начало > Общество > За религиозната свобода: реплика към Джон Макартър

За религиозната свобода: реплика към Джон Макартър

Публикувана: 12.03.2021
Автор: Шейн Идълман
Прочетена: 936
Коментари: 0

Сподели

Неотдавна християнка от преследваната църква в Китай посети нашата църква. Нейната история беше много трогателна. Тя разказа как е прекарала шест години в китайски затвор. Започнах да си мисля: „Чудя се дали преследваните християни биха искали повече свобода?“ Без съмнение мнозина биха казали: „Абсолютно.“ Религиозната свобода е дар от Бога.

Въпреки че имаме разногласия за несъществени теми като дарбите на Духа, аз високо ценя служението на Джон Макартър и използвам Библията за изучаване с негови коментари. Има обаче моменти, в които трябва да покажем с любов другата страна на медала.

В скорошна статия пастир Макартър беше цитиран да казва: „Преди няколко седмици споделих, че никога не бих се занимавал с въпроса за религиозната свобода. Не бих се борил за религиозна свобода, защото няма да воювам в полза на идолопоклонството. Защо бих искал дяволът да промотира още фалшиви религии и те да бъдат достъпни за всички?“

Разбирам какво има предвид п-р Макартър, но не би ли трябвало да защитаваме свободата си да се покланяме на Исус, когато имаме такава възможност? Пастири като мен, Джак Хибс и Роб Маккой правят точно това, като провеждат присъствени богослужения по време на пандемията. Нима ние не упражняваме и защитаваме религиозната свобода?

Насърчаването на религиозната свобода не е идолопоклонство. „Божието Слово е като лъв. Не е нужно да защитавате лъв. Всичко, което трябва да направите, е да развържете лъва и той сам ще се защити”, пише Чарлс Спърджън.

По ирония на съдбата, много от мъжете и жените, загинали за нашите свободи, не са умрели за това, в което Америка се превръща днес. Мнозина дадоха живота си, за да имаме религиозна свобода, вместо да капитулираме пред едно безбожно общество.

Чудя се какво биха казали Лутер, Цвингли, Калвин и Нокс, ако им зададат същия въпрос за религиозната свобода? Всички те настояваха за това по време на Реформацията. Ами Тиндейл и Хус, които бяха изгорени на клада, защото отстояваха истината? Какво биха казали те за свободата да се покланят на Бога и да четат Неговото Слово?

ПОЛИТИКАТА НЕ Е ЛОША ДУМА

Политиката няма да спаси Америка, обаче не можем да пренебрегнем дадената ни от Бога гражданска отговорност и огромното въздействие, което политиката има върху нашето общество. Правим огромна грешка, сравнявайки нашата система на управление със системата, при която е живял апостол Павел. Бог благослови Америка с религиозна свобода, поне в началото на нейното създаване.

В сферата на управлението има две основни области на отговорност. Едната е Божието вечно царство; другата е световната политическа система. Ние носим отговорност и за двете, а вечните принципи на Бога създават тяхната основа. Основната роля на правителството е да осигури дадените ни от Бога права. Една от основните цели на правителството е да защитим свободата да изразяваме любовта си към Бога.

Този въпрос за религиозната свобода никога не е бил по-важен в Америка. Позволяваме на транссексуален човек да бъде помощник-министър на здравеопазването, но не казваме нищо за сексуалната експлоатация на нашите деца. Пастирите са заплашени с големи глоби и затвор, за да държат църквите отворени, докато магазините за дрога и алкохол и клиниките за аборти получават кард бланш. Ако питате мен и безброй други християни, за религиозната свобода си струва да се борите.

Не трябва да правим компромиси с принципите си, за да участваме в политиката. Каква полза от скрита светлина? „Политика“ не е лоша дума. С прости думи, политиката се отнася до управление или ръководене на група хора. Мисля, че Божието Слово има много да каже за това. Мълчанието не е опция.

МОЩНО НАПОМНЯНЕ

Ще завърша с една история, която често разказвам: „Защо някой не направи нещо?“ Тези пет думи все още занимават мислите ми днес. Преди време седях безмълвен, докато слушах разказа на мъж, посетил музея на Холокоста с малката си дъщеря. Докато гледали снимки от лагерите на смъртта и газовите камери, дъщеря му мълчаливо съзерцавала ужасите, които се разкривали пред очите ѝ.

След приключване на обиколката, те се прибрали у дома, без да кажат и дума. Бащата се чудел дали тя наистина е разбрала значението на случилото се. Дали не е твърде млада, за да гледа подобни ужаси? Дали нямало да се отрази негативно на живота ѝ? Дали нямало да започне да се съмнява в Бога?

Той получил отговори на въпросите си два часа по-късно, когато дъщеря му най-накрая казала: „Тате, защо някой не е направил нещо?“

Ще чуем ли същите тези думи от нашите деца и внуци? Да! Ако не успеем да се борим за това, което е правилно чрез религиозната свобода, може да доживеем децата ни да попитат: „Защо някой не направи нещо? За съжаление, може да не успеем да отговорим.

Източник: Christian Headlines

Превод: Петя Зарева

Photo: Truthout

Сподели: