послушен на Бога: „Мир и на тебе, продавачо.  Познал си, че идваме от далече.  Познал си също, че отиваме за Небесния Ерусалим, но я ни кажи нещо повече за тази планина.  Изглежда тайнствена.  Защо името ѝ е Злият Ден?  Кой живее тук?  Има ли някаква особеност, която ние трябва да знаем при нашето пътуване?”
 
Продавачът: „О, да!  Ще ви кажа много за тази планина.  Неин господар е Деница, Синът на Зората. Странникът ви предсказа за това място.  Спомнете си, този Деница има много хитрости, с които олавя онези пътници, които не носят облеклото Божието всеоръжие.  Но вие бъдете мъдри и разумни.  Вземете от него и тогава тръгвайте да вървите.”
 
Пътникът: „Може ли да ни покажеш това облекло?”
 
Продавачът: „Разбира се. Ето тук има всичко:  Бронен нагръдник, обувки за благовестие, щит, шлем, меч ...”
 
Пътникът: „Казваш всичко, но не смятам така.  Ще ти кажа защо така мисля.  Защо няма нищо за гърба?  Кой или каво ще пази гърба ни?  Защото тук не виждам нищо за гърба.”
 
Продавачът: „Това ли те смущава? Знаеш ли защо Агнето не остави нищо за гърба?  Защото вие не трябва да се обръщате назад и да бягате.  Съпротивете се на този Деница и той ще избяга от вас. Това е война.  Но вие с това Божие всеоръжие сте повече от победители.”
 
След тези думи, той започна да раздава от Божието Всеоръжие, а пътниците се облякоха в него и тръгнаха отново на път.  На някои много не им харесваше това облекло, защото се чувстваха много неудобно в него, но въпреки това продължиха напред по пътя.
 
Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg