Вторник, 20.04.2021

Вестник Евангелски

Стих на деня"Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат." Яков 1:12

OnLine
RSS Facebook Twitter

Чудесата на Светия Дух днес

Main Pic
Публикувана: 16.03.2021
Автор: Кайл Норман
Прочетена: 617
Коментари: 0
В книгата Деяния на апостолите са описани някои от чудесата, които апостолите вършеха, след като бяха изпълнени със Светия Дух. Изцеленията изобилстват в цялата книга на Деянията. Първото споменаване за изцеление се среща в разказа за първата църковна общност след слизането на Духа. Когато описва природата на тази новоупълномощена християнска общност, в книгата на Деянията пише, че „Страх обзе всички, защото апостолите вършеха много знамения и чудеса“ (2:43). Такива знамения и чудеса включват дела на чудодейно изцеление. Същото описание се среща в глава 5:12.
 
Оттук нататък, актовете на изцеление присъстват и в останалата част от книгата. Петър и Йоан, например, излцеляват чудодейно сакат мъж, докато вървят към храма. Поглеждайки внимателно мъжа, Петър казва: „Сребро и злато нямам, но това, което имам, ти давам, в името на Исус Христос, стани и ходи“ (3: 6). Мъжът взема постелката, на която лежи и влиза с двамата апостоли в храма. Стефан, първият християнски мъченик, е описан като човек „пълен с благодат и сила“, който „прави много велики чудеса и знамения сред хората“ (6:8). Филип, Ананий, Павел и Варнава са апостоли, които участват в изцелително служение.
 
Тази асоциация със „знамения и чудеса“ изглежда идентифицира християнската общност и ги отличава от другите религиозни секти. Деяния 4:23-30 говори за молитвата за смелост на християнската общност. Тук църквата се моли; „Дай на слугите си да говорят Твоето слово с дръзновение, докато протягаш ръката си, за да лекуваш и да правиш знамения и чудеса.“ Знаменията и чудесата се възприемат като естествена и очаквана част от християнския живот и служение. Имаме ли подобни очаквания и в християнската общност днес?
 
КАКВА БЕШЕ ЦЕЛТА НА ИЗЦЕЛЕНИЯТА В ДЕЯНИЯ?
 
Деяния 8 глава описва отношенията на апостол Петър със Симон Магьосника. След като става свидетел на изцеления, които се случват чрез молитвите на учениците, Симон бързо се кръщава и се присъединява към християнската общност. Когато Симон установява, че има връзка между полагането на ръце и даването на Светия Дух, той напразно се опитва да закупи тази сила. За Симон актовете на изцеление бяха просто начин за подхранване на собственото му его. Симон не се фокусира  върху преживяването на Духа, а върху собственото си егоистично желание да бъде обявен за „велик и мощен мъж“ (8:9-10).
 
По същия начин, в Деяния глава 19, ние се срещаме със седемте сина на свещеника Скева. Това са група еврейски мъже, които се опитаха да изгонят зли духове, използвайки „името на Исус, когото Павел проповядва“ (19:14). Ясно е, че те нямат лична връзка с Евангелието или християнската общност. Синовете на Скева не са загрижени за Божието царство. Вместо това те се опитват да използват името на Исус за постигане на личните си цели. Поради липсата на връзка с Христос, обладаният от демони мъж побеждава седемте синове на Скева, оставяйки ги окървавени и голи (19:16).
 
Разликата между тези разкази и служението на изцелението, вършено от учениците, е ясна. За християнската общност действието на Светия Дух винаги е свързано с провъзгласяването на Евангелието. Актовете на изцеление никога не са самоцелни сами по себе си. Физическите изцеления задължително сочат реалността на Христовото господство и силата на Божието царство на земята. Учениците не търсеха прославен или възвишен статус сред другите. Фокусът им никога не беше насочен върху тях самите. В случаите, където е описано чудодейно изцеление, независимо от това, чрез кого Духът действа, признаването на Христовата сила е важната цел. Както видяхме по-рано, изцелението на куция човек в Деяния 3 стана свидетелство за „името на Исус Христос“. Показателно е, че човекът скача, възхвалява Бога и се присъединява към Петър и Йоан в храмовото поклонение.
 
Симон Магьосникът и седемте синове на Скева, се фокусират не върху възвисяването на Исус Христос, а по-скоро върху акцентиране на собствената си сила и умения в изцелението. Очите им бяха насочени към тях самите и парите и славата, които можеха да постигнат чрез божественото изцеление. Противно на гледната точка на учениците, тези хора виждат Светия Дух като инструмент, който могат да използват за свои собствени цели. Подобно отношение противоречи на Божието царство и Господството на Исус.
 
ИМАТ ЛИ ХРИСТИЯНИТЕ ДНЕС СЪЩАТА СИЛА НА ДУХА?
За да отговорите на този въпрос, най-добре е да проучите последиците от схващането, че Светият Дух не дава сила на християните днес. Ако не се случват чудодейни изцеления, ние заявяваме, че християните не живеят в същата реалност като ранните апостоли. Сякаш реалността на живота, осветена от библейското свидетелство, не е нашата реалност. Някои твърдят, че силата на Светия Дух е ограничена в съвременната епоха. Дори да придадем пълна тежест на библейското свидетелство, неспособността да разберем библейската реалност, свързана със собствения ни живот, означава да се отречем от силата на Бога.
 
Дали реалността на живота, декларирана в Писанието, е променена? Ами ако животът днес все още се корени в мощното Божие присъствие? Възможно ли е това да означава, че същите дела на изцеление, които са се случили тогава, могат да се случат и сега? Може би нашето собствено съмнение по отношение на тази реалност представлява препъни камък днес. В цялата книга на Деянията учениците бяха въплъщение на радикална смелост в начина, по който вършеха служението. Те бяха безстрашни в начина, по който представяха Господството на Христос в живота на хората. Най-просто казано, учениците ревностно се стараеха да въплъщават и споделят реалността на Божието царство през всеки, с когото се срещнат. Те бяха изпратени в света с призива да създават ученици. Книгата Деяния илюстрира, че Божията сила непрекъснато се разкрива, когато учениците действат с вяра.
 
Олицетворяваме ли същата ревност като ранните християни? Вярваме ли, че представената в Писанието реалност отразява реалността на нашия живот? Може би епохата на изцеленията е отминала, просто защото не рискуваме да живеем така, сякаш е истина. За мнозина вярата е личен въпрос. Мнозина се чувстват неудобно да говорят за своя духовен живот, особено с други хора. Следователно, молитвата за изцеление е нетипична. Тогава смелостта на ранните християние се е превърнала в разумна предпазливост за вярващите днес?
 
И все пак призванието остава. Яков насърчава: „Някой от вас болен ли е? Нека се обадят на старейшините на църквата да се помолят над тях и да ги помажат с масло в името на Господ. И молитвата, отправена с вяра, ще изцели болния; Господ ще го привдигне ... Молитвата на праведния човек е мощна и ефективна ”(Яков 5:14-16). Такова изявление говори за наличието на Божията сила за изцеление, възстановяване и спасяване. Писанието не прави подобни твърдения от възвишен идеализъм или фантастични мечти. Божието изцеление е част от библейското свидетелство, а то е реалността, в която живеем. Бог присъства. Бог е активен. Бог може да изцелява и днес.
 
Остава само един въпрос: Вярваме ли достатъчно?
 
Източник: Cross Walk
Превод: Петя Зарева
Photo: Amazerano.com

 

Сподели:
Email Print
Няма коментари :(
най-ново най-четени коментирани
РЕКЛАМА
books-bg.com

В момента:

Следва:

Слушай на живо
Studio865 865tv Radio865 Християнството predstoi.bg