Благовещение

Публикувана: 24.03.2021
Автор: Петя Зарева
Прочетена: 387
Коментари: 0

Сподели

Сякаш думата говори сама за себе си. Предадена е Благата вест. Преди тя да бъде чута и приета от хората и от обществото, в нея трябваше да повярва една млада и непорочна девойка, която имаше правото да я приеме или отхвърли. Вече всички се досещаме, че става дума за Мария, майката на Божия Син. Неслучайно от седми век насам, църквата официално чества това събитие, което българите наричат още Благовец. Преди идването на тази прекрасна и неочаквана вест, бъдещето на Мария сякаш изглеждаше установено и сигурно. Годините, които ѝ предстояха, щяха най-вероятно да преминат така, както на хилядите нейни съвременнички по онова време. Вместо това, Благата вест я представи пред необикновен избор. Изборът, който се очакваше да направи, след като чу вестта, щеше да означава тотална промяна на целия ѝ живот. Дали имаше време да прецени плюсовете и минусите? Дали имаше време да се съмнява и поставя въпроси? Сигурно. Мария, обаче, като девойка по сърцето на Бога, реши да поеме по пътя на вярата.

Днес, повече от две хиляди години след това нейно решение, всички знаем какво ѝ струваше то. Недоверие, позор, унижение, сълзи, страдание, раздяла. Звучи толкова познато, че няма как да не напомни за съдбата на собствения ѝ Божествен Син. Праведната девица не се поколеба да приеме Благата вест и да се покори на Божията воля, макар да подозираше какво ще ѝ струва това. Защо ли? Сигурно защото имаше пълна вяра у Онзи, който ѝ възлагаше тази непозната досега чест. Не можем да знаем дали привела внимателно ухо със затаен дъх е чула някоя събота думите на законника, докато той е четял в синагогата думите на Исайя: „И ето, девицата ще зачне и ще роди Син, и ще го наречем «Бог с нас»”. Може би. А може пък и свръхестественото явление на ангел Гавраил да е било достатъчно, за да я убеди в достоверността на източника на изпратеното до нея послание. Може само да гадаем. Едно знаем със сигурност. Нейният избор я превърна в майка на Господа, за да бъде облажавана от всички родове до края на времената.

Остава да си зададем въпроса дали и днес има подобни дни на Благовещение. Дали Господният пратеник не е дошъл при нас с добрата вест за Божията любов и специална грижа, която обаче не е еднозначна. Тя винаги изисква отговор. Ако сме достатъчно пресметливи, може и да изчислим, че положителният ни отговор вероятно ще ни струва повече, отколкото бихме желали – отхвърляне, неодобрение, дори и присмех.

Нормално е да пресмятаме с оглед на непосредствения резултат, нали, а не взирайки се в далечното, необозримо бъдеще? Не зная дали Мария изобщо се зае да пресмята. Зная само, че Бог я нарича „блажена” и тя има своето място в небесната слава, след като изпълни със смирение мисията си. Защо и ние да не кажем „Да!” на Благата вест, когато Бог я отправя към душите ни? Е, може и да не бъдем наречени „теотокос”, едва ли ще имаме честта да станем страдалци за Бога, мисионерствайки в Пакистан или Иран, и със сигурност няма да преживеем страданието на Божията майка. Затова пък ще сме блажени като нея, защото ще имаме достъп до същия небесен престол, който винаги е отворен за всички, които са откликнали на Благовещението. Защото то определено не се празнува само веднъж в годината, а във всеки момент, когато нечие сърце откликне на Божия призив и се покори на Божията воля, каквото и да му струва това. Бъдещето си заслужава, поне във вечността...

Божият призив до всеки един от нас е уникален и не може да бъде отправен до някой друг, така както бе неповторима и Благата вест, приготвена за Мария. Дано, улисани в светския шум, да не я пропуснем. Благовещението може и да ни подмине. Да го отпразнуваме още днес.

Сподели: